Френсис Колнис, учен и вярващ, удостоен с наградата „Темпълтън“

Алесандро Де Каролис - Светла Чалъкова - Ватикана

Науката е „възможност за молитва“. Тези думи се съдържат в книгата-манифест на американския учен Френсис Колинс, озаглавена „Езикът на Бог“, публикувана през 2006, който смята че неговите пътища на вярата и професията винаги са вървели успоредно. Но онова, в което вярва днес и от дълго време Френсис Колинс, носител на наградата „Темпълтън“ 2020 е плод на едно постепенно завоевание. „Дали има Бог и дали този Бог се безпокои за мен? Избягвах този въпрос през пръвия четвърт век от моя живот“, разказва ученият за себе си в книгата, който през 2003 г. заедно със своя екип дешифрира човешкия геном. Този въпрос – споделя – „ме смущаваше. Нямах нищо на което да се опра, за да знам къде мога да намеря отговорите, и затова си мислих, че те не съществуват“.

„Невероятна чест“

В своята книга Колинс описва пътуването си от атеизма до агностицизма и до христянската вяра. Един път, запечатан през октомври 2009 с назначаването му от страна на Бенедикт ХVІ в Папската академя на науките. Пред Ватикан Нюз американският генетик споделя своята изненада за удостояването му с наградата „Темпълтън“: „Никога не съм мислил да се доближа до ранга на знаменити предшественици, като Майка Тереза, Били Греъм, архиепископ Дезмънд Туту и ​​други“, защото никога не е смятал себе си за „експерт по богословие. Но да бъде причислен към тях, според него, е „невероятна чест“.

В Сътворението е знакът на Бог

Мотивацията за отреждането на наградата „Темпълтън“, обобщава фигурата на Колинс, учен и вярващ, неговата способност да докаже, че „религиозната вяра може да мотивира и вдъхнови строгото научно изследване, насърчавайки интеграцията между вярата и разума“. Два свята, често смятани за несъвместими, но които опита, натрупан от Колинс поставя в диалог. „Вярвам – казва той – че Бог ни даде две книги. Книгата, съдържаща думите на Бог, Библията, която чета всеки ден, и книгата на делата Божии, която е Творението“. Чрез науката – твърди той – „може да се оцени величието на Божието Творение“, което, според него е една форма на преклонение. За американския учен науката показва, че „има един Създател, имащ невероятен интелект, който по-скоро е много добър физик и математик и ни е оставил всякакъв вид признаци, показващи че Създателя се интерисува от нас и ни познава“.

На работа за ваксината срещу Covid

Колинс казва, че е "напълно" в унисон с визията за Творението, изразена от папа Франциск в Енцикликата Laudato sì и споделя, че в момента е ангажиран с предизвикателството на пандемията на коронавирус. „Почти всеки мой момент - каза той наскоро – е посветен на усилията за намирането на лекарство и ваксина за Covid-19“.  И на деликатния въпрос защо един любящ Бог позволява това страдание, той отговаря: „това е едно трудно изпитание за вярващите, но самата вяра казва, че Бог разбира нашите трудности“. „Исус Христос – бе писал Колинс – е страдал по начин, който не можех да си представя в неговата смърт на кръста. И затова, не е нужно да обяснявам на Бог защо страданието е нещо ужасно“.

Наградата "Темпълтън"

Основана през 1972 в чест на сър Джон Темпълтън, наградата се стреми, по негови думи, да отличи „дейците на Духа” – изтъкнати индивиди, които са посветили своите умения и таланти на стремежа да разширят представата ни за целта и смисъла на човешкото съществуване и значението на самата обективна реалност. Наградата не служи за възхваляване на една или друга религия или концепция за Бог, а по-скоро ознаменува порива към развитие в усилията на човек да прозре огромното многообразието от форми и проявления на Божественото.

Мъже и жени, от всички потоци на живота, от всички професии и националности могат да бъдат номинирани за наградата „Темпълтън”. Отличителният списък с наградените включва представители на християнството, юдаизма, исляма, индуизма и будизма. През годините, наградата е била връчвана на учени, философи, теолози, хора от духовенството, филантропи, писатели, реформатори за най-различни дейности: от създаването на нов религиозен ред и нови обществени движения, провеждането на хуманистична изследователска и академична дейност, до работа за разгадаването на основите и произхода на Вселената.