Амнести: екзекуциите намаляват, но не и в Саудитска Арабия и Ирак

Алесандро ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Много са „проблясъците“ в общия доклад за смъртната присъда по света, публикуван от Амнести Интернешънъл и отнасящ се до 2019 г. За четвърта поредна година намаляват екзекуциите, със спад от 5%. За първи път от 2011 г., в Азия и Тихия океан държавите са по-малко, само 7, в които е била наложено смъртно наказание, докато Япония и Сингапур драстично са намалили броя на осъдените на смърт – съответно от 15 на 3 и от 13 на 4.

Смъртното наказание е премахнато в 142 държави и е забранено в 106

Никаква екзекуция в Афганистан и това е за първи път от 10 години насам, никаква и в Тайван и Тайланд. Островната държава Барбадос премахна от конституцията си смъртното наказание, като се присъедини към 142 страни в цял свят, които са го премахнали от закона или от практиката, докато 106 са държавите, които са го забранили в правната си система за всички престъпления.

На американския континент, смъртно наказание има само в САЩ

В САЩ – единствената страна на американския континент, запазила смъртната присъда, екзекуциите са намалели от 25 на 22 и Калифорния, където има най-голям брой осъдени на смърт, наложи официален мораториум върху смъртното наказание. Ню Хемпшир стана 21-ят щат, който премахва смъртното наказание. Напредък към отменяне на екзекуциите има и в Екваториална Гвинея, Централноафриканската република, Кения, Гамбия и Зимбабве.

Екзекуциите са увеличени в пет държави

За съжаление не липсват и „тъмни страни“ в доклада. От двадесетте страни, в които са изпълнени смъртни наказания през 2019 г., четири са увеличили бройката, като не се има предвид Китай, считан от Амнести Интернешънъл за „най-големият екзекутор в света“, с хиляди изпълнения на наказания, за които дори няма сигурни данни.

В Саудитска Арабия смъртните наказания са се увеличи с 35

Саудитска Арабия осъди на смърт 184 души, шест жени и 178 мъже, или 35 души в повече спрямо 2018 г., като малко повече от половината са чужди граждани. По-голямата част от тях са били по обвинения в търговия с наркотици и убийства, но Амнести Интернешънъл е документирала завишение на прибягването до смъртно наказание „като средство по отношение на политически дисиденти“ от шиитското малцинство и това е „тревожен развой“, пояснява г-жа Клеър Алгар, старши директор на Амнести Интернешънъл за научни изследвания и политика.

В Ирак за една година са удвоени екзекуциите

В Ирак броят на екзекутираните хора се е удвоил от 52 през 2018 на най-малко 100, най-вече заради екзекуциите на принадлежащите към самозваната Ислямска държава. В Южен Судан властите обрекоха на смърт минимум 11 души през 2019 г., най-голямата регистрирана цифра от обявяването на независимостта на страната през 2011 г. В Йемен екзекутираните са поне 7, спрямо 4 през 2018 г. И в Бахрейн се възобновиха екзекуциите, след едногодишна пауза, с екзекуцията на трима души.

В Иран са екзекутирани четирима малолетни

В Иран, на второ място след Китай в надпреварата за смъртното наказание, от 251 екзекуции (с две по-малко от тези през 2018 г.), четири са се отнасяли до малолетни младежи. Мехди Сохрабифар и Амин Седагхат са били убити тайно в затвора Аделабад в град Шираз на 25 април 2019. Петнадесетгодишни в момента на арестуването, те са били осъдени по обвинение в множествен брой изнасилвания след един несправедлив процес. Разобличението на Амнести Интернешънъл е, че те „не само не са знаели, че са осъдени на смърт, но и по телата им е имало следи от удари с камшик“.

Липса на прозрачност от страна на изпълняващите присъдите

Но и в Иран броят на екзекуциите би могъл да е по-голям, защото, както в Китай, Северна Корея и Виетнам, достъпът до информацията е твърде ограничен. „Дори и страните, които са най-убедени поддръжници на смъртната присъда,  са затруднени при оправдаването на същата и избират секретността, защото съзнават, че няма да убедят международната преценка “, коментира Клеър Алгар.

Към премахване на смъртната присъда са Гвинея, ЦАР, Кения, Гамбия и Зимбабве

Амнести Интернешънъл с удовлетворение отбелязва, че президентът на Екваториална Гвинея е обявил,  че правителството ще въведе закон за премахване на смъртното наказание. Положително развитие, в състояние да отмени смъртната присъда, се отбелязва и в Централноафриканската република, Кения, Гамбия и Зимбабве. Организацията обаче в същото време информира, че  във Филипините има опити за възстановяване на смъртното наказание „за жестоки престъпления, свързани с наркотици и измами“, в Шри Ланка се подготвя възобновяване на екзекуциите след повече от 40 години, а също и американското федерално правителство заплаши да направи същото, след почти 20 години.

Няма доказателства, че смъртното наказание обезкуражава престъпленията

„Трябва да продължаване да обръщаме голямо внимание на премахването на смъртното наказание в цял свят“, заключава Клеър Алгар, „тъй като то е безчовечно и няма достоверни доказателства, че обезкуражава престъпленията повече от наказанието лишаване от свобода“. По-голямата част от държавите признава това и е окуражаващо, че екзекуциите в цял свят продължават да намаляват“.

Папата и Църквата: смъртното наказание е недопустимо

Отекват многократно произнесените от папа Франциск думи, който през август 2018 одобри новия текст на катехизиса на Католическата църква, дефинирайки смъртното наказание „недопустимо, защото посяга на неприкосновеността и на достойнството на човешката личност“, затова „Църквата се ангажира решително с неговото премахване в цял свят“.

На осъдения да се предостави възможността да се поправи

На 27 февруари преди една година, във видеопослание до Световния конгрес против смъртното наказание, в седалището на Европейския парламент, папа Франциск припомни, че „за да се защитава обществото от вредата, която определени лица могат да причинят, решението не е смъртната присъда“. Папата е убеден, че „човечеството може да контрастира престъпленията, като предлага на осъдения възможността и нужното време да поправи извършената вреда“.

Реабилитацията на виновния, полза за обществото

Пред Конгреса на САЩ, на 24 септември 2015 г., папата каза, че е убеден, че „пълното премахване на смъртното наказание е най-доброто средство, след като всеки живот е свещен, всяко човешко същество има неотменимо достойнство и обществото може само да има полза от реабилитацията на онези, които са осъдени за престъпления“. Според папата, „едно справедливо и необходимо наказание никога не трябва да изключва измерението надежда и целта реабилитация“.