500 години от смъртта на универсалния гений Рафаело

Паоло Ондарца - Маня Кавалджиева - Ватикана

„Универсален творец, чието творчество продължава да вълнува хората от всички епохи“. Така окачествява Рафаело, 5 века след неговата смърт, Марция Фаиети, куратор, заедно с Матео Лафранкони, на голямата монографична изложба, подредена до 2 юни в салоните на „Скудерие дел Куиринале“ (разположени срещу президентството, където са били някогашните кралски конюшни) и посветена на великия Майстор от Урбино.

Въпреки временното затваряне на изложбата, дължащо се на извънредното положение поради коронавируса, са предоставени виртуални турове , които позволяват да се насладим от дома си на над 100-те творби на Майстора от Урбино, за първи път събрани в тази голяма римска изложба.

Изкуство, близко до съвременния свят

Марция Фаиети пояснява, че  благодарение на мрежата, „тези шедьоври, придружават нашия принудителен предстой у дома. Наистина, изкуството на Рафаело е много по-близко до съвременния свят, отколкото ние си мислим. Този петстотингодишен юбилей се пада точно във времето на спешната ситуация с коронавируса, разтърсила света. Рафаело е творец на мира и диалога: ценности, актуални повече от всякога в един исторически момент, в който солидарността е неотменима ценност“. Кураторката на изложбата пожелава след приключване на карантината, обществеността да може да се наслади напълно и на живо на „завладяващата красота“ на изложените многобройни шедьоври.

Погледът, който вълнува

Марция Фаиети мислено ни води из изложбените залите, като приканва всички да се оставят да бъдат запитани от „умния и ясен поглед от портрета на Балдасаре Кастильоне (донесен от Лувъра), който срещаме веднага след влизането на първия етаж на изложбата. „Произведението е вълнуващо. Балдасаре е бил хуманист, дипломат, но преди всичко приятел на Рафаело. С него бе споделял мисли и виждания за живота. Този портрет предава красотата на приятелството като ценност“.

Нарисуваният екстаз

Отново на първия етаж, не можем да не се застоим възхитени пред силата на картината „Портрет на Лъв Х, сред кардиналите Джулио де’Медичи и Луиджи де’Роси“, идваща от галерия Уфици (тази галерия допринесе значително за реализацията на изложбата, с 50 предоставени творби). Експозицията продължава със задължително спиране пред „Екстазът на Света Цецилия“, в днешно време съхранявана в националната картинна галерия в Болоня. Първоначално творбата е била направена за църквата „Сан Джовани ин монте“ в Болоня. Марция Фаиети пояснява, че „в тази църква, картината е била поставена срещу олтарната картина на Перуджино, нарисувана за същата църква няколко години преди това. Съпоставката между изразния език на двата творци е от значение, защото от една страна поставя на обсъждане Рафаело и неговият учител, а от друга –  ясно показва „революционния скок“ на ученика. Рафаело премерва силите си при обрисуването на екстаза и успява, както  никой друг преди това не е успял.

Нашето посещение продължава на горния етаж на галерията, с картините, посветени на прекрасните женски фигури: „Форнарина“, „Дона Велата“ и Мадоните на Рафаело; сред всичките изпъква „Мадона Алба“ от националната галерия във Вашингтон –  „нов прочит на схемите на Леонардо“ и любящата „Мадона Темпи“, предоставена от „Alte Pinakothek“ в Мюнхен. Вълнуващо накрая е и взаимното привличане между погледите от младежкия автопортрет (предоставен от Флоренция) и „Автопортрет с приятел“, зряла творба на Рафаело (дошла от Париж).

Кулминация на християнското изкуство

На универсалността на изразния език на Рафаело се спира и изкуствоведът Родолфо Папа, председател на „Градската художествена академия“ в Рим: „Рафаело е кулминационната точка на цялата западна творческа и християнска култура, той е върхът на една традиция, довела до развитието на изкуство, свойствено за Християнството“. Според Родолфо Папа, Рафаело „и до днес продължава да бъде валиден модел“ не само заради  неговите творчески изобретения, но заради неговата огромна способност да рисува“. Сред многото  произведения на  Маестрото от Урбино, не могат да не се споменат прочутите му гоблени, които бяха извънредно изложени от 17 до 23 февруари т.г. в Сикстинската капела. Проф.  Папа припомня как гобленът „Обръщането на Савел“ „оказа влияние на стенописите, изрисувани от Микеланджело в Паолинската капела, а чрез тях – и на едноименния шедьовър на Караваджо от колекция Одескалки“.  Следователно величието  на Рафаело  се състои в това, че е съумял да  съхрани в себе си античното, което го предшества  и да създаде изкуство, което ще се превърне в модел за следващите векове.

Тъмнината и светлината в „Преображение Христово“

Изкуството е утеха. Във време, помрачено от пандемията на коронавируса, Родолфо Папа припомня картината, която той нарича  „най-големият шедьовър“ на Рафаело –  „Преображение Христово“ –  която се намира в пинакотеката на Ватиканските музеи. Става дума за творбата, която Маестрото рисува през последните дни от живота си и която по негово желание е поставена в спалнята му, в която издъхва. „Това е утешително произведение, защото сочи пътя: в момент на нужда, на трудност, на страдание, на тъмнина“, надеждата е обърната към светлината на Христовото Преображение.

Живописта Рафаело е и предупреждение и към политиката. „Пред дълбоката криза на една неолиберална култура, насочена към пазара“ и благоприятстваща културата на отхвърляне, във вреда на най-слабите и уязвимите, стенописите в „Станца дела Сигнатура“ във Ватиканските музеи“, пояснява още Родолфо Папа, „ни напомнят на какво трябва да се базира общото благо: справедливостта, философията, теологията, поезията и живописта, архитектурни основи, върху които да се изгради, в едно единствено познание, полисът според християнското виждане“.