20 години от Центърът за социална рехабилитация и интеграция "Благовещение"

За времето от създаването до днес, предизвикателствата и дейността на центъра споделя пред Ватикан нюз говори г-жа Вяра Границка, директор на център Благовещение.

„Благовещение е един прекрасен християнски празник, празник на благата вест за нов живот! Някога, през  2000-та година, и малко преди това, Център „Благовещение” е създаден  за алтернативна подкрепа на хора с увреждания. Нещо подобно на домашен социален патронаж, но малко по-специализиран, по-насочен към самия човек, а не само към обслужване на проблема му. През годините се оказа, че не е достатъчно тези хора да получават грижа само в дома си. Те искат да излязат навън, да бъдат сред хората, да участват в живота. Пред нас застанаха въпросите: как, къде, какво“.

И как отговорихте на тези въпроси, в търсене на нещо нова, различно и същевременно изключително ценно и полезно?

„Постепенно, дори още в първите години, започнахме да намираме решението им. С финансовата подкрепа на църквата и редица външни дарители беше осигурен специализиран транспорт и помещение. Хората започнаха да се събират – оказа се, че не е достатъчно само да са заедно на едно място. Необходимо е и да правят нещо, за да осмислят тази „заедност”. Постепенно започнахме да изпълваме със съдържание и отговорите на въпроса  „Какво?“.

Появиха се оборудването, терапиите, хората, които ги прилагат и се учеха как да стават все по-ефективни в това. В онези години за България всичко това беше ново и непознато. Нашите приятели с увреждания – с някои от тях пораснахме и остаряхме, 20 години не са малко време – ни припознаха като алтернатива на дома, на защитената среда, на скучното битово ежедневие, довериха ни се. Започнаха да се развиват, да общуват, да творят – да имат желания и мечти. Всичко това трябваше да излезе навън по някакъв начин. Въпреки аутизма, въпреки синдрома на Даун, въпреки детската церебрална парализа, епилепсията или интелектуалните затруднения те имаха нужда от света около тях“.

Всичко това звучи много хубаво и няма как да не изпитам респект към Вас и нелеката задача, с която сте се захванали в търсене на отоговорите на появяващите се един след друг въпроси. И на поредния такъв, ка отговорихте? Как излязохте навън?

„Така започнаха концертите, изложбите, посещенията на манастири и природни забележителности, адаптиран тенис и терапевтична езда, екскурзии и лагери. Опитахме се да се погрижим и за родителите: да могат да работят, докато децата им с увреждания са при нас, да посещават терапевтична група „родител-дете” и група за взаимопомощ. Успяхме да спечелим и държавата в лицето на Столична община, която от 2016 година поддържа финансово по-голямата част от дейностите ни и предоставя безвъзмездно сградата, в която работим. Всяка година 25 март е ден на благи вести за нас и от нас за хората с увреждания, ден на равносметка за постигнатото.

Тази година, на нашата 20-та годишнина, като че ли цикълът се затвори, ние сме отново на изходната точка. Извънредното положение и здравната криза заради COVID 19 прибра всички ни у дома отново, след 20 години. И ако сега приемем тази ситуация като нов урок, а не като годишен преговор, имаме големия шанс да научим още нещо, а то е как да бъдем пълноценни и ЗАЕДНО въпреки разстоянието помежду ни. Нека това е нашата блага вест!“.

Нека заедно, научим урока днес, и продължим да бъдем пълноценни, разделени само от разстоянията помежду ни. Да, животът ни се променя, ежедневието вече не е същото, но християнският дух носим в сърцата си. Благодарим на г-жа Границка, за този разговор, който е и една ведра нотка в сегашната тежка ситуация, която изживяваме. Нека си пожелаем здраве и премоствайки това време на изпитания, отново се срещнете в центъра и продължите напред с прекрасните си инициативи.

За Ватикан нюз от София

Гергана Дойчинова