Търси

Vatican News
Онлайн обучение на българските деца в Италия Онлайн обучение на българските деца в Италия 

Българските деца в Италия продължават учебните занятия във виртуалното училище

След седмици на лутане между стотици новини, между хиляди въпроси, страх и объркване едно е вече ясно... животът продължава. Всички сме част от един сюреалистичен сценарий, който трудно осмисляме и гадаем до къде може да ни доведе. Но светът винаги е оцелявал, защото човек притежава едно вродено качество - да не остава безразличен към обстоятелствата, които го повличат.

Във времето на световна глобализация, където технологиите, модата, храните, вкусовете са продиктувани от определени индустриални колоси, всички ние сляпо следваме и поглъщаме, задоволявайки продиктуваната ни и насаждана материална потребност, от която дори не се нуждаем. В момент на наложено уединение изплува онази част от човешката същност, която се отнася не до материята, а до духа. Духовното е свързано с познанието, което се възпитава още в крехка възраст и за което ние, големите сме изцяло отговорни. Ето защо една от първите спешни задачи е образованието на децата.

Българските  училища „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и „Пейо Яворов“ в Милано, са първите, които реагираха по един бърз и адекватен начин на създалата се кризисна ситуация. Преди още италианските училища да започнат редовното дистанционно обучение, българските преподаватели бяха обучени да се справят при новите условия. В почивните дни виртуалните класни стаи работиха на пълни обороти. В тях успяха да се включат около 70% от записаните. Ето какво сподели директорката на БНУ „Асен и Илия Пейкови“ Рим – Детелина Кирилова, за преминаването на дистанционен начин на  обучение на децата по български език в Италия:

„Дистанционното обучение в нашите неделни училища в чужбина се финансира и признава от Министерството на образованието и науката на България още от 2 години. За съжаление до сега нямахме възможност да реализираме такъв тип обучение, може би поради притеснението ни от непознаването на електронните платформи за неговото реализиране, както и от липсата на подготвени кадри с техническа грамотност, които да могат и да създават обучителни ресурси. Създалата се ситуация с появата на коронавирус  предизвика едно екстремно реорганизиране на нашата дейност и започване на работа по дистанционното обучение. Трябваше много бързо да изберем електронна платформа и в рамките на седмица да се научим да работим с нея. Трябвяше да започнем да създаваме обучителни ресурси, което се оказа най-трудната част от нашата работа. От първата седмица на март работим  във виртуалните класни стаи, където ученици и преподаватели влизат в определени часове, за да провеждат своите уроци. Въпреки всички трудности и извънредни обстоятелства, при които трябваше да започнем, моето мнение е, че дистанционното обучение е една наистина примамлива реалност за децата, както и един изключително полезен и практичен начина за обучение за българските неделни училища в чужбина. Това особено се отнася за Италия, където българската диаспора е много разпръсната из цялата територия на страната и децата трудно могат да бъдат обхванати в присъствена форма на обучение. Има много деца, които са разпръснати на отдалечени места едни от други и от големите ценрове в отделните региони. В Италия се обучават над 6 хиляди българчета, като в това число не влизат родените от смесени бракове. От всички тях в нашите училища се обучават само около 10 % от тях. Ето защо за мен дистанционното обучение е един добър начин да бъдат обхванати по-голям процент деца. Освен това забелязвам един огромен интерес от страна на учениците, защото може би е един начин на обучение, който е по-близък до тяхната реалност, която те харесват.“

За трудностите, които срещат преподавателите и децата в новите условия на виртуално обучение споделя Наталия Босолова – зам. Директор на БНУ“Асен и Илия Пейкови“ Рим:

„Трудностите, пред които бяха изправени преподавателите от неделните училища при дистанционното обучение са свързани предимно с непознаването на електронните платформи, тъй като до този момент никой не е работил във виртуална класна стая. Едни от главните проблеми на преподавателите са свързани именно с техническите умения, но беше проведено обучение и за сега общо взето се справяме. Друго предизвикателство, пред което бяхме изправени е създаването на образователни ресурси и материали. Естесвено всички имаме още какво да научим, но поставихме едно добро начало. Трудностите при учениците са от различно естество. Този момент е особено труден и за тях. Всички те са в къщи, но срещите във виртуалната стая са по-скоро един щастлив момент.“

Венета Ненкова

31 Март 2020, 14:54