Американските епископи за мирния план на Тръмп за Близкия Изток
В писмото се припомня, че надеждата за напредък на мирните преговори не може да пренебрегне някои фиксирани точки. Най-важната е, че израелците и палестинците са "единствените, които могат да разрешат конфликтите си и да постигнат съгласие за решение на хроничната безизходица" на преговорите. Въпреки че признават „значителната“ роля на САЩ, преките преговори между Израел и Палестина с подкрепата на международната общност остават единственият път за американските епископи.
Прелатите, също така, потвърждават позицията на Светия престол в подкрепа на двудържавното решението, включващо правото на Израел „да живее в мир и сигурност в рамките на признатите от международната общност граници“ и на палестинския народ, чиито законни стремежи трябва да бъдат признати, зачитани и приложени “.
Основното условие за "ползотворна дискусия", се подчертава още в писмото, "е всяка от двете държави да признае и подкрепи легитимността на другата". Това изисква "конкретни стъпки на сътрудничество" преди да се постигне споразумение. Ето защо задачата на Съединените щати и на всички останали държави, които участват, се състои в подпомагането на този процес, реализиран от двете страни. Според американските епископи всички тези условия не са изпълнени в плана на Тръмп.
За стабилен и траен мир в региона - се посочва в писмото - взаимните обвинения, за претърпените от двата народа неправди, трябва да отстъпят на инициативите за изграждане на климат на взаимно доверие.
Накрая, писмото отправя мисълта си към християнската общност в Светата земя: „Лидерите на двата народа – се посочва в него- трябва да гарантират правото да упражняват и изповядват вярата си както на християните, които пребивават там, така и на поклонниците, които трябва да имат възможност за свободен достъп до Свети места”.
Критиките на Църквата в САЩ към противоречивия мирен план, незабавно отхвърлен от палестинските политически лидери, се добавят към тези, вече изразени през последните седмици, от патриарсите и ръководителите на църквите в Йерусалим, от Халдейската патриаршия на Вавилон, в Ирак и от Асамблеята на католическите ординариати в Светата земя. Сред най-оспорваните точки на проекта е фактът, че Израел получава Йерусалим като своя неделима столица, запазва всички поселища, създадени след войната през 1967 г. на Западния бряг и има контрол върху сигурността на региона.
