Бежанци от етническото малцинство Рохинга в бежнаския лагер Кокс Базар в Бангладеш Бежанци от етническото малцинство Рохинга в бежнаския лагер Кокс Базар в Бангладеш 

ООН осъди Мианмар за насилията срещу Рохингите

Текстът, приет с широко мнозинство от Генералната асамблея на ООН, осъжда произволните арести, изтезанията и насилието срещу ислямското малцинство. Документът бе приет в Ню Йорк с 134 гласа „за“ от общо 193 представени държави, срещу 9 „против“ и 28 „въздържали се“.

Генералната асамблея на Обединените нации прие резолюция, с която осъжда нарушаването на човешките права в Мианмар срещу мюсюлманското малцинство Рохинга, които включват произволни арести, изтезания, изнасилвания и смъртни случаи при задържане, като призовава правителството на тази страна да се бори срещу всяка форма на омраза срещу всички малцинства. Документът бе приет в централата на ООН в Ню Йорк с 134 гласа „за“ от общо 193 представени държави, въздържалите се са 29, а гласувалите „против“ са 9

Резолюцията изразява безпокойство и за етническите малцинства в останалите щати на Мианмар: освен в Ракхайн, където живеят рохингите, също Качин и Шан. Мианмар не признава рохингите за коренно малцинство, отричайки дори тяхното име, а ги счита за „нелегални мигранти“, дошли от съседна Бангладеш. Страна, където днес в бежанските лагери живеят около 700.000 рохинги, принудени да напуснат Мианмар през последните три години, подтикнати от една военна кампания, която ООН осъди като „етническа чистка“.

Международният наказателен съд на ООН в Хага, по жалба от Гамбия, проведе разследване за „геноцид“ срещу Мианрам. За тези обвинения наскоро отговори в Хага, отричайки ги, бирманската лидерка Анг Сан Су Чи, бивша активистка за човешките права и бивша носителка на Нобеловата награда за мир,  която международната общност обвинява за виновно мълчание относно военните действия в нейната страна срещу мюсюлманското малцинство.

Резолюциите на Генералната асамблея на ООН не са обвързващи, но отразяват като цяла разпространеното по света мнение. Посланикът на Мианмар към ООН, Ха До Суан, определи осъдителният документ като „друг класическа пример за „две тежести и две мерки“, който прилага принципите за човешките права частично и дискриминационно, за да „упражнява нежелан политически натиск върху Мианмар“.

30 Декември 2019, 09:23