Търси

Климатични промени и глобално затопляне Климатични промени и глобално затопляне 

ООН: климатичните промени ще увеличат глада и миграциите

Научният комитет на ООН за климата представи своя доклад със заглавие „Климатичните промени и територията“, в който се подчертава, че най-бедните населения в Африка и Азия са тези, които заплащат най-високата цена за глобалното затопляне на планетата, с войни и миграции. Но също – откроява докладът - Средиземноморието е изложено на висок риск от опустиняване и пожари.

Светла Чалъкова – Ватикана

Глобалното затопляне увеличава засушаването, ерозията на почвите и горските пожари, като същевременно намалява реколтата в тропиците и топи вечните ледове около полюсите. Още два градуса средно към температурата на планетата и тя ще се превърне в пустиня. Това е алармения сигнал, който се издига от доклада „Климатичните промени и територията“, плод на усилията на 103 учени от 50 държави, членове на Научния комитет на ООН (IPCC). Докладът бе представен в Женева на 8 август и е плод на няколкогодишни изследвания и наблюдения от страна на учените.

Нараства населението на земята, нараства и потреблението на ресурсите

В доклада се казва, че населението на Земята нараства, и като следствие от това нараства и потреблението на ресурсите на планетата, които се изчерпват все повече, а това неизбежно ще доведе до пълна катастрофа. Земната повърхност, подходяща за човешка употреба, не е неограничена.

По-нататъшно затопляне на климата ще доведе до драматични изменения на ситуацията в тропиците и екваториалните зони, с увеличение на глада и недостига на води, което би имало като резултат мащабни конфликти и миграционни вълни от едни от най-населените континенти на Земята – Африка и Азия. Големи горски масиви в Северното полукълбо също ще бъдат увредени, като пример за това са и мащабните пожари в Сибир това лято.

Според доклада, продължаващото изсичане на гори и промишленото животновъдство ще засилят ефектите на климатичната криза. Необходимото действие изисква възстановяване на колкото се може повече горски площи и рекултивация на терени, които да се залесят и намаляване на консумацията на месо от хората, според доклада на ООН. Изгарянето на изкопаеми горива като въглища и нефт също трябва да приключи, според IPCC, което поставя  цели икономически отрасли пред необходимост срочно да се реорганизират или направо да прекратят работа.

Увеличаването на температурата и интензивното земеделие още повече изтощава почвите и предизвиква засушаването им, на което се дължат и увеличаващите се пустини и пустинни области в Африка и Азия, но Америка също е изправена пред риск. Изчезването на цели животински и растителни видове намалява биоразнообразието и способността на Земята да се самовъзстановява, както се е случвало досега.

Природни катаклизми с непознат досега интензитет

Друг пример е Аралско море в Средна Азия, което на практика пресъхна, след като Амударя и Сърдаря, реките които го подхранваха, се използваха в продължение на десетилетия за напояване на памукови насаждения. В момента над 100 държави по света изпитват директно последиците от климата, а останалите са косвени жертви на явления като миграция, намален улов в океани и морета, наводнения, пожари и природни катаклизми с непознат досега интензитет. Според експертите, ако средната глобална температура се повиши с повече от 2 градуса по Целзий, плодородните земи ще се превърнат в пустини, инфраструктурата, изградена в района на целогодишен студ и сняг, ще бъде унищожена, а сушите и екстремните метеорологични събития ще застрашат отглеждането и производството на храна. Тази стойност от 2 градуса по Целзий е максимумът, определен в споразумението на участниците на срещата на върха по въпросите на климата в Париж.

Климатични миграции

Силните дъждове, наводненията, сушата и опустиняването са явленията, на които все по-често ще ставаме свидетели и според изследването през следващите години ще се увеличат по причина на глобалното затопляне. С влошаването на състоянието на почвата и отнемането все по-големи парцели земи от земеделците, преди всичко в най-бедните региони, особено Африка, Близкия Изток, Азия и Латинска Америка, ще напреднат пустините, които могат дори да засегнат средиземноморските региони. Но преди всичко ще се увеличат миграциите вътре в самите държани и извън границите.

Икономическите мигранти ще се превръщат все повече в климатични мигранти: ситуация, която заплашва да засили конфликтите около използването на земята, но също така и в страните на дестинация.

Храната: по-малко сигурна и по-малко хранителна

Всички тези феномени, причинени от климатичните промени, могат да окажат влияние също и на запаса от продоволствени продукти и тяхното качество. Екстремните събития ще доведат до намаляване на сигурността на доставките на храна по непредсказуем начин, което ще доведе на свой ред до силни колебания в цените, които ще засегнат главно най-бедните населения  и производителите от тези региони. Най-заплашени са тропическите и субтропическите региони, където производителността ще намалее с увеличаването на температурите. Докато в по-високите географски ширини тя ще се увеличи. През последните години също в средиземноморските  региони земеделското производство намаля поради увеличаването на интензивността на валежите и сушата, и според учените тази тенденция ще се увеличи.

Високите на нива на CO2 в атмосферата освен това правят по-малко хранителни продуктите (5,9-12,7% по-малко белтъчини, 3,7-6,5% по-малко цинк и 5,2-7,5% по-малко желязо) и това също се засегне преди всичко населенията от най-бедните или развиващите се страни, подхранвайки един порочен кръг. Според докладът 820 милиона души по света са недохранени, а 2 милиарда са хората, страдащи от затлъстяване  

Една трета от храната се изхвърля

Научният комитет на ООН изчислява, че от 25 до 30% от храната се губи или е изхвърляна, и от 2010 до 2016 това е повлияло от 8 до 10% върху стойностите на емисиите на парникови газове, произведени от човека. Една силно обезпокояваща стойност. Ето защо учените призовават настойчиво правителствата да намалят драстично разхищението на храната и управлението на хранителната верига и почвата, да бъде регулирано по устойчив начин.

Според доклада земеделието и използването на почвата са отговорни за 23% от емисиите на парников газ, произведен от човека. Ето защо, една по-балансирана диета, базирана на нисковъглеродни продукти (зеленчуци и плодове, по-малко червено месо), може да освободи от 4 до 25 милиона квадратни километра повърхност и значително да понижи емисиите с над 3 милиарда тона CO2 годишно.

09 Август 2019, 10:19