Смъртта на 17 годишната Ноа: когато обществото изоставя най-слабите
Масимилиано Меникети – Бистра Пищийска - Ватикана
Ноа Потовен вече я няма, сега всички си дават сметка за нея. Седемнадесет годишното момиче почина в неделя, 2 юни в дома си в Арнем. Тя умря с молба за "специализирана медицинска помощ", предоставена от клиника. "Сладката смърт" в Холандия е законна от 12-годишна възраст, ако има медицинско съгласие. През 2017 г., според независими източници, над 6580 души са били лишени от живот по този начин.
Да победиш или да се научиш
"Години на психическо страдание", пишат вестниците от цял свят, докато разказват драматичната история на тийнейджърката, която сподели болката си в социалните медии. Три пъти жертва на сексуално насилие: първо , когато е на 11 години по време на училищно празненство; насилена отново малко по-късно на друго тийнейджърско парти, а на 14, е нападната на улицата и изнасилена от двама мъже. Самата тя разказва ужаса в автобиографичната си книга "Да победиш или да се научиш“ (Winnen of leren), но в тези страници има не само болка, но и желание за живот.
Закрила и помощ
Ноа влиза в тунела на депресията и анорексията. Подлагана е на инвазивни лечения като електрошок. Тези думи биха останали несвързани, ако не видим човека, ако не приемем другия, ако не го понесем на ръце. Едно общество, за да се нарече гражданско, еволюирало, трябва да прави именно това: да защитава и помага на слабите, безпомощните и уязвимите. Това очевидно има цена и тя се заплаща от гледна точка на стратегия, хора, инвестиции, ресурси, в този смисъл инжектирането или "помагането на някой да умре" със сигурност е по-евтино. Ноа беше изтощена. Пишеше за "непоносимо страдание".
Евтаназията е идеологическо утвърждаване
"Без достоверна надежда, която да му помогне да се справи с болката и смъртта, човек не може да живее добре и да запази увереност пред бъдещето си". Папата няколко пъти повтори тези думи и заклейми настоящата ситуация, посочвайки че "процесът на секуларизация чрез абсолютизиране на понятията за самоопределение и автономия, е довел в много страни до увеличаване на търсенето на евтаназия, като идеологическо утвърждаване на волята за власт на човека над живота”. На практика, изтъква папата, ако не се осъзнае връзката на живота с Трансцедентното, всичко е възможно и човек отпада на второ място по отношение на всяка друга стойност.
Изоставена и игнорирана
Днес се говори за "вòина и блогърката на психичното заболяване", поверена на милостта на небесния Отец. Едно момиче, убито, стъпкано, изоставено и всъщност игнорирано. В книгата си тя описва борбата си да живее, да победи чудовища и гнилост. Искаше да помогне на други деца, на тези, по-крехките. Твърди, че в нейната страна няма съоръжения, които са в състояние да поемат грижа за пострадали от това, с което е трябвало да се справя тя.
С обич, Ноа
В социалните медии Ноа обяви решението си да умре, обясни, че не се чувства жива от "твърде дълго", че усеща тялото си "мръсно" и, че е наясно със своя избор. Тя завършва краткото си съобщение с емотикона с усмивката с целувка и поздравът: "С обич, Ноа".
