Църквите в Германия: общ документ за „укрепване на демокрацията“

 „Ние, Църквите, вярваме, че правовата и социална държава, следователно свободната демокрация, не е идеален ред, но е най-добрият възможен политически ред за съвместното съжителство в света, както теоретично, така и практически, макар и податлив на критики и подобрения”, пишат в предговора кардинал Райнхард Маркс (председател на Католическата Епископска конференция и епископ Хайнрих Бедфорд-Стром председател на Евангелската църква.

Четири главни предизвикателства

След като припомня трите класически стъпки на социалната етика – наблюдение, оценка и действие, документът конкретно разглежда четири "главни предизвикателства" за демокрацията през последните 20 години: глобализацията и нейните последици за икономиката и екологията; демократичната справедливост и икономическо неравенство; миграцията и дигитализацията. Разглеждайки четирите различни контексти и "тяхната тясна връзка с някои основни елементи на християнската вяра", документът предлага някои политически пътища за действие всеки един от тях.

"Демократичният морал", основа за действаща демокрация

В една „комплексна“ епоха, включваща не само  Германия, а Европа и световния ред, текстът посочва "демократичния морал" като основа на действащата демокрация: всички, от политиците до медиите, от гражданското общество до икономиката и всеки отделен гражданин, трябва „да се чувстват отговорни за успеха на демокрацията"; трябва да се ангажират за спазването на правилата, трябва винаги да бъдат "ориентирани към общото благо с желание да се вслушват, да проявяват респект и умеят да правят компромиси с други гледни точки и аргументи".

Демокрация, зачитаща човешкото достойнство

Наред с това е необходимо „доверие, което произлиза от този морал“, допълват християнските лидери. "Доверието е необходимо, но не е даденост", а "един от крайъгълните камъни на демократичното съжителство": в "хората, които поемат отговорност за демокрацията" и упражняват властта, в институциите, в динамиката и в демократичните процеси.

Ролята на Църквите в демократичните процеси

Документът се фокусира и върху ролята на Църквите в демокрацията, като припомня, че "демокрация, основана на свободата и правовата държава, с безусловното зачитане на човешкото достойнство и неговите неотменими права, сред всички форми на държавата, е тази, която най-ясно изразява импулса към свободата на Евангелието”. Поради тази причина, се чете в документа, "като Църкви ние участваме в социалния живот и споделяме отговорността за съхраняването, прилагането и развитието на демократичния живот". Тази задача изпълняваме "не в конкретни политически дебати, а полагайки усилия за една жизнена култура на християнството и за жива вяра, укрепвайки по този начин основите на демокрацията".

Вътрешни опасности за демокрацията

Църквите в Германия изразяват пълна вярност към демократичния ред и конституцията на Федералната република и предлагат своето участие в дебатите за демократичния напредък. „Ясно е обаче, че ако демократично избраните правителства ограничат правата на малцинствата, избирателните системи се променят, за да засилят тяхната власт, застрашават независимостта на съдебната власт, поставят медиите под техен контрол,  обявяват политическия противник за враг на народа и се смятат за единствените представители на волята на народа: това е разбирането за демокрация, което вече съдържа в себе си опасността от самото й разпадане ”.

Предизвикателството на миграциите

Относно миграционните движения, Църквите подчертават "правото на убежище и миграция" и необходимостта "чужденецът да стане гражданин", посредством интеграция, която предполага ангажименти както на приемащите, така и на пристигащите. Днес е необходимо „законодателство в областта на имиграцията“ на равнище Европейски съюз, като се вземат предвид интересите на приемащите държави, на придвижването и на мигрантите: „няма алтернатива на трудоемко търсене на вътрешно-европейско разбирателство в тази област".

В последната глава от документа Църквата разглежда някои основни принципи, които правят възможна "демокрацията да бъде политическа форма на свобода", включително солидарност и сътрудничество, социална справедливост и демократично участие, защита на правата на човека, цифрова демокрация. Във всяка от тези точки се посочва какво означава „укрепване на демокрацията“.

(dg/vatn)