Oxfam: 26 човека притежават половината от богатствата на планетата

Информацията е от новия доклад на неправителствената организация Oxfam International, озаглавен "Публично благо или частно богатство?", който бе представен дни преди началото на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос от 22 до 25 януари. Темата на тазгодишния форум е "Глобализация 4.0: Оформяне на глобалната архитектура в ерата на Четвъртата индустриална революция". Фокусът ще е върху предизвикателствата пред кооперацията на глобално ниво и промените, предизвикани от дигиталната революция.

От представените данни в доклада на Oxfam се откроява продължаващото нарастване на пропастта между най-богатите и най-бедните – потенциален източник на бъдещи обществени конфликти.

Хората, които попадат в категорията "милиардери", вече са рекордно много – 2208. Техният брой почти се е удвоил от глобалната финансова криза отпреди десетилетие насам, като според доклада на всеки два дни в периода между 2017 и 2018 се е появявал по един нов милиардер.

Повечето от хората с най-много пари по света са американци, сочат данните на Forbes, които са били използвани за 106-страничното изследване. Сред тях са Джеф Безос (Amazon), Бил Гейтс (Microsoft), Уорън Бъфет (Berkshire Hathaway) и Марк Зукърбърг (Facebook), които разполагат с общо 357 милиарда долара.

Освен това според доклада милиардерите по света стават по-богати със 2,5 милиарда долара всеки ден, докато състоянието на най-бедната част от населението на планетата продължава да намалява.

Натрупването на богатствата е спомогнато и от рекордно ниските данъци от десетилетия насам. Като пример се посочва, че най-високият данък върху доходите на физическите лица в богатите страни се е смъкнал от 62 процента през 1970-а на едва 38 процента за 2013-а. Средното равнище в бедните страни е само 28 процента.

В същото време данъчната тежест на места се разпределя неравномерно. От Oxfam посочват, че в страни като Бразилия най-бедните 10 процента от населението дават по-голяма част от приходите си на държавата отколкото най-богатите 10 процента.

Според доклада разликата в богатството между най-богатите и най-бедните подкопава усилията за борбата с бедността, нанася щети на икономиките и засилва общественото недоволство по света. Докладът изтъква, че „правителствата изострят проблема с неравенството като не отделят достатъчно средства за обществени услуги като здравеопазване и образование и същевременно не облагат с достатъчно високи данъци и такси богатите и големите корпорации".

Друг тъжен факт посочен от доклада е, че орязването на данъците за богатите е в полза най-вече на мъжете, които разполагат с 50 процента повече богатство от жените в световен мащаб, и контролират над 86 процента от корпорациите.

Отражение върху живота

Изпълнителният директор на Oxfam Уини Баянима посочва, че размерът на банковата сметка „не трябва да определя колко време прекарват децата ви в училище или колко дълго ще живеете – и въпреки това такава е реалността в твърде много държави по света“.

За пример е даден Непал, където рискът дете от бедно семейство да почине преди да е навършило 5 години е три пъти по-висок в сравнение с това същото да се случи на дете от богат дом. В Индия очакваната продължителност на живота при жените от по-низшите касти е с 15 години по-къса от тази на жените от по-висшите слоеве на обществото.

Разлика има дори в Лондон – в някой от бедните райони на британската столица очакваната продължителност на живота е с 6 години по-ниска в сравнение с някои от най-богатите квартали, намиращи се на едва няколко километра един от друг.

Предложенията на Oxfam

Според изчисленията на Oxfam ако най-богатият един процент от населението на света започне да плаща с 0,5 процента по-висок данък върху богатството си, това може да осигури повече средства, отколкото са нужни за образованието на 262 милиона деца и за осигуряване на здравни услуги, които биха спасили живота на 3,3 милиона души.

Оттук и някои основни препоръки от страна на неправителствената организация за това в каква насока правителствата по света могат да вземат мерки, за да се намали неравенството и да се тушира трупащото се напрежение:

На първо място според OXfam трябва да се осигури  безплатно здравеопазване, образование и други обществени услуги. Призивът към държавите е да спрат да подкрепят приватизацията на публични услуги, като заедно с това да осигурят пенсии, детски добавки и други видове социална защита за всички.

На второ място да се освободи времето на жените чрез намаляване на „милионите неплатени часове“, които те ежедневно прекарват в грижа за семействата и домовете си. В тази насока от Oxfam препоръчва повече инвестиции във водоснабдяването и електроснабдяването, както и детски грижи, за да се намали времето, което жените отделят в тази насока.

На трето място да се сложи край на данъчните облекчения за богатите лица и корпорации. В тази насока има призив и за по-сериозна борба с опитите за избягване на плащане на данъчни задължения и укриването на такива, както и за създаването на глобални правила и институции, които основно да променят данъчната системата и да я направят "по-честна".