България: законът за вероизповеданията заплашва религиозната свобода
Проектозаконът съдържа поредица от неприемливи за вероизповеданията параграфи. Против този закон се и православната църква – най-голямото вероизповедание в страната, ислямската и протестантската религии. Епископите твърдят, че „законът е реставрация на онези разрешения, които се изискваха по времето на комунизма, третира по неравностоен начин регистрираните култове, нарушава принципите на правовата държава, отрича свободата на вероизповеданията, което противоречи на конституцията и на международните споразумения, към които България се е присъединила“.
Безпокойството на епископите
Най-обезпокоителните за католиците норми се отнасят до необходимото разрешение за чуждестранните свещеници, пълния контрол от страна на Дирекцията по вероизповеданията на всички постъпления, предназначени за култовете и необходимото разрешение за даренията от чужбина, което отново ще зависи от Дирекцията по вероизповеданията. Протестът на българските епископи се отнася и до държавните субсидии, предвидени от закона само за православните и исляма, единствените вероизповедания, които надхвърлят 1% от населението.
Монс. Пройков изтъква, че „това дискриминира традиционните за България вероизповедания като Католическата църква, субсидията трябва да бъде въз основа на броя на хората, принадлежащи към общността“. Срещу закона се изказа и група научни работници от българската Академия на науките.
Властите са обещали, че с второто гласуване ще бъдат одобрени нанесените промени. Междувременно се е сформирала и работна група с представители на различните вероизповедания.
man / SIR