Старата дрогерия и древната керамика: две нови зали във Ватиканските музеи
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Ватиканските музеи потвърждават, че са съкровищница на изкуство и вяра с отворени врати. Наистина, още веднъж папските колекции разкриват досега скрити съкровища, пазени през вековете. След дълъг труд на изследване, проучване, реставрация и подреждане на музея, вече могат да се посещават старата Дрогерия (Spezieria di Santa Cecilia) и Залата с керамиките. Стаите, наскоро превърнати в музей и достъпни за изследователска цел или за посещение с екскурзовод, чрез предварителна молба или резервация, могат да се видят по маршрута, който води до Сикстинската капела.
Аптеката на монахините бенедиктинки
Комплексът на старата „Аптека“ (дрогерия) води началото си от манастира на бенедиктинските монахини към базиликата „Санта Чечилия“ в римския квартал Трастевере, чийто титуляр в продължение на тридесет години (от 1560 до 1618 г.) е кардинал Паоло Емилио Сфондрати. През 1936 г., за да се избегне експонатите да бъдат изгубени, всики стоки на дрогерията са пренесени от папа Пий XI в колекцията на Ватиканската апостолическа библиотека. През 1999 г., с рескрипт на папа свети Йоан Павел II, музейните пространства на библиотеката преминават към Ватиканските музеи, в сегашния отдел за декоративни изкуства.
Скок назад във времето
За тези, които понастоящем посещават стаята на Дрогерията, времето сякаш е спряло. Шкафове, скринове, преси, кутии и аптекарски вази от стъкло и керамика, съдържащи подправки, мехлеми, билкови лекарства и лекарствени препарати, се намират в същото състояние, в което те са били оставени от бенедиктинските монахини, когато дейността на дрогерията бива преустановена и целият комплект е преместен във Ватикана. На централно място в стаята е поставен хаван, пригоден за тази цел вероятно още през средновековието от капител от римската епоха.
„Реставрирахме, погрижихме се и подредихме Дрогерията „Санта Чечилия“, обяснява директорът на Ватиканските музеи г-жа Барбара Ята, „с намерението да споделим, да направим известно знанието и вниманието на бенедиктинските монахини, които чрез лечебните растения и подправките са лекували не само папите, но и целия римски народ“.
Подът по проект на Рафаело
Врата води до съседната Зала с керамиките, чието обновено подреждане цели да приеме за първи път в нейната цялост ватиканската колекция от средновековна и модерна керамика. Изложени са 34-те исторически чинии от колекция Карпеня, заедно със средновековните съдове за хранене от фина керамика, ценните подови тухли от древна майолика и подовете на майсторите Дела Робия, част от подовата настилка на Ложите във Ватикана, известни като ложи на Рафаело. „Цялата колекция“, казва още Барбара Ята, „сега е документирана в каталога, публикуван от издателството на Ватиканските музеи, под редакцията на Ото Мацукато и Лука Пезанте от отдела за декоративни изкуства. Хиляда години керамично изкуство са документирани и предлагани на обществеността, и това ни прави много горди”.
Пред Vatican News, Лука Пезанте обяснява: „желанието е да оценим всеки един предмет от нашите колекции. Дори и най-малкият керамичен фрагмент разказва история и понякога това са единствени по рода си истории, които ни помагат да разберем, в някои случаи, дори цели епохи. С откриването на тези две стаи, маршрутът на Ватиканските музеи се обогатява: това са две необичайни места, които малцина очакват да видят в рамките на определен музеен маршрут".
Каква е историята на старата Дрогерия „Санта Чечилия“ в Трастевере?
Като цяло, Аптеката „Санта Чечилия“ е нещо изключително, което можем да покажем за първи път. Става дума за една от най-пълните съществуващи аптеки, със сигурност в Рим и вероятно на целия полуостров, отнасяща се до миналите векове, в този случай до XVII век. Създадена е в манастира „Санта Чечилия“ в квартал Трастевере, по инициатива на кардинал Паоло Емилио Сфондрати, титуляр и покровител на базиликата и манастира. И до днес в Аптеката се съхраняват много предмети, отнасящи се до този период: шкафове, съдове, хавани, везни, аптекарски комплект от майолика, предмети, изработени от майстори грънчари, които са живели и работили в пещите и ателиетата, собственост на същия манастир. Манастирът е бил изключителен икономически център: притежавал е рибарници и зърнени мелници по реката Тибър, пещи, зеленчукови градини и земя. Тази дрогерия, една от около 80-те, които са съществували в целия град Рим, е предоставяла здравни грижи по-специално за монахините, а след това и за всички хора, които са били свързани с манастира, от занаятчиите до икономите, свещениците и т.н.
Това, което прави впечатление при посещението на Дрогерията е, че вътре, освен вазите, шкафовете, хаванчетата и съдовете, в някои случаи се съхранява и съдържанието: препарати, мехлеми, прахове, билки... Един истински исторически разрез на това, което е била фармацевтичната традиция през миналите векове и на лекарствата, използвани за лечението на болестите... Следователно вашето намерение е да документирате и да разказвате, нали така?
Това е вярно. Когато през 1936 г. бе преместена от манастира „Санта Чечилия“ във Ватиканската апостолическа библиотека, животът, дейността на дрогерията сякаш спря във времето, в момент, в който тази дейност все още продължаваше. Затова много съставки, материали, подправки, все още се съдържат вътре в съдовете, в стъклениците, в кутиите. Това наистина е уникален аспект по отношение на историята на фармакопеята и историята на древните аптекарски структури като цяло.
Помещение, намиращо се до Дрогерията, също богато на въздействие, е Залата с керамиките. За какво става въпрос?
Да, съседната стая съдържа колекцията от средновековна и модерна керамика на Ватиканските музеи: изключителна колекция поради своята разнородност. Става дума за предмети с голяма историческа и художествена стойност. Достатъчно е да се каже, че тук са изложени подовете, проектирани от Рафаело и осъществени от Лука дела Робия млади, за Вторите ложи, до известната колекция от чинии от Кастел Гандолфо, група изрисувани чинии според традицията от град Урбино (родното място на Рафаело, бел.ред.), от голямо значение и заради тяхната колекционерска история: наистина, те се озоваха в спора между италианската държава и църквата през 1879 г., като дори станаха предмет на парламентарен разпит във връзка с незаконна покупко-продажба между служител от Кастел Гандолфо и някои антикварни търговци. Запазени са и старинни подове от древна майолика, от XIV век, до XVIII-XIX век.
