Ватиканският исторически архив публикува онлайн поредицата „Евреи"

Пол Ричард Галахър *

„Ако аз Ви пиша днес, то е за да Ви помоля да ми помогнете от разстояние“. Хиляди архивни документи, които дават глас на отчаяни молби за помощ. Като тази на 23-годишния университетски студент, германец „от израелски произход“, кръстен през 1938 г., който на 17 януари 1942 г., от концентрационния лагер в Миранда де Ебро, Испания, прибягва до последното средство, за да може да бъде освободен от затвора.

Най-после той има възможност да се събере с майка си, избягала в Америка през 1939 г., „за да имам нов живот“, както пише собственоръчно. Всичко е било готово, за да може да тръгне от Лисабон, нужна е била само намесата на „външно лице“, за да могат властите да дадат съгласието си за неговото освобождаване. „За тези, които нямат помощ отвън, надеждата е малка“, обяснява с малко, но красноречиви думи. След това пише на своя стара италианска приятелка, като я моли да се обърне към папа Пий XII, за да накара апостолическия нунций в Мадрид да се намеси в негова полза, тъй като е знаел, че: „други с такъв вид намеса от Рим са успели да напуснат концентрационния лагер“.

В други документи откриваме, че Държавният секретариат се е занимавал няколко дни със случая, като „отново“ го е докладвал на нунция в Мадрид. След това досието се прекъсва. Мълчание за съдбата на този млад немски студент. Както при повечето молби за помощ, засвидетелствани от други преписки, резултатът от молбата не е докладван. Дълбоко в нас, неизбежно ние да се надяваме, че случаят е завършел успешно. Надяваме се, че Вернер Бараш след това е бил освободен от концентрационния лагер и е успял да отиде при майка си отвъд океана.

В конкретния случай, нашето желание е изпълнено: ако прибегнете до търсачката в интернет, неговите следи се откриват през 2001 г. Не само има автобиография, която разказва спомените му като „оцелял“, но и сред онлайн колекциите на  Мемориалния музей на Холокоста на Съединените щати има дори дълго видео интервю, в което самият Вернер Бараш разказва, на 82-годишна възраст,  своята невероятна история (Oral History N. RG-50.477.0392). Така научаваме, че е бил освободен от лагера в Миранда една година след като е написал писмото си до папата и през 1945 г. най-после успява да отиде при майка си и сестра си в Съединените щати. Там той продължава учението си в Университета в Бъркли, в Масачузетския технологичен институт и в Университета в Колорадо, и след това работи като химик в Калифорния. Благодарение на все по-богата онлайн информационна мрежа, този път можем да въздъхнем с облекчение.

Документите

Специално документално наследство, което се отличава от другите архивни поредици още от името, което му е дадено: „Евреи“. Ценно наследство, защото събира молбите за помощ, изпратени до папа Пий XII от евреи, кръстени и не, след началото на нацистко-фашистките преследвания.

Наследство, което по желание на Негово Светейшество папа Франциск, сега става лесно достъпно за цял свят, благодарение на проект, насочен към публикуването в интернет на дигитализацията на архивната поредица.

Става дума за поредицата „Евреи“ от историческия архив на Държавния секретариат – отдел за отношения с държавите и международните организации.  Поредица, състояща се от общо 170 тома, които са част от Фонда за извънредни църковни въпроси (AA.EE.SS.), отнасящи се до понтификата на Пий XII - част I (1939 -1948) и вече достъпна за учени от цял свят от 2 март 2020 г., в читалнята на Историческия архив.

По онова време Свещената конгрегация по извънредни църковни въпроси (от която Архивният фонд взима името си), съответстваща на министерство на външните работи, натоварва дипломатическия служител (монс. Анджело дел’Акуа) да се занимава с молбите за помощ, изпращани до папата от цяла Европа, с цел оказване на всякаква възможна помощ.

С молбите е могло да се иска получаване на виза или паспорт за излизане от страната, убежище, събиране с член на семейството, освобождаване от ареста, преместване от един концентрационен лагер в друг, информация за депортирано лице, доставки на храна или облекло, финансова, духовна подкрепа и други неща.

Всяка една от тези молби е ставала преписка, която, веднъж приключила, е била  предназначена за съхраняване в документална поредица, наречена „Евреи“. Става дума за над 2700 преписки, които съдържат молби за помощ, почти винаги предназначена за цели семейства или групи хора. Хиляди преследвани заради принадлежността им към еврейската религия или само заради „неарийския" произход, са се обръщали към Ватикана, знаейки, че други са получили помощ – както пише самият Вернер Бараш.

Молбите са се получавали в Държавния секретариат, където са се активирали дипломатическите канали, за да се търси оказване на всякаква помощ, като се е имало предвид сложността на политическата ситуация в глобален мащаб.

След откриване на достъпа до консултации за понтификата на папа Пий XII през 2020 г., този конкретен списък с имена бе наречен „списъкът на Пачели“ (по фамилното име на Пий XII), като повторение на добре познатия „списък на Шиндлер“. Въпреки, че двата случая са различни, аналогията идеално дава представа как в службите на папската институция са се полагали неспирни усилия за оказване на конкретна помощ на евреите.

Проектът за онлайн публикация на архивната поредица

От юни 2022 г., на уебсайта на Историческия архив на Държавния секретариат – отдел за връзки с държавите и международните организации, поредицата „Евреи“ ще може да се консултира в интернет във виртуална версия, свободно достъпна за всички.

Освен фоторепродукцията на всеки отделен документ, ще бъде предоставен файл с аналитичния инвентар на поредицата, в който са преписани всички имена на онези, за които е била предназначена помощта, въз основа на документите. Първоначално 70% от общия материал ще бъде достъпен онлайн, който след това ще бъде допълнен с последните томове, които се обработват.

Както историята на младия Вернер Бараш, така и по-голямата част от над 2700-те преписки,  получени в Държавния секретариат, които днес ни разказват за други подобни истории, имащи за цел да се избегне расовото преследване, ни карат да затаим дъх и не винаги  се намират източници с допълнителна информация. Предоставянето на дигитализацията на цялата поредица за евреите в интернет, ще позволи на потомците на онези, които са поискали помощ, да търсят следи от своите близки в цял ​​свят. В същото време ще позволи на учените и на всеки, който се интересува, да проучи свободно и дистанционно това специално архивно наследство.

* Секретар за отношенията с държавите и международните организации

Линк към сайта (ASRS) където има достъп за консултация: https://www.vatican.va/roman_curia/secretariat_state/sezione-rapporti-stati/archivio-storico/serie-ebrei/serie-ebrei_it.html

man /VatNews