Гамбино: нужна е душепастирска грижа за званията от детството до зряла възраст
Дебора Донини – Светла Чалъкова - Ватикана
Голямо е очакването за откриването на Световната среща на семействата, която ще се проведе в Рим от днес, 22 юни, до неделя, 26 юни. „Семейната любов: призвание и път към святостта“ е темата на това издание, което всъщност ще бъде открито в късните следобедни часова с Фестивала на семействата в присъствието на папа Франциск. Приблизително две хиляди са делегатите, поканени от 120 страни, избрани от епископските конференции, от Синодите на Източните църкви и от международните църковни реалности, които ще вземат участие в събитието в Рим. Среща, която се провежда в контекста на един труден за човечеството момент, изпитано от пандемията и войната. Каква е надеждата за това събитие? На този въпрос пред микрофоните на Vatican News/Radio Vaticana отговаря Габриела Гамбино, подсекретар на Ведомството за миряните, семейството и живота.
„След цяла година, която посветихме на семейната душепастирска грижа с цялата огромна работа, която беше извършена, вярвам, че наистина това е моментът да „направим Църквата“ заедно със семейства, пастири и семейства заедно. Става въпрос именно за надеждата на една среща, за надеждата да чуем окуражителни думи от Светия отец, за да можем в края на тази година на семейството да продължим заедно по пътя. Вярвам, че голямата надежда е да започнем процеси на обновяване на душепастирската грижа за семействата, за да можем да се вслушаме семействата, да продължим да вървим с тях.
В това издание на конгреса няма да има конференции, структурирани по академичен начин с богословско-доктринално съдържание, а основно ще бъде момент на изслушване и среща. Участват и многото деца на присъстващите съпрузи. Колко важно е, че днес семействата са главни действащи лица на душепастипската грижа за евангелизацията и с участието на техните деца?
Много е важно, защото в действителност душепастирската грижа за семействата е именно душапастирска грижа на семействата. Цялото семейство е призовано към християнско провъзгласяване и вярвам, че днес едно от най-големите предизвикателства за нас родителите е именно това да предадем на децата си съзнанието, а също и смелостта да провъзгласявяме Христос, присъстващ в нашите семейства. Но също да научим децата да го правят, дори ако живеем в понякога сложен контекст, който не ни улеснява. Дори е много важно на ниво душепастирска грижа да започнем да работим върху една по-трансверсална душепастирска грижа между различните сектори – пастирска грижа за деца, пастирска грижа за младите хора, пастирска грижа за брака – по такъв начин, че да създадем последователен и непрекъснат дискурс по пътя на призванието на хората от ранна детска възраст до зрял живот.
Формирането, съпровождането, предаването на вярата на новите поколения са част от темите. Коя е водещата нишка на тези дни?
Основната тема е обявяването на призванието на всяко семейство, на всеки индивид в семейството. Семейството е път на святост и освещение, с който всеки от нас разполага. Семейството е дар, който Господ ни дава. Вярвам, че ключовата дума е „реалност”, тоест започвайки от реалността, защото всеки от нас трябва да живее своето призвание в ежедневната реалност, в която е вмъкнат. Важно е да обучаваме възпитатели, които знаят как да се изправят пред реалността на днешните семейства. Важно е да придружаваме семействата и по-специално младите годеници и съпрузи в реалността, в която живеят, започвайки от тяхната реалност, за да могат оттам да открият своето призвание и да се срещнат с Христос. И е важно да се научим да предаваме вярата на младите хора, започвайки от реалността, в която са поместени, следователно да имаме смелостта да се заемем с проблеми, които са много изморителни за нас днес, за които понякога сме слабо подготвени. Имам предвид например дигиталната среда на младите хора, средата на социалните мрежи, смартфоните, които изискват от нас конкретни умения за взаимоотношения, защото от там трябва да можем да водим диалог с младите хора и да ги накараме да открият вярата, дори от тези контексти.
Според вас кое е основното желание за семействата, което папата има днес, като се започне от голямото внимание, което той отделя чрез Amoris laetitia, многото изказвания по темата за семейството, видеоклиповете, направени от вашето Ведомство?
Посланието, което вярвам, че е най-скъпо на Светия отец, всъщност е това да се провъзгласи днес красотата на брака и семейството. Живеем в социален контекст, в който новите поколения трудно вярват в брака, те имат много предизвикателства около себе си, които ги водят към други пътища и се нуждаят от свидетелства от надеждни семейства, които им казват, че семейният живот отговаря на нуждите за пълнота на човек и този семеен живот, основан на християнския брак – следователно стабилно, солидно семейство, изградено около вярата в Господ, който обитава домовете и живота ни – е красив и възможен, а не нещо непостижимо. Това не е абстрактен идеал и поради тази причина една от темите, които бяха избрани за Световната среща през тези дни, е именно темата за светостта, така че примерът на някои свети семейства, които вече са извървели този път преди нас, да може да ни покаже, че е възможно да доловим знаците на Божието присъствие в нашия живот, в реалността, в която живеем всеки ден.
Тези дни бе публикуван Документът „Катехуменални пътища за брачен живот. Пастирски насоки за поместните Църкви“, изготвен от Ведомството за миряните, семейството и живота и с предговор от папа Франциск. Централен е въпросът за провеждането на истински катехуменат за семействата: преди, по време и след брака. Това е съществен въпрос в днешния свят, където рискът от разпадане на двойките винаги е по-голям..
Да, вярвам, че това наистина е много важен момент: този текст беше изрично пожелан от Светия отец именно защото живеем в епоха, в която бракът трябва да бъде провъзгласяван с по-голяма сила, с по-голяма яснота, но преди всичко е необходимо да бъде провъзгласен „навреме“. Поради тази причина смятам, че един от най-интересните аспекти на този документ е фактът, че той предлага много „отдалечена във времето“ подготовка за брачния живот. Това дори означава да се говори на децата за тайнството на брака по време на тяхното въвеждане в християнството, тоест да се направи така, че те да чуват за брака, да виждат свидетелството на двойки, които може би са техни катехети, които са свидетели на красотата на едно призвание, което може би Господ също е приготвил за тях, но което е призвание, един повик. Важно е да се молим в Църквата за призвания към брак, защото вече не е даденост, че младите хора ще встъпят в браг. Друг много важен аспект е съпровождането дори след отслужването на Обреда и следователно душепастирска грижа за силната връзка, защото двойките, особено в първите години от брака, трябва да бъдат придружени. Това са най-уморителните години, понякога и те са годините, в които двойката започва да се опознава, да среща първите разочарования, първите усилия, дори първите радости, но не само. Ето защо е необходим съпровод, който не ги оставя сами, който ги кара да се чувстват част от църковната общност и който им помага да преодолеят фазата на криза, защото фазата на криза е нормална фаза в брачния живот на двама души, които ще живеят заедно за през целия живот, но двойките трябва да бъдат „придружени“, за да знаят как да изживеят тези кризи като възможности за израстване, а не като моменти, които бележат непреодолими рани.
