Паролин: ескалацията на войната в Украйна би застрашила цялото човечество
Ватикан Нюз
На среща с журналисти, в рамките на своята визита в Хърватия, която започна на 11 май, ватиканският държавен секретар, кардинал Пиетро Паролин, изрази загрижеността на Светия престол за „възможна ескалация“ на войната в Украйна. Кардинал Паролин е на посещение в Хърватия по повод 30-ата годишнина от признанието на независимостта на Хърватската република от Светия престол и за 25-ата годишнина от ратифицирането на трите договора между Ватикана и балканската държава.
„Като се вземе предвид разрушителната сила на оръжията, които се притежават днес - каза той - разширяването на конфликта би било заплаха за унищожаването на цялото човечество“. Кардиналът припомни силните думи на папа Франциск срещу безумието на войната и неговата готовност да направи всичко, за да допринесе за мира, предлагайки посредничеството на Ватикана и каза, че също е готов да отиде в Москва, предложение, което досега не е прието. „Изглежда, че в момента няма големи надежди – каза Паролин – че може да бъде постигнато консенсусно приключване на войната, но Светият престол остава на разположение, за да помогне да се сложи край на тази война възможно най-скоро“.
Литургия в Загреб
За драматичните събития, които разтърсват Европа, кардинал Паролин говори и по време на литургията, отслужена в Загреб. В проповедта си той отбеляза, че „мрака на войната също затъмнява светлината на човешкия разум и дори изглежда побеждава здравия разум. През последните две години живеехме в мрака на пандемията, пред която се озовахме в мрак, без да знаем как да действаме, без да знаем какво да правим. Всеки опит за решение изглеждаше неадекватен”. След пандемията дойде конфликтът в Украйна: „При такива „мрачни“ преживявания се оказахме дезориентирани – коментира той – но светлината на възкръсналия Христос е по-силна и дава надежда и утеха, също чрез своите свидетели. Сред тях той цитира блажения Алойзие Степинац: „В тези времена на война в Европа – заключи той – си струва да прибягваме до неговото застъпничество. Ние днес като него тогава сме изправени пред злото, което се ражда в сърцата на хората и има тенденцията да завладее умовете и душите“.
Срещата с хърватските епископи
Посещението в Загреб започна със среща с хърватските епископи, на които той донесе поздравите и близостта на папата. „През вековете – каза Паролин – хърватският народ винаги е проявявал безспорна вярност към Апостолическия престол. От друга страна, много папи са имали при сърце засилването на много тесните връзки с хърватския народ и са показали безброй признаци на благосклонност към тази Църква и тази земя. След годините на комунистическата диктатура, през които беше направено всичко чрез кървави и системни преследвания, за да се прекъсне връзката на хърватското население с наследниците на Свети Петър, на 25 юни 1991 г. Хърватия, заедно със Словения, провъзгласиха своята независимост от тогавашна Югославия. Един от конкретните знаци за близостта на Светия престол с хърватския народ - подчерта той - е именно признаването на независимостта на Хърватия, което се състоя на 13 януари 1992 г. Както е известно, Светият престол е сред първите, които направи тази стъпка и по-малко от месец по-късно, на 8 февруари 1992 г., Светият престол и Хърватия установиха дипломатически отношения, първите в повече от хилядолетната история на хърватската нация”.
През тези 30 години – добави държавният секретар – „страната и местната Църква предприеха много важни стъпки, които Светият престол следеше голямо внимание. Няколко години след независимостта правителството призна особената историческа и културна роля на местната църква, както и нейното социално положение и подписа и ратифицира четири двустранни споразумения със Светия престол между 1996 и 1998 г. Бяха издигнати един военен ординариат и 5 други епархии. Преподаването на религията се завърна в училищата и това по богословие в държавните университети. Беше открит хърватският католически университет в Загреб, както и няколко католически училища и множество църкви бяха построени или обновени, и следователно - каза той -благодарение на общия ангажимент се установиха добри отношения между Църквата и държавата“.
