200 години от създаването на Папските мисионерски общества

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана

По инициатива на една жена, пред 200 години, се ражда Делото за разпространението на вярата, днес познато като Папските мисионерски общества. То се ражда като асоциация на 3 май 1822 г. по идея на Полин Жарико, французойка, от Лион, девойка от богато семейство, отдадена на различни милосърдни дела и водена от желанието да направи нещо за мисиите. Целта е да се подкрепи апостолството на мисионерите, като им се предлага помощ. Полин започва, като се свързва с 10 приятели: тя ги моли да се молят и да даряват по една пара всяка седмица, като приканва всеки да ангажира още 10 души, така че те от своя страна да направят същото. Създават се няколко групи, идеята на Полин се разпространява бързо и се организира набиране на средства. По този начин се развива истинско мисионерско духовно движение, което преминава границите на Франция и се разраства и в други страни. Основният принцип е това, което младата французойка е имала предвид: молитва и дарения за евангелизаторското дело на Църквата

Мисионерското детство и Делото на апостол Петър

Резултатите на Полин вдъхновяват монсеньор Чарлз дьо Форбин-Янсън, епископ на Нанси, инициатор на Мисионерското детство, който през 1843 г. решава да включи деца в мисионерски проекти, така че чрез молитва и материално сътрудничество да могат да помагат на своите най-нуждаещи се връстници. „По една молитва „Радвай се, Марийо“ на ден, по една пара на месец“, за грижата на едно дете и за спасението на душата му е предложения ангажимент. И отново една жена, Жана Бигард, през 19-ти век във Франция дава живот на друго мисионерско дело, това на Свети апостол Петър, насочено към подкрепата на семинаристите в мисионерските земи.

Четирите Папски мисионерски общества

Сто години след основаването си Делото за разпространение на вярата, на 3 май 1922 г., получава титлата „Папско“ от Пий XI с Motu Proprio Romanorum Pontificum, заедно с Делата на Светото детство и на Свети Апостол Петър. Така трите Дела се превръщат в инструмент на папата за подкрепа чрез молитва и милосърдие на missio ad gentes на Църквата, предлагайки постоянна духовна и материална подкрепа на мисионерите. През 1956 г., с Пий XII, Мисионерският съюз, създаден през 1916 г. от отец Паоло Манна, от Папския институт за чуждестранни мисии (PIME), става „Папски“ с цел да въдхновява и обучава кръстените вярващи в тяхната мисионерска отговорност чрез пастирското служение на епископите и свещениците. Днес председател на четирите папски мисионерски общества е монсеньор Джампиетро Дал Тосо и във всяка страна дейностите им се координират от националните служби.

Беатификацията на Полин Жарико

В допълнение към 200-годишната дейност и 100-годишнината от признаването си за „Папско“, Обществото за разпространение на вярата тази година ще чества и беатификацията на своята основателка Полин Жарико. Обредът ще се проведе в Лион на 22 май и ще бъде ръководен от кардинал Луис Антонио Тагле, префект на Конгрегацията за евангелизация на народите. Животът на Полин не е свързан само с Делото за разпространение на вярата, нейните дела на милосърдие са разнообразни и проектите, осъществени в Църквата, са разнообразни. Освен че насърчава  монсеньор дьо Форбин-Янсън, тя има епистоларна връзка с Жан-Мари Виане и се запознава с Григорий XVI. Тя е отговорна и за движението „Жива броеница“, което разпространява Богородичната молитва навсякъде чрез хиляди сътрудници.

Делото за разпространението на вярата днес

Днес Делото за разпространението на вярата насърчава мисионерската духовност чрез повишаване на осведомеността на християнските общности и вярващите чрез медитация върху Божието слово, Евхаристийно обожание и мисионерската броеница, и чрез различните инициативи на националните дирекции, подкрепя Универсалния солидарен фонд за евангелизацията на света, особено в Световната мисионерски ден, който се чества в предпоследната неделя на октомври. Миналата година Делото подкрепи, с принос за текущи разходи, 893 църковни в мисионерски територии и инвестира повече от 10 милиона долара за обучението на катехети. Въпреки трудностите, причинени от пандемията, то също така продължи да подкрепя петте римски колежа на Propaganda Fide, които приемат свещеници и богоповетени от мисионерските страни за тяхното формиране в папските университети, както и даде своя принос към Конгрегацията за източните църкви за нейните мисионерски дейности.