Ватиканският съд: справедлив процес за сградата в Лондон

На 1 март се решава дали ще продължи делото за управлението на средствата на Държавния секретариат и по какъв график. След осмото съдебно заседание,  продължило 3 часа и 20 минути, по време на което бяха анализирани последните възражения за нищожност, бяха изслушани потърпевшите страни и беше гарантирано правото на възражение  пред промоутъра на правосъдието (длъжност, съответстваща на прокурор бел.ред.). Председателят на Ватиканския трибунал Джузепе Пинятоне, както е предвидено, има на разположение половин ден, за да отговори.  Но той счита, че защитата досега не е правила спънки, като е отговорила директно на завоалирано обвинение, че е забавила провеждането на процеса, обвинение, отправено от един от ищците, цитирайки слово на свети Йоан Павел II пред Римската Рота.

Но промоуторът на правосъдието Алесандро Диди направи оценка на загубите от инвестицията в лондонската сграда на Слоун авеню, най-съществената част от процеса. Според Диди, загубите възлизат на 217 милиона евро. В последния отчет на Римската курия обаче се посочва, че Светият престол е продал недвижимия имот, като е спечелил 10 процента повече от очакваното.

Главно място в процеса, трябва да се припомни, е въпросът с инвестицията на Ватиканския държавен секретариат в луксозен имот в Лондон.  Десет са обвиняемите и четири са замесените компании, докато обвиненията обхващат различни престъпления. Конституираха се като ищци Държавният секретариат, Администрацията на имуществото на Апостолическото седалище, Институтът за религиозни дела ИОР (известен като ватиканската банка) и последният, допълнително добавен с иск от 31 януари 2022 г. –  Органът за финансов надзор и информация.

Възраженията на защитниците повториха трудностите при получаването на цялата документация от страна на защитата, но също и липсата на подходящо свикване в случая с адвоката Скулаче (промоутърът на правосъдието категорично отрече, че не е нотифицирал информацията за разпитите и изземванията), както и други процесуални грешки.

Адвокатът Джовани Флик, който представлява Администрацията на имуществото на Апостолическото седалище, представила се за потърпевша страна, подчерта, че тази Администрация винаги е управлявала фондовете на Светия престол и говори за „премълчаване“ по отношение на покупка на сградата на Слоун авеню.

Адвокатката Анита Титоманлио, която представлява Администрацията на имуществото на Апостолическото седалище, каза, че Администрацията е била „силно дискредитирана", с последици за репутацията на Органа за финансов надзор и информация, и с последвало отстраняване на Органа от групата Egmont (която групира звената за финансова информация от цял свят), както и с последици в доклада на комисията на Съвета на Европа MONEYVAL за Светия престол (Държавата Град Ватикан) – доклад, в който, между другото,  процесът срещу две висши фигури на Органа беше посочен като структурен проблем, като съдържаше и критика на самия промоутър на правосъдието затова как е било проведено разследването за сградата в Лондон.

Адвокатът Никола Липари на ИОР подчерта, че е осигурил „информация“ по фактите на същия процес, след като е видял да се подронва имиджът на института като „пазител на финансовите активи на Църквата“. Адвокатът се позова на дарението, направено от ИОР на Светия отец за около 50 милиона годишно. Пропусна обаче да отбележи, че фондът на Светия отец е намалял  през годините, с намаление на печалбите на института, което намаление едва ли може да се дължи само на старото ръководство, поне според данните на финансовите отчети, публикувани всяка година.

Докато защитникът Аникиарико, и той адвокат на ИОР, защити легитимността на папските рескрипти – четири на брой – тъй като издадени в извънредни ситуации, така, както е станало и в други случаи в Италия. Следователно, никакъв „специален съд“.

Промоуторът на правосъдието Алесандро Диди отговори точка по точка на възраженията, отхвърли обвинението, че не е предоставил документацията, за която е даден „подробен списък", надхвърляйки задълженията си, и че във всеки случай ищците са имали документите, по които говориха защитниците, така че не е имало нужда от възражения.  

Относно папските рескрипти той подчерта, че те са четири и се отнасят до различни процеси, тъй като линиите на разследване са различни, като след това са били препотвърдени, при обединяването на различните разследвания.

Относно подбора на документите промоуторът каза, че това е „буря в чаша вода", че актовете и документите са били достъпни за всички, дори са дигитализирани и че „само потърпевшата страна“ се е запознала с тях, като никой друг не е дошъл да се запознае с тези документи.

На 1 март се очаква определението на председателя на съда Пинятоне. След което делото най-после ще започне по същество.

man /AciStampa