Синод, писмо до свещениците: нека Църквата бъде гостоприемен дом

Антонела Палермо – Светла Чалъкова – Ватикана

Гостоприемен дом с отворени врати, обитаван от Господ и вдъхнавен от братски отношения: това е истинското лице на Църквата, което папата предлага да се покаже чрез синодалния процес и, което генералният секретар на Синода на епископите кардинал Марио Греч и префектът на Конгрегацията за клира монсеньор Лазаро Ю Хеунг Сик припомнят в писмо до всички свещеници по света.

Избягвайте формализма, интелектуализма и бездействието

Текстът потвърждава спешната нужда от братство в света, който несъзнателно копнее да срещне Исус. Вслушването в Духа, заедно с целия Божи народ, е методът за „обновяване на нашата вяра и намиране на нови пътища и езици за споделяне на Евангелието“. В писмото двамата прелати открояват  – както вече направи папа Франциск – рисковете от формализма, който свежда Синода до празен лозунг, от  интелектуализма, който превръща Синода в теоретично размишление върху проблемите и бездействието, което ни приковава към безопасността на нашите навици, за да не се промени нищо“.

Съотговорност за евангелизацията

Уверени в богатството на синодалния опит в тази епархийска фаза, Греч и Лазаро Ю приканват свещениците да не смятат синодалния път за допълнителен товар към пастирска работа, нещо в повече, което трябва да направят, а да ги насърчават да използват този съзерцателен поглед, който има удоволствието да види вече кълновете, които се появяват спонтанно и неформално. Другият страх, който трябва да бъде разсеян – предупреждават авторите на писмото - се отнася до лидерската роля и специфичната идентичност на ръкоположените свещенослужители. „Какво ще стане?“, някой може да попита. Оттук и поканата да „се открие все повече и повече основното равенство на всички кръстени и да се стимулират всички вярващи да участват активно в пътя и мисията на Църквата“. Накратко, ключовата дума е съотговорност за евангелизацията.

Взаимно изслушване за взаимното приемане

Вкореняването на Божието Слово в живота, е от съществено значение, защото в противен случай рискуваме да вървим в мрака и нашите размисли да се превърнат в идеология. Взаимното слушане трябва да доведе до взаимно приемане, подчертава такста, който също предупреждава за риска от самореферентност. По същество трябва да чувстваме, че сме едно семейство, като се започне от самите свещеници. „Да се ​​грижим пътят да не отведе до самоанализ, а да стимулира за срещата с всички“, подчертават двамата прелати, който цитират Evangelii gaudium и Fratelli tutti и онзи известна мечта за „излизаща Църква“ с огъня на милосърдието и компаса на Словото.