Волни дарения за Светата Земя: нашите корени тръгват от Йерусалим
Роберта Барби – Светла Чалъкова - Ватикана
Надежда, когато нямаше основание за надежда, докато светът беше потопен в болката от пандемията: този бе смисълът, според кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за източните църкви, на двете пътувания, извършени миналата година от папа Франциск - до Ирак през март и до Кипър и Гърция през декември – които споменава в писмото до вярващите по повод годишните волни дарения за Светата Земя на Разпети петък, насрочени за 15 април. Волните дарения от вярващите от цял свят са основният източник на препитание за християните в Светата Земя и са средство за приближаването на Църквата до църковните общности в Близкия изток. Нужда от надежда, която произтича от думите, изречени от папата в миналогодишната проповед на Палмова неделя (Връбница) за Страданието Господне: „Това ни изумява: да видим Всемогъщия сведен до нищото... да видим Бог на вселената лишен от всичко. Защо позволи да ти направят това? Ти го направи за нас, за да се докоснем до край до нашата човешка реалност”.
Поклонническите пътувания на Франциск в земите на най-самотните
През 2021 г. папа Франциск стана поклонник на надеждата „сред най-самотните и най-страдащите: нашите братя и сестри в Ирак – припомня кардинала – земя на изгнание, земя, която съумя да запази името на Христос въпреки насилието на войната и преследването“. Божият народ вървеше заедно с Франциск по улиците на Мосул и Каракош, молеше се с него в катедралата на Багдад и така в тази земя, окъпана в кръвта на много мъченици, като свидетелите, убити на 31 октомври 2010 г. по време на една литургия „се освободи светлината на Пасхата на Страданието и Възкресението“. Дори в Кипър папата беше изправен пред страданието от разделението в една земя, чиито народи не могат да седнат на една и съща Евхаристийна трапеза. „Не липсваха други призиви, жестове и покани за мир за други земи, които историята на спасението и библейските събития ни приканват да разпознаем като „Света земя““, пише кардинал Сандри.
Христос продължава да страда, както днес в Украйна
Сред светите земи днес, тези, където хората продължават да страдат, тези, в които „свободата да се живее вярата е потъпкана и възпрепятствана в многото случаи от преследвания, от понякога враждебна среда, често от глобализацията на безразличието, от насилието на войни, за което човечеството, за съжаление, изглежда никога не е удовлетворено, кардинал Сандри споменава Украйна. Защото, разсъждава префектът, „ако Христос е страдал и умрял само веднъж и повече не може да умре, Неговото Тяло, което е Църквата, продължава да страда”. Поради тази причина във великопостния път, който води до Възкресение Христово, е положена поканата да позволим на Христос да ни помилва, да позволим на Господ да посети нашите уединения и да отговорим с любов на Неговата любов.
Волните дарения на Велики петък за местата, в които Словото стана плът
Жестът на волните дарения, „дори и малък, но от всеки – обяснява Сандри – освен че позволява на нашите братя и сестри да продължат да живеят и да се надяват, предлага живо свидетелство на Словото, станало плът на местата и по улиците, които видяха присъствието му”. Тази е финалната покана на префекта, който припомня как през последните две години християните в Светата земя честваха Възкресението и Рождеството Христово в един вид изолация: „Без топлината и солидарността на поклонниците, които посещаваха Светите места и местните общности – казва той – семействата пострадаха повече от липсата на работа, отколкото от непосредствените последици на самата пандемия“. Поради тази причина във волните дарения в полза на Светата земя, насрочени за деня на спасителните Страдания Господни, няма нищо остаряло, напротив: „Те изразяват преди всичко съзнанието за нашите корени, които се намират в провъзгласяването и изкуплението, което се разпространи от Йерусалим и достигна до всички нас”.
