Кардинал Дзенари: след 11 години война в Сирия изпаднахме в забвение

Масимилиано Меникети

Разрушени къщи, липса на храна, вода и лекарства, насилие, грабежи, хора в бягство. В Сирия след 11 години конфликтът не е приключил, но за тази война почти не се говори, както за много други. Тази страна, където много градове остават купища развалини, скърби за половин милион жертви и е свидетел на над 11,5 милиона вътрешно и външно разселени лица. Днес, по повод годишнината от началото на конфликта, в Дамаск стартира конференцията „Църква, дом на милосърдието – синодалност и координация”, организирана от Конгрегацията за източните църкви. В центъра на работните сесии е изслушването, диалогът, бъдещето на християнските общности, но също и неотложността и нуждите на тази измъчена нация. „Не позволявайте надеждата да умре“ е настойчивия и постоянен апел на нунция в Дамаск, кардинал Марио Дзенари, докато страната е извън обсега на „медийния радар“ и навлиза в едно своеобразно „забвение“.

Ваше преосвещенство, вече 11 години се водят сражения в Сирия. Какво означава за вас тази драматична годишнина?

Това е тъжна годишнина, преди всичко защото войната все още не е приключила, а също и защото от няколко години Сирия сякаш изчезна от радара на медиите. Заеха мястото ѝ първо ливанската криза, след това Сovid-19, а сега и войната в Украйна.

Загиналите в тази война са около половин милион, около 5,5 милиона са бежанците, които са избягали, в допълнение към други 6 милиона вътрешно разселени лица. Вие непрекъснато повтаряте настойчиво: „Не позволявайте на надеждата да умре“. Какво е необходимо, за да не се случи това?

За съжаление, надеждата излезе от сърцата на толкова много хора и по-специално от сърцата на младите хора, които не виждат бъдеще в страната си и се опитват да емигрират. А нация без млади хора, при това квалифицирани, е нация без бъдеще. Някои семейства, след като са заплатили големи суми, все още са блокирани в Беларус, чакайки да преминат полската граница. Сирия остава най-сериозната хуманитарна катастрофа, причинена от човека след края на Втората световна война. Все още няма признаци на възстановяване и икономическо рестартиране. Освен това санкциите тежат върху всичко това. Мирният процес, съгласно разпоредбите на Резолюция 2254 на ООН, е блокиран. Само бедността напредва с големи крачки. Хората сега говорят за икономическа война.

Над 60 процента от населението е засегнато от продоволствена несигурност. Как може да се помогне?

Хлябът е оскъден и сега, с войната в Украйна, брашното също, както и други неща от първа необходимост. От 15 до 17 март в Дамаск се провежда Конференция, свикана от Католическата църква на тема: „Църква, Дом на милосърдието. Синодалност и координация“. Участниците са около 250, включително сирийци и хора извън Сирия, представители на католически хуманитарни институции и агенции. Присъства и кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви, някои членове от ведомствата на Римската курия и агенциите от Roaco. Ще се опитаме да направим програми за братско споделяне на 5-те хляба и 2-те риби.

В този контекст продължава също бягството на християните...

В тези години на война повече от половината, а може би две трети от християните са напуснали Сирия. В тези конфликти малцинствените групи са най-слабото звено във веригата. Това е неизлечима рана за тези източни църкви sui iuris, но е и сериозна вреда за самото сирийско общество. Християните, присъстващи в Близкия изток от две хиляди години, са дали значителен принос за развитието на своята страна, особено в областта на образованието и здравеопазването, с много ефективни и уважавани училища и болници. Присъствието на християните може да се сравни за самото сирийско общество с отворен прозорец към света. Като цяло християните имат отворен и толерантен манталитет. За всяко християнско семейство, което емигрира, този прозорец се затваря постепенно.

Смятате ли, че е нужна повече смелост на ниво дипломация и международна политика?

Специалният пратеник на ООН за Сирия, Гейр Педерсен, непрекъснато се връща към необходимостта от по-голямо участие на международната дипломация. За съжаление, продължаващият конфликт, пандемията Covid-19 и други конфликти, особено войната в Украйна, насочиха вниманието на международната общност другаде.

Колко важно е световните медийни агенции да продължават да държат високо вниманието към Сирия?

Допреди няколко години получавах телефонни обаждания от различни части на света за интервюта и информация за сирийския конфликт. Сега телефонът вече не звъни. Това е поредното сериозно нещастие, което сполетя Сирия. Това за изпадане в забвение. Тази забрава наранява много хората.

Някои сирийци, наети от Русия, биха заминали да се бият в Украйна. Използва се бедността на страната, която преживява война, за да се води нова война...

И аз прочетох тази новина. Нещо подобно се случи в Либия преди няколко години: сирийските наемници се оказаха воюващи от противоположни страни. Това е друга болест, която причинява война, една своеобразна фабрика, произвеждаща всякакви заболявания: жертви, унищожаване на квартали и села, бежанци, увреждане на социалната тъкан, разпадане на семейството, насилие, бедност, липса на работа, наркотици и много други злини. Много млади хора остават без работа, научиха се да боравят с оръжие и се записват като войници за няколкостотин долара.

Как Сирия гледа на войната в Украйна?

Хората като цяло не смеят да изкажат мнение. Присъединявам се към многократното и силно увещание на папа Франциск да заглъхнат оръжията и да спре кравопролитието. Струва ми се, че дори измъчена Сирия, от личен опит, разбира добре този настойчив призив. Ако мога да използвам евангелската притчата за бедния Лазар и богаташа, със сигурност Сирия, mutatis mutandis, иска строго да предупреди другите да не попадат в същото място на мъчение, в което тя самата изпадна (Лк 16:27-28). Тъжно е да се видят същите мъчителни образи на болка, видени в Сирия, да се повтарят в Украйна: разрушени квартали, мъртви, милиони бежанци, използване на неконвенционални оръжия като касетъчни бомби, бомбардировки на болници и училища. Вижда се точно същото слизане в ада, което видяхме в Сирия.

 Намираме се във Великия пост, време на молитва и пост. Как живеете този период?

Може да се каже, че хората, към каквато и религиозна деноминация да принадлежат, живеят Великите пости и постят без прекъсване вече 11 години. Преди всичко е важно да останем близо и да бъдем солидарни.