Черни в Украйна: всички сме бедни в лицето на тази война
Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Берегшас
„Добре дошли в Украйна“ гласи избледнял знак, покрит със сухи клони, на границата на Барабас, границата между Украйна и Унгария. Почти горчива шега гледайки в бездната, в която се превърна източноевропейската държава от 24 февруари, когато избухна тази „жестока“ война. На границата има поне петдесет коли, които чакат да преминат строгия и много бавен митнически контрол. В 17.20 ч. бял микробус, превозващ петима души, беше в средата на опашката; малко преди 20 часа беше напреднала само с шест места напред. На отсрещната редица, тази, която маркира входа, има само полицейските коли. Кардинал Майкъл Черни, временен префект на Ведмоството за цялостното човешко развитие, изпратен от папата в Унгария, за да утеши украинските бежанци, прекоси границата в късния следобед. Той е придружен от двама свещеници, грижещи се за мигрантите, и гръко-католическия епарх на Ниредьхаза, Абел Шокса, който предостави колата си, за да отиде „от другата страна“, до Берегово, село в Закарпатието, пощадено от бомбите, но превърнало се в един от основните пунктове за масовия поток от бежанци.
Бомбардировката в Мариупол: „Ужасна“
Епархът се прекръства преди да влезе в страната. По-скоро като благословия за мисията, отколкото от страх от някаква опасност, като се има предвид, че в тези дни той често посещава отвъдната страна на границата, за да се срещне с „братята“, които помагат на бягащите, носейки храна и помощ. В безкрайното чакане документите да бъдат проверени (някои изрази в италианския паспорт например бяха непознати и бяха преведени с гугъл преводача) до кардинала стигна новината за атентата на педиатричната болница в Мариупол. „Бомбардировки и болница, тези две думи в едно и също изречение вече те карат да потръпнеш. И ако четем педиатрия... Кардинал Паролин е прав, недопустимо е! Трябва да спрем тези атаки срещу цивилни”, коментира Черни.
В Берегово, място за събирането на хиляди бежанци
Пътуването до Берегово отнема по-малко от двадесет минути. Покрайнините са полупустини, в далечината се вижда внушителна Дачия, една от типичните руски провинциални резиденции. „Богатите бежанци са там“, обясняват те. Берегово всъщност е сцена на борба между бедните: бежанци срещу други бежанци, богати срещу по-малко богати, деспоти, които претендират за някакъв данък или собствени хранителни дажби от най-слабите. Някои украинци дори искат до 2000 флорина, за да помогнат на сънародниците си да преминат границата или да предоставят на мъжете удостоверение за лошо здраве, за да заобиколят военното положение, което ги принуждава да останат в страната. Мнозина дори предлагат да закарат бежанците до Будапеща на завишени цени. И мнозина приемат, нямайки доверие на унгарските автобуси, които чакат извън границата, особено жени, които се страхуват да бъдат отвлечени и изоставени по средата на пътя. Страхове, които не са съвсем неоснователни. „Трафикът на хора е истински проблем“, отбелязва Черни, „това е трагедия в една трагедия, която се подхранва от хуманитарните кризи“.
Братството в помощ на страдащите
На няколко метра от центъра, където животът сякаш тече нормално, колата с кардинала спира пред все още строящ се бял интернат. Трябвало е да бъде студентско общежитие, но сега се е превърало в убежище. Името е дълго и сложно, но би могло да се нарече „Всички братя“, тъй като обединява усилията на католици, гръко-католици, римокатолици, протестанти, реформатори. „Няма разграничение, сега всички ние сме добрият самарянин, призован да помага на другите. Разбрахме, че ако не си сътрудничим, не можем да окажем реална помощ на страдащите“, обяснява епарх Нил Лушшак, поканвайки представителите на различните изповедания да седнат на масата. Всеки от тях разказва на папския пратеник своя опит от приема на бягащите, но също и от срещата-сблъсък с драмите на семейства, разбити от смъртта или раздялата с член от семейството или съжалението на някои руски войници, които мислеха, че участват в бърза „военна операция“, но се озоваха във вихъра на една война. „Това е геноцид“, казва почти шепнешком епископът от латински обред Петер Миклош Лусок, позовавайки се на жертвите. „За нашите хора това е Кръстен път и мнозина са готови да отидат на Голгота. Украинците не бягат, не се предават, ние искаме да защитим ценностите на свободата, истината, човешкото достойнство“.
Двоен отговор на милосърдието
„Всички сме бедни пред това предизвикателство на войната“, каза кардинал Черни, когото присъстващите молят да занесе благодарностите им на папата за посещението му и „за това, че накарал малката камбана от Украйна да бие във Ватикана“. Кардиналът обясни, че двама са пратениците на папата, стигнали до обсадената страна: той и кардинал Конрад Краевски, който в тези дни в Лвов. „Това е двоен отговор, един на незабавно милосърдие и един на цялостно, дългосрочно човешко развитие. Ангажимент, който ще продължи през вековете“.
„Би било тъжно да реагираме на извънредната ситуация и след това да се върнем към бедния, разединен живот, който толкова много хора живеят и страдат на този свят“, добави кардиналът. „След този кошмар ние не искаме да се върнем към предишния живот, а като човешки същества да станем по-добри“. Черни също така потвърди готовността на папата „да направи всичко възможно“ за мира: „Ако имате някаква идея какво може да се направи, не се колебайте да изпратите предложението“. След това част от настанените в интерната бежанци се представиха на ръководителя на ведомството. Сред тях 14-годишният Глиб бягащ от Киев с майка си и сестрите си. "Къде искаш да отидеш?". — Не знам, просто искам да се прибера вкъщи.
Истории за живота в Барабаш
Стотиците бежанци, натрупани в центъра на Каритас в Барабас, който Черни посети преди и след етапа в Украйна, също говорят за дом. Има такива, които страдат за дома си, опустошен от минохвъргачки в Киев; други, говорят за дом, позовавайки се на квартирата, която ги очаква в Германия, Австрия или дори Съединените щати. Като Ирина, избягала от Киев сутринта, която казва, че е „ядосана“ от бавното превозване, поради което ще изпусне самолета. От друга страна, не е лесно да се управляват ритмите на пристиганията и преместванията: само са няколко часа, в сградата, където са подредени легла и маси, пълни с храна, игри и дрехи новопристигналите са 80. „Работим малко. Само 24 часа в денонощието...”, шегува се координаторът на Каритас.
„Благодаря ви за работата. Светият отец ми каза да ви донеса неговата благословия и това правя”, каза Черни на бежанците и доброволците. Една жена, която до този момент бе легнала, става, за да покаже на кардинала, на мобилния си телефон, тъжно познатия образ на жената, убита от бомба в Ирпил, докато се опитва да избяга с децата си: „Това прави войната. Убити невинни хора, изнасилени жени”. Някой кима, повечето продължават да правят това, което да правили до този момент: да спят, опаковат багажа си, да разсейват децата, като им четат приказка или играят с датски конструктори. Черни минава между леглата, дава броеници, гали децата. Пред структурата го очакват множество местни журналисти. Към тях, позовавайки се на думите на папата на последната молитва „Ангел Господен“, той изказва своята благодарност: „Продължавайте с вашето служение и вървете с благословията на папата. Нека истината излезе наяве, нека истината се знае“.
Да се ангажираме за доброто
Песен придружи сбогуването на кардинала, който се завърна в Центъра късно вечерта, за да сподели сандвич и топла напитка с бежанците. Много жени се приближават до него: „Спасиба“, възкликва момиче на руски с коса в цвят махагон; „Отне ни шест дни, за да се преместим от един регион в друг“, казва друг. От своя страна жена с кожена шапка обяснява, че е избягала от Донеск през 2014 г. и е намерила убежище в Харков, опустошен от бомби. Войната я преследва и сега тя отново е в бягство. Кардинал Черни се кани да я благослови, но ръката му спряна от Ина, възрастна поетеса от Киев: „Аз съм еврейка, имам украинско гражданство и говоря руски. Господ иска да не се състезаваме, а да се ангажираме за доброто”.
Срещата с унгарския вицепремиер
Вторият ден от мисията на кардинала започна със срещата с унгарския вицепремиер Жолт Семжен, който пожела отново да потвърди подкрепата на правителството за инициативите на Църквата в отговор на хуманитарната криза: „Унгария каза, че ще приема бежанците без никакви ограничения“, изтъкна той. Гостоприемно отношение, което Черни пожела да стане постоянно, без да се ограничава само до спешните случаи: „Нека тези ръце да бъдат все по-отворени“, каза кардиналът.
