Нунцият в Киев: трудно е да се получи помощ, уповаваме се на Бог

Алесандро де Каролис - Светла Чалъкова - Ватикана

Сграда, изкормена от руска ракета, линейка спряна между колона на бронирани коли и отбранителни заграждения. Магистрали, по които минават и се стрелят танкове. Шумотевицата в Киев, където само преди четири дни трафикът беше неудържим и хората вечеряха в заведенията,  сега е изцяло променен с опустошителните образи, пристигащи стотици от военния фронт, открит от Русия в Украйна, и символизира ужасния сценарий, който от четвъртък преживява цялата нация. В капана на битките цивилните търсят начин, за да избягат, долу в бункерите на града или пеша към границите, теглейки със себе си куфарите, като туристи отправени към една абсурдна ваканция.

Пряк свидетел на случващото се в Киев е апостолическият нунций, архиепископ Висвалдас Кулбокас, чиято съдба, както и тази на неговите сътрудници, не е различна от тази на милиони съграждани. Пред ватиканските медии прелатът разказва какво е видял.

Ваше превъзходителство, ние следим с голяма загриженост и болка случващото се в Украйна. Вие сте в Киев, който се превърна в сцена на сражения: какво можете да ни кажете за ситуацията, която преживявате?

„Това е най-голямото ми безпокойство: Киев, където се намирам и си позволявам да говоря, е голям, с малко под три милиона души и сега през тези дни е напълно парализиран от действието на войната. В допълнение към ракетите, които минават и следователно към хората, които се крият, както могат, в мазетата, в метростанциите, въпросът, който ми идва е: какво правят болните? Пациенти с всякакъв вид заболяване, защото придвижването е трудно, преместването е трудно, намирането на помощ.. Как се справят?“.

Новините от страната предоставят образа на един град-призрак, където освен здравните грижи, се е трудно да се набавят вода и храна...

„Да, знаейки, че наближават трудни дни, всички се опитаха да натрупат провизии, но те ще стигнат за няколко дни и затова възниква въпросът: какво ще стане, ако тази ситуация продължи повече? Какво ще остане за ядене? Защото сега няма как да се снабдят с храна, а и е рисковано да стоиш в апартаментите, в стаите, трудно е да стоиш на публични места... И ние в нунциатурата се стараем да стоим на долните етажи, където има по-малък риск от удар. Следователно е още по-трудно да излезеш и да намериш отворени магазини, но не мисля, че са отворени или че могат да се заредят, защото дори пътищата са прекъснати... Това, което ще се случи след няколко дни, е огромен въпрос“.

Виждаме снимки и видеоклипове на хора, намерили убежище в мазетата, в тунелите на метрото, особено много жени и деца, които със сигурност не разбират какво е разстроило внезапно живота им...

„Това е още един голям въпрос. Ние, възрастните, каква подготовка даваме на децата? Защото може би възрастен преминава през страданието, но едно дете... Вече бях срещал в Италия и в други европейски страни хора, израснали по време на Втората световна война: колко страдания продължават да търпят дори днес... Мислех си тази сутрин за децата на Киев: когато пораснат, какво отношение ще имат към другите, изживявайки първите си дни, месеци, години от живота си под обстрел, под ракети? Това е още един много голям въпрос...

Как сте всички в нунциатурата?

„В нунциатурата знаем, че се намираме в жилищен район и следователно не сме изложени непосредствено до главните артерии на града. Чуват се обаче ракетите, които минават, чуват се експлозиите - дори снощи - битките в околността... Ние също, персоналът на нунциатурата, сме на долните етажи, готови да се скрием в мазето, ако видим неотложна нужда. Но нека се молим: нека се молим за себе си, за другите, нека се молим за мир, нека се молим за обръщането на всички“.

Какъв апел искате да направите?

Повече от призив, аз си задавам въпроса пред Бог: какво ми казва вечният Бог с тази ситуация? Какво трябва да правя със себе си? И аз като християнин разбирам, че не се случва нищо, което да е скрито от Господ Исус и че дори в такава трудна ситуация моето призвание е да търся своето обръщане, но и да се опитвам да помагам на другите. „Другите“ означава „всички“: да се обърнат и да се погрижат не само да намерят мир, но и братство, уважение един към друг“.

Църквата се моли за мир в Украйна и ще го направи по специален начин на 2 март, както поиска папа Франциск. Момент, в който си представяме, че ще бъдете силно единени...

За нас 2 март е още далеч, трябва да стигнем до този ден. Молим се за мира по всяко време, защото това е и момент, който ни вдъхновява, защото предизвиква тази интензивна молитва, на поверяване на Господ, на поверяване на Дева Мария, Майката на всички: Майката на всички, не само на църквата на християните. Ние като християни знаем, че мюсюлманите много уважават Дева Мария, така че нека присъединим и нашите молитви към техните, така че Дева Мария да ходатайства за всички нас“.