Синодален път: първа равносметка на предизвикателствата и динамизма
Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана
Голямо задоволство: това се открои по време на срещата на Редовния съвет на Синода на Епископите, три месеца след откриването на синодалния процес за една „Църква на път“. Новостта на този път „е опита, който поражда много радост и динамика, но също така и известен брой несигурности и предизвикателства, пред които трябва да се изправим“, се чете в комюникето, обобщаващо срещата, провела се на 26 януари, по време на която бяха събрани резултатите от около петнадесет онлайн срещи, организирани между ноември и декември от Генералния секретариат на Синода и отговорниците за Синода от цял свят. Трябва да припомним, че след откриването с присъствието на папата на 9 и 10 октомври във Ватикана, на 17 октомври Синодът навлезе в своята епархийската фаза, а местните Църкви започнаха процеса на разпознаване на местно ниво. В центъра на тази първа фаза е консултацията с Божия народ.
Ентусиазъм и инициативи, даващи надежда
Към днешна дата „многобройни епархии и други църковни реалности са започнали синодалния процес“, се казва в изявлението и се наблюдава „ентусиазъм“ сред миряните и богопосветените, които дават живот на „безброй инициативи“ за насърчаване на консултациите и църковното проникновение. Това е знак на „надежда“ и на „делото на Светия Дух“, който „преобразява“ всички участващи в този процес, като членове на църковната общност. От един регион до друг в света – посочва Редовният съвет на Синода – времето и методите на консултациите и участието са различни. Като цяло се откроява радостта и ентусиазъм в различни страни от Африка, Латинска Америка и Азия и навсякъде е особено оценено удължаването на фазата на изслушане на Божия народ, която ще продължи до август 2022 г. и не, както бе предвидено първоначално, до април.
Икуменическият и междурелигиозен принос
Други данни се отнасят до разпространението на документите на Синода по света и до икуменическото и междурелигиозното измерение. Навсякъде - докладва Съветът - текстовете, публикувани от Генералният секретариат, са „приети добре“ и са положени „похвални усилия“ за превеждането им с известна трудност там, където има много местни езици. Ентусиазъм и желание да се допринесе за католическия път се регистрира от други християнски изповедания, докато от „междурелигиозното измерение, което е наложено в страни, където християните са малцинство, също се очаква значителен принос“ .
Социални мрежи и сайтове, разказващи за синода
Комуникацията също играе важна роля в стартирането на синодалния процес. В много епархии и епископски конференции бяха създадени уебсайтове и страници в социалните мрежи, които разказват какво се случва на местно ниво. В допълнение съществуват и официални пространства, като институционалния сайт synod.va, сайтът за събиране на опита и ресурсите, произведени на местно ниво (synodresources.org) и молитвеният сайт за синода (prayforthesynod.va), създаден заедно със Световната молитвена мрежа на папата и Международния съюз на генералните настоятели.
Трудностите и предизвикателствата: слушане, млади хора и самореферентност
В такъв решаващ момент като този на Синода, ентусиазмът и динамизмът са придружени от предизвикателствата, които Съветът изтъква, и трудностите, които не крие. Става въпрос за „страхове и сдържаност“ сред вярващите и духовенството, но и за „недоверие“ сред миряните, които се съмняват, че техният принос наистина е взет под внимание, или съществуват пречките, породени от пандемията, които затрудняват изслушването и директния контакт между хората. Синодалният процес също показва някои често срещани предизвикателства – обяснява Съветът в комюникето – като необходимостта от формиране, по-специално в слушането и разпознаването, рискът от самореферентност в груповите срещи, необходимостта от подобряване на участието на младите хора, участието на онези, които живеят в периферията на църковните институции и накрая, дезориентацията, изразена от част от духовенството.
Местният път продължава до края на Синода
В заключение – обяснява Съветът – трябва да се обърне внимание на несигурността, заедно с динамизма, които се открояват. Синодалният процес на обръщане ще бъде дълъг процес и ще изисква повече време от самия процес. Ето защо, предложението е пътят на местно ниво да продължи през целия процес и далеч отвъд него, така че църковната общност да може все повече да направи синодалността осезаема, като конститутивно измерение на Църквата. Междувременно се подготвя Бележка, която да помогне на епархиите и епископските конференции в разработването на окончателните „доклади“: „Бележката предлага идеята, че съставянето на доклада само по себе си е акт на разпознаване, тоест плод на духовен процес и съвместна дейност“.
