Световен ден на болните: урокът на свети Йоан Павел II
Еудженио Бонаната – Джовани Орсениго – Ватикана
„Той научи всички нас как да преживяваме тези много трудни моменти от човешкото съществуване". Кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви, припомни с тези думи страданието, белязало последния период от понтификата на свети Йоан Павел II, когато кардиналът заемаше длъжността заместник държавен секретар. „Той не се криеше от видеокамерите, това беше неговият начин да изживее Евангелието докрай“, добави редакционният директор на Дикатстерията за комуникация на Светия престол, Андреа Торниели, по онова време ватиканист към вестник „Ил Джорнале“.
И двамата припомнят направеното от Йоан Павел II в навечерието на Световния ден на болните в репортаж, реализиран от телевизионния канал „Телепаче“ въз основа на архивни материали на Ватикана. Кадрите започват от учредяването на този ден през 1992 г., който се отбелязва на 11 февруари (когато се възпоменава паметта на Дева Мария от Лурд).
„Идеален мост свързва нас, събраните в „Свети Петър“, сърцето на християнството, с онези, събрани на Еспланадата в Лурд“, каза полският папа в края на литургията, отслужена от кардинал Камило Руини, който тогава беше викарий на папата за епархията от Рим. „Това е духовна връзка, основана на вярата“, бе добавил Светият Отец, „която е подкрепяна от застъпничеството на Дева Мария“.
Кръстният път и прегръщането на Кръста
Очевидна е разликата в сравнение с високото техническо качество на днешните изображения. Но сърцето по същия начин се изпълва с вълнение, когато вижда отново любимия папа, който на времето вече бе открил, че е болен от Паркинсон. „Символът на неговото страдание със сигурност е последният Кръстен път преди смъртта му“, посочи кардинал Сандри. „Той с право бе обърнат с гръб към камерата, за да не показва белезите от трахеотомията и следеше процесията на Разпети петък от Ватикана, с Кръста в ръце“.
Кардиналът сподели, че много представители на Римската курия, като го виждаха да страда толкова много, смятаха, че той трябва да се оттегли. Докато други мислеха различно, като гледаха особено възрастните и хората с физически затруднения. „За тях“, посочи кардиналът, „папата може би бе пример за интегритет и достойнство в страданието”. Дори сред журналистите дебатите, понякога с полемичен тон, бяха съсредоточени върху това дали беше уместно папата да се показва по такъв директен начин: „това беше смел, личен избор и не е задължително всеки да го споделя“, потвърди Торниели. „Но той беше убеден, че да остане на кръста до последно, без страх да се покаже крехък и страдащ, е форма на свидетелство на Евангелието“.
Мълчаливото възвестяване на Евангелието
Кадрите показват последното завръщане във Ватикана след трахеотомията в римската болница „Джемели“. Благодарение на присъствието на оператор от тогавашния телевизионен център на Ватикана на борда на папския автомобил, разказът проследи това завръщане на папата. „Автомобилът, поясни Торниели, бавно се движеше по улиците на Рим, които бяха пълни с хора, които искаха да го поздравят". Близост, която вярващите и журналистите никога не оставиха да липсва, с надеждата, че вокалните упражнения ще позволят на папата да възстанови използването на гласа си.
По различни поводи кардинал Сандри четеше неговите слова. И именно той съобщи на цял свят за смъртта на папата. Съобщение, което, разказва той, е свързано с образа на умиращия свети Йоан Павел II, когато „си припомних цитата от книгата на пророк Исаия: „Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение..“ (Ис. 52, 7). И мисля, че това е синтезът за неговата фигура, посветила живота си на пътя на Евангелието, на историята и на човечеството“.
man /VatNews
