Ден на богопосветения живот: призовани да станем синодална Църква
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана
Денят на богопосветения живот, който ще бъде отбелязан на 2 февруари с тържествена литургия, предстоятелствана от папа Франциск в базиликата „Свети Петър“, ще бъде „възможност за среща, белязана от Божията вярност, която се проявява в радостното постоянство на толкова много богопосветени мъже и жени”. Това пишат в писмо за предстоящия ден кардинал Жоао Брас де Авис, префект на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолски живот, и секретарят на ведомството монсеньор Хосе Родригес Карбало.
Участие в „пътя“ на Църквата за синодалността
В документа се подчертава, че синодалният път, предприет наскоро и посветен на темата „За една синодална църква: общение, участие и мисия“, предизвиква всяка богопосветена общност „в качеството им на видим израз на общение на любов“. Размишлявайки върху думата „Участие“, кардинал Жоао Брас де Авис и монсеньор Хосе Родригес Карбало канят богопосветените да се запитат: „кои са сестрите, братята, които слушаме, но преди това защо ги слушаме?“ „Въпрос – пишат те – който трябва да си зададем всички, защото не можем да се наречем богопосветена общност и още по-малко общност на живот, ако липсва участието на някоя или някой от нас“. Оттук и поканата към всички богопосветени да се присъединят към пътя на цялата Църква за синодалността „с богатството на нашите харизми и нашия живот, без да укриваме умората и раните. Само тогава участието ще се превърне в отговорност: не можем да се провалим, не можем да не бъдем сред другите и с другите, и дори още повече в този призив да станем синодална Църква“.
Участие и съвместна отговорност
Слушането, пишат накрая префектът и секретаря на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолски живот, означава „да направим място за другия в нашия живот, като вземем на сериозно това, което е важно за него“. „По този начин участието приема стила на съвместната отговорност, отнасяща се дори преди организацията и функционирането на Църквата, към нейната същност, общение и към нейното върховно значение: мисионерската мечта да достигне до всеки, да се грижи за всички, да почувства че всички сме братя и сестри, заедно в живота и в историята, която е историята на спасението”.
