Търси

Откриване на Молитвената осмодневница за християнско единение в Бейрут Откриване на Молитвената осмодневница за християнско единение в Бейрут 

Патриарх Минасян за свидетелството на Ливан за християнското единство

Арменският католически патриарх възхвалява християнските църкви в своята страна и посочва егоизма като най-тежкия грях, който пречи на единството между християните. „Единственото нещо, което ни сближава един с друг, е молитвата, диалогът с Бога“

Франческа Сабатинели – Светла Чалъкова - Ватикана

Християните са „разпръснати по земята и изпаднали в суматохата на индивидуалния и колективния егоизъм”, забравяйки за своя Господ. Това са силните думи, изречени от арменско-католическия патриарх Рафаел Бедрос XXI Минасян, при откриването на Молитвената осмодневница за християнско единение миналата неделя в катедралата на Свети Илия и Григорий в Бейрут.

Дълбоки рани пречат на единството

В проповедта си патриархът подчерта страданието, което християнските църкви изпитват и днес поради „дълбоките рани и мъчителните болки, причинени от вековете“, просейки единството, желано от Бог Създател, и призовавайки да се върнем към молитвата. На икуменическата молитва, обединени за първи път за този повод, присъстваха патриарси, епископи, свещеници, представители на християнските църкви в страната, сред които патриархът на маронитите, кардинал Бешара Бутрос Рай, патриархът на мелхитите, архиепископ Юсеф Абси, сиро-католическия патриарх на Антиохия Юсеф Юнан, апостолическия нунций в Ливан, монсеньор Джоузеф Спитери.

Размишленията, предложени за седмицата

Тази година размишленията са вдъхновени от темата, избрана от Съвета на църквите на Близкия изток със седалище в Бейрут и заимствана от Евангелието според Матей: „Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“:

Ваше Блаженство, „католическия Христос не е по-различен от православния Христос“: това беше важен пасаж във вашата проповед за Молитвената осмодневница за християнско единение, в която подчертахте как срещу разделенията е необходимо да се върнем към оръжието на молитвата. Това ли е необходимо, за да се намери единството?

Първо искам да кажа, че тази фраза, католическият Христос е същото като православния Христос, я чух го от майка си, сирак от арменския геноцид. Беше 1956 г., в село имаше само две църкви, случайно тя присъства на литургия в сирийска православна църква и за това я критикуваха: "Защо си омъжена за католик и ходиш в православна църква?" Отговорът ѝ беше: „Каква е разликата? Христос не е ли същият като православния?”. Ако се замислим дълбоко върху единството на Църквата, ще открием, че Христос е центърът на нашия живот, както в Православната църква, така и в Католическата църква. Не трябва да наказваме Христос! Това е нещото, който ме измъчва. Вярно е, че ние, хората, не се разбираме помежду си, но по този начин наказваме нашия Господ, който е нашият Спасител, който ни е спасил всички, следователно, на практика това е първото чувство за единство: че Христос е тук и там, и това като първа точка. Второ: единственото нещо, което ни сближава един с друг, е молитвата, защото какво е молитвата, ако не диалог с моя Спасител, с Бог? И така, когато го попитам или му кажа нещо, Той ще ме погледне в очите и ще каже: Аз дадох моята Църква на вас, какво правите? Защо това разделение? И какъв ще бъде моят отговор, ако не да помоля за прошка и да поканя брат си, който е разделен? Или дори обратното, нека той да ме призове да отидем заедно в молитва, за да покажем на Бог, че сме поели тази отговорност да пазим неговата божествена институция, която е универсалната Църква.

Таз годишната тема на седмицата се позовава на мъдреците, припомня техния опит да следват звездата, за да намерят и да се преклонят на Младенеца. Защо се започва от това размишление, избрано от църквите от Близкия изток?

Мисля, че избраната тема е наистина реална, защото днес ние сме мъдреците, ние сме в истинско търсене на Христос, на Младенеца Исус, на нашия Създател, който пренебрегна своето божествено достойнство, за да слезе и да се въплъти, който е живял с нас и за нас, за да ни спаси и да ни помири с Отца. И така, на практика ние сме мъдреците под светлината на тази звезда, светлина, която е дадена от Създателя, за да озари нашия път, да достигнем целта, която е Христос, Неговият Единороден Син. Ние сме онези мъдреци, които в търсене на този път, тази истина и този живот вървят под светлината, която Господ ни е дал чрез Църквата.

Папа Франциск, на молитвата „Ангел Господен“ миналата неделя, припомни как християните са поклонници по пътя си към пълно единство. Той ги покани да поднесат своите усилия и страдания и ги призова да държат погледа си насочен към Исус, за да се приближат все по-близо до целта. Какво попречи досега на християните да постигнат това единство? Дали е пречка, която все още съществува?

Бих казал да, защото нашият грях винаги е пред нас, пред очите ни: нашият егоизъм. Можем да говорим, да казваме и представяме много красиви намерения за всяка една инициатива, но в действителност сме далеч един от друг, следователно всички тези жертви, тези злини, които понасяме и предлагаме на нашия Господ, както казва папата, са средства, като жертвата, която е била представяна на Бог в Стария Завет. Всички наши болки, всичките ни страдания биха били дар за получаване на благодат, защото ние осъзнаваме човешката си слабост, затова молим Господ да ни помогне да имаме смелостта да забравим за себе си и да живеем един за друг. Следователно съществува тази жертва, за която говори Светият Отец, към която трябва да се добави и молитва. Трябва да молим Господа и да изясним пред него, смирено: аз съм грешник, аз съм слаб, моля за помощ, за да се отворя за моя брат и да го приема, както и аз се моля за него, той да има тази смелост да погледне към мен и така, гледайки са един друг, ще се приближим с любов към третия, който е съществената, централната точка на нашия живот, нашата цел и бъдещето: Христос.

Как премина в Ливан откриването на Молитвената осмодневница за християнско единение миналата неделя?

По време на размишлението ми, в присъствието на всички патриарси, епископи, свещеници, представители на всички църкви, целта, която исках да стигна, беше да изясня факта, че ние в този век все още не сме в състояние да застанем един до друг. В Ливан обаче този път, и мисля, че това беше благодат от Господ, имаше много широк отзвук във всички общности и много положителен в страната, и аз благодаря на Бог за тази светлина и това единство. Поканата беше към всички и фактът, че те дойдоха, вече е благодат, поради много причини, като тези, които пречат на движението в тази страна. Не поканихме хората, но вярващите бяха там, бяхме поканили само духовенството и представители на всички църкви, присъстващи в Ливан, но освен тях дойдоха и други. Всички знаете за ситуацията в Ливан и несправедливото страдание, което изживяват ливанците, така че смятам за чудо факта, че всички дойдоха, едно присъствие на Господ в нашия живот и, може би, свидетелство за другите.

22 Януари 2022, 14:25