Търси

Монсеньор Брайън Фарел, секретар на Ведомството за насърчаване на християнското единение Монсеньор Брайън Фарел, секретар на Ведомството за насърчаване на християнското единение 

Християнското единство, основа за всеобщо братство

Mонсеньор Брайън Фарел, секретар на Ведомството за насърчаване на християнското единство, напомня, че разнообразието е богатство и търсеното единство не означава еднообразие.

Централно място в честването на Молитвената осмодневница за християнско единение, която се провежда от 18 до 25 януари, заема преживяването на влъхвите във Витлеем. Темата, избрана от Църквите от Близкия изток, призовава всички общности да се върнат към своите извори, към Христос, единствения източник на техния живот. Пред микрофона на Радио Ватикана, монсеньор Брайън Фарел, секретар на Ведомството за насърчаване на християнското единство, напомня, че разнообразието е богатство и търсеното единство не означава еднообразие.

Адриана Мазоти - Димитър Ганчев - Ватикана

Папският съвет за насърчаване на християнското единение е поверил задачата на Съвета на източните църкви да избере темата за 2022 г..: „Защото видяхме звездата Му на Изток и дойдохме, за да Му се поклоним“ (Мт. 2, 2). Пред микрофона на Радио Ватикана ирландският епископ монсеньор Брайън Фарел, секретар на ведомството, обяснява причината за това решение и какво послание Църквите от този регион искат да отправят към общностите по света.

Молитвената седмица за християнско единство съществува под една или друга форма повече от 100 години и от 50 години в сътрудничество между Папския съвет за единство и Световния съвет на църквите, които всяка година алтернативно избират икуменическа група или група християни в дадена страна или регион, за подготвим  материала – обяснява монс. Фарел. През 2020 г., бе създаден Близкоизточният съвет на Църквите, защото в тези региони има толкова много човешки страдания, войни, бедност, липса на права и в същото време много Църкви с различни традиции винаги са живели заедно. По тези места съществува икуменизъм, който се живее естествено, ежедневно, в обществото и в семействата. Съветът на църквите в Близкия изток е базиран в ливанската столица и онази ужасна експлозия в пристанището на Бейрут през август 2020 г. донесе толкова много страдания: помислехме, че там има послание за света, за нас, християните, и затова решихме този път да включим християните от Близкия изток.

Каква е връзката, която виждате между епизода с Влъхвите към Витлеем и търсенето на единство?

Преди всичко, епизодът с Влъхвите ни напомня, че това е районът, в който се е родил Христос, а търсенето на християнско единство дава плод само ако Христос е центърът, критерият, източникът на нашите усилия. Става въпрос за възстановяване на общението между последователите на Исус, за което той се моли вечерта преди страданията си. Икуменизмът е подчинение на Христовата воля. Спомням си какво каза наскоро папа Франциск: Влъхвите пътуват до Витлеем, тяхното поклонение също ни говори, призовани да вървим към Исус, защото той е Полярната звезда, която осветява небето на живота и насочва стъпките към истинската радост. Тоест, икуменизмът, търсенето на християнско единство, напредва само дотолкова, доколкото всички сме верни на Господа и това е основният момент.

Какво означава по-голямо общение, тъй като все още не е пълно...

Първото нещо, което трябва да кажа е, че цялото разнообразие от обреди и традиции и историята на християните в Близкия изток е изключително богатство, благодат, която идва към нас от Божественото провидение, което насочва развитието на Църквите сред различни народи и култури още от самото начало. Следователно не става въпрос за търсене на еднообразие между всички, а за общение, тоест за участието на всички заедно в историята на спасението. Икуменическото движение съществува именно защото това не се е случило, в хода на историята е съществувал грехът на разделението и при определени обстоятелства интересите, включително и доктриналните, са надделяли над останалите. Както ни напомня декрета за икуменизма на Втория ватикански събор, това разделение не само открито се противопоставя на волята на Христос, но е и скандал за света и вреди на проповядването на Евангелието на всяко създание. Трябва да се каже, че там, в Близкия изток, имаме визията, хоризонта на християни от различни традиции, които живеят заедно. Затова трябва да се молим и допринасяме така, че това общение да става все по-силно.

Каква е степента на християнското общение днес?

Като цяло бих казал, че в продължение на много години това бе период на израстване, разбиране и помирение между много Църкви и това ясно се вижда и в Близкия изток, където конкретно в лицето на толкова много предизвикателства, толкова много страдания, дори в понякога лицето на смъртта и във войни, християните са солидарни помежду си, помагат си един на друг. Виждам, че в продължение на много години има изцяло нова ситуация, в която вече няма съперничество и конфликт между църквите, а по-скоро сътрудничество и солидарност.

Кое, според Вас, е основното послание, което източните християни отправят към всички общности по света, чрез избраната тема за тази Молитвена осмодневница за християнско единение?

Вярвам, че основното послание е завръщане към изворите, тоест към Христос. Църквата да не бъде свеждана до още една хуманитарна организация, политическа или културна сила, а да осъществи срещата с мистерията, разкрита в люлката на Витлеем, историята на влъхвите, центърът на целия живот и усилия на Църквите. Молитвата за християнско единство не означава единство на интереси, стратегии или политики, а единство, в което Евангелието става правило на нашия живот и ангажимент да следваме учението на Исус, особено в любовта към Бога и ближния, истинският път на нашия живот. Според мен, това е основната покана, която тазгодишните текстове ни поднасят.

Според вас, каква е връзката между единството между християнските църкви и всеобщото братство и мир в света, за които толкова много говори папа Франциск?

Благодаря за този въпрос, тъй като го намирам за много подходящ. Да си припомним, че в енцикликата Fratelli tutti, изправени пред един объркан и разделен свят в който има дори толкова много отхвърлени човешки същества, папа Франциск ни моли да мечтаем и да работим за възраждане на смисъла за всеобщо братство, което може да се окъществи само от сърце, отворено за всички. Според мен, това е правилният контекст за разбиране на икуменизма и за разбиране на икуменичните отношения: да се премине от взаимно отхвърляне, разделение и конфликт към взаимно разбиране, уважение, солидарност и сътрудничество. Колкото повече християните от различните църкви се помиряват, толкова повече те ще бъдат знак и средство за единството на човешкото семейство, на всеобщото братство. Както ни учи папата, това е единственият начин да настъпят мира и справедливостта, за да могат бъдещите поколения да имат по-добро бъдеще. Ето защо, единството на християните е незаменим фактор за изграждането на този бъдещ свят“.

 

20 Януари 2022, 08:30