Размишления за Молитвената осмодневница за християнско единение
Темата на осмодневницата „Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Мт 2,2), която се провежда от 18 до 25 януари, е предложена от Съвета на църквите в Близкия Изток и припомня свидетелството на Мъдреците, които, следвайки звездата, намират Младенеца и в него почитат Царя, чието раждане е било предизвестено. Текстовете са подготвени и публикувани съвместно от Папския съвет за насърчаване на християнското единство и Комисията „Вяра и Конституция“ при Световния Съвет на Църквите към който принадлежат голяма част от Православните църкви, тези родени от Реформацията и англиканските изповедания.
Първи Ден
«Видяхме звездата Му от Изток» (Мт2,2)
Помогни ни да се изправим и ни води към Твоята съвършена светлина
Четива
Зах. 4,1-7 Виждам ето светилник цял от злато
Пс 138, 1-10 Твоята десница ще ме удържи
2 Тим 1,7-10 Тази благодат ... е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос
Йн 16,7-14 А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина
Размишление
В този крехък и несигурен свят, ние търсим светлина, лъч надежда в далечината. Когато злото ни обгражда, ние се надяваме на добро. Търсим го в себе си, но толкова често сме обзети от слабостта си, че губим надежда. Нашето доверие се осланя на Бог, Когото обожаваме. В Своята мъдрост Той ни позволи да се надяваме на божествена намеса; при все това ние можехме да си представим, че тя би се проявила под формата на човек и че самият Господ би бил светлината сред нас. Това надмина всичките ни очаквания. Дарът, който Бог ни направи е един «дух на сила и любов». Не благодарение на нашите собствени сили и способности ние сме поведени по пътя на тази съвършена светлина, а под действието на Светия Божи Дух.
В тъмнината, където броди човечеството, заблестя звездата на Изтока. В нея ние виждаме светлина, която прониква в дълбокия мрак и ни разделя едни от други. Светлината на тази звезда не се разпространява единствено в специален момент на историята, но тя продължава да блести и да променя облика на времената. През вековете и откакто звездата се появи за пръв път, светът се научи да познава чрез живота на учениците на Христос – надеждата, която вдъхва Светия Дух. Те свидетелстват за Божието дело в хода на времената и за непромененото присъствие на Светия Дух. Въпреки превратностите на историята и обстоятелствата, които вече не са същите, Възкръсналият продължава да блести, появявайки се в потока на историята, като маяк, водещ всички в тази съвършена светлина, преодолявайки тъмнината, която ни разделя едни от други.
Желанието да преодолеем тъмнината, която ни разделя ни кани да се молим и да действаме за единството на християните.
Молитва
Боже, Господи, озари пътя ни със светлината на Христос, която напредва пред нас и ни води. Просветли ни и остани в нас. Води ни и ни накарай да открием малката ясла, в нашето сърце, където спи все още една голяма светлина. Ти, който накара да блесне светлината, ние Ти благодарим за дара на тази звезда, която нищо не може да скрие. Исусе Христе, Господ и Спасител наш, нека тя да бъде маяк за нас поклонниците. Молим Те, изцели нашите разделения и ни дай да напредваме към светлината, за да можем да намерим нашето единство. Амин.
Втори Ден
«Къде е родилият се Юдейски Цар?» (Мт 2,2)
Смирението на водачите събаря стени и изгражда с любов
Четива
Йер 23,1-6 Ще се възцари Цар, който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята
Пс 45,10 прекратявайки войните до края на земята
Фил 2,5-11 Той... не се възползва от равенството си с Бога
Мт 20,20-28 Както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи
Размишление
За Йеремия царете на Израил са лоши водачи, защото са разделили и разпръснали народа си. По време на тяхното управление нациите бяха унищожени, а жителите прогонени в изгнание. Вместо това Господ обещава цар, който ще бъде пастир и «ще царува мъдро и ще върши съд и правда на земята» и ще събере членовете на своето паство.
Нашият свят се нуждае от добри лидери и постоянно търси някой, който да може да отговори на това очакване. Как да намерим такъв водач? Единствено в Христос сме виждали цар и владетел, действащ според Божието сърце. Призвани да Го следваме ние също така сме поканени да направим свой начинът, по който Той царува като слуга в света и в Църквата. Христос нито разрушава нито разделя, но изгражда и събира за слава на Божието Име. Неговото правило не е продиктувано от егоизъм и Той не прибягва към сила. Напротив в Него ние намираме любящ и смирен слуга, Който не се възползва от равенството си с Бога. Той е Този, Който идва да служи, а не да Му служат, и Неговите ученици са призвани да правят същото.
Днес част от жителите на Близкия Изток са принудени да бъдат изгнаници, защото «справедливостта и праведността» станаха оскъдни не само в този регион, но и в целия свят. И все пак надеждата ни остава непоколебима, дори около нас «да негодуват народите» и «царствата да се разклащат».
Лидерите, както в света така и в Църквата, имат отговорността по-скоро да събират вместо да разделят Божия Народ. Амбицията, желанието за власт и лична изгода са в основата на всички тези разделения, касаещи света и Църквата. Колкото по-вярно християните се уподобяват на слугата Христос, толкова повече разделения в света и в Църквата ще бъдат преодолени. Действайки в полза на равенството на правдата и мира за доброто на всички, ние смирено свидетелстваме за царя пастир и водим останалите човешки същества да живеят в Неговото присъствие.
Молитва
Боже, който си нашето единствено убежище и наша единствена сила, ние Те прославяме, защото Ти си справедлив и добър Бог. Изповядваме пред Тебе, че често си пожелаваме ролеви модели, които ни предлагат световните лидери. Помогни ни да потърсим нашият Спасител, Исус Христос не в палатите на най-силните, а в скромните ясли и да Му подражаваме в Неговата благосклонност. Насърчи ни да направим място в себе си, за да се приемем едни други, според Твоята воля. Молим Те за това в името на Христос, Който царува в слава с Тебе и със Светия Дух във всички векове на вековете. Амин.
Трети Ден:
«Като чу това цар Ирод се смути, а заедно с него и цял Йерусалим» (Мт2,3)
Присъствието на Христос развълнува света
Четива
Неем 4,21 Тъй карахме работата... откакто се зора сипне, докато звезди излязат
Пс 2,1-10 Защо се вълнуват народите...?
2 Сол 2,13-3;5 Но Господ е верен, Той ще ви укрепи
Мт 2,1-5 Цар Ирод се смути, а заедно с него и цял Йерусалим
Размишление
Господ е дошъл сред нас. Идването на Христос, смути начините на света. За разлика от толкова много национални лидери, Господ дойде в смирение, за да отрече злото на неправдата и потисничеството, които вървят заедно с желанието за власт и социален успех. Идването на Исус призовава за обръщане на сърцето и за преобразяване на живота, така че мъжете и жените да бъдат освободени от всичко, което ги обезчовечава и е причина за отчаянието им. Исус ни показва, че Бог е с тези, които страдат, защото всяка личност има право на уважение, като възлюбено Божие чедо. Също така присъствието на Исус сее смут именно, защото Христос разклаща лодката на богатите и на силните, които действат само за своите собствени интереси и пренебрегват общото благо. Но за тези, които действат за мир и единство, идването на Христос е носител на светлина и надежда.
Днес сме поканени да се мобилизираме конструктивно, за да станат любовта и правдата реалност в нашия свят. Това предполага, че ние обмисляме и разпознаваме ситуациите, в които пътищата, по които вървим не са тези на Божията правда и мир. Когато християните се мобилизират заедно в полза на правдата и мира, техните усилия придобиват по-голяма сила. И когато действат така, отговорът на молитвата за единство на християните става още по-ясен за другите човешки същества, които тогава могат да разграничат Неговото Присъствие в учениците на Христос в света и днес. Чрез нашите думи и нашите действия ние можем да донесем светлината на надеждата на толкова много хора, които все още живеят в тъмнината на политическа нестабилност, на бедност и структурна дискриминация. Благата Вест е, че Бог ни е верен, че непрекъснато ни утвърждава и ни защитава от злото, като ни подтиква да работим за доброто на другите, особено тези, които живеят в тъмнината на страданието, омразата, насилието и болката.
Молитва
Господи, Ти ни водиш от тъмнината до Исус. Ти накара звездата на надеждата да заблести в нашия живот. Помогни ни да бъдем единни в нашия ангажимент за установяването на Твоето Царство на любов, правда и мир, и така да станем светлина на надеждата за всички, които живеят в тъмнината на отчаянието и разочарованието. Хвани ни за ръка, Господи, за да можем да Те следваме в нашия всекидневен живот. Докато вървим след Тебе, накарай нашия страх и нашето безпокойство да изчезнат. Дай Твоята светлина да заблести над нас и възпламени нашите сърца, та Твоята любов да ни изпълни със своята топлина. Извиси ни към Тебе, Ти който си се отрекъл от Себе Си, заради нашето спасение, за да може нашият живот, да Те прослави Отче, Сине и Свети Душе. Амин.
Четвърти Ден:
«И ти, Витлееме, ...съвсем не си най-маловажен между първенствуващите градове» (Мт2,6)
Макар малки и страдащи, нищо няма да ни липсва
Четива
Mих 5,2-5a,7-8 ... от тебе ще Ми излезе Оня, който трябва да бъде Владика в Израиля
Пс 22 Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая
1 Петр 2,21-25 ... но сега се завърнахте при Пастира и
Пазителя на вашите души
Лк 12,32-40 Не се бой, малко стадо
Размишление
Именно от малкия и скромен град Витлеем Господ, Божият Син влезе в света. От утробата на скромна селянка Той взе плът и избра да живее Своята човечност в сянка и простота. Той се превърна в семенце за нивата, в квас за тестото, крехък лъч светлина за нашите очи и тази светлина изпълни цялата земя. От мрака на Ефрат ни се роди Владика, Пастир и Пазител на нашите души. И въпреки че беше нашият Пастир, Той стана Агнецът, който понесе греховете на света, за да бъдем спасени.
Макар да нямаше голямо значение сред големите племена на Юдея, Витлеем беше възвеличан от раждането на Пастира на всички пастири, Царят на всички царе. Витлеем, което означава «дом на хляба», може да бъде считан като метафора за Църквата, която носи на света хляба на живота. Църквата, днешният Витлеем продължава да бъде мястото, където бедните, тези които са безсилни, най-малките, са добре дошли, защото в нея всеки има своето място. Всички тези зърна събрани заедно образуват реколтата. Тази уникална закваска придобива изключителна сила. Концентрацията на тези лъчи става светлина, която ни води.
Попаднали в клопката на политическа нестабилност, на нарастваща култура на алчност и злоупотреба с власт в този свят, християните, както и останалите хора от Близкия Изток са жертви на преследвания, и се чувстват маргинализирани от обществото живеят в страх от насилие и несправедливост. Но те не се страхуват, защото Пастирът върви с тях, и ги обединява в едно стадо и го прави знак за любящо присъствие. В тяхното единство те са като квас, който кара цялото тесто да втаса. В Него те намират пример за смиреност, слушат Неговия призив да преодоляват разделенията и да бъдат обединени в едно стадо. Въпреки че са малко на брой в неволята си те следват стъпките на Агнеца, който пострада за спасението на света. Макар и малко на брой те са вкоренени в надеждата и не им липсва нищо.
Молитва
О, Добри Пастирю, разделенията в лоното на Твоето стадо натъжават Твоя Свети Дух. Прости ни недостатъчните усилия и нашата леност в изпълнението на Твоята воля. Дай ни добродетелни пастири, според Собственото Си Сърце, които умеят да разпознават греха на разделението и да водят Църквите с правда и святост към единството в Тебе. Молим Те, Господи, послушай нашата молитва. Амин.
Пети Ден:
«И ето звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях» (Мт 2,9)
Водени от самия Господ
Четива
Изх 13,21 -14:4 А Господ вървеше пред тях денем [в] облачен стълб...
Пс 120 Повдигам очи към планините: отдето ще ми дойде помощ?
Откр 22,5-9 ... защото Господ ще ги осветява и те ще царуват навеки
Мт 2,7-10 И ето звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях
Размишление
Писанията често ни напомнят, че Господ Бог върви със Своя Народ, закриля го и бди над него ден и нощ. И все пак пътят не винаги е прав: понякога трябва да последваме стъпките си, понякога трябва да се върнем по друг път. Но през цялото си пътуване ние можем да сме сигурни, че Бог, Който «нито дреме, нито спи», ни закриля, опасявайки се, че нашите нозе ще се подхлъзнат и ние ще паднем.
Дори в най-дълбоката тъмнина, Божията светлина е с нас. Неговата светлина струи чрез пророците изпратени, за да водят Божия Народ по пътя и да му напомнят за Завета, който Господ сключи с него. Видно в пълнотата на времената Бог изпрати Своя Единороден Син, Исус Христос. Той е светлина, която води всички народи, Божия слава в света, извор на божествен живот, Който подпечатва нов завет чрез Своята Кръв.
Пътят, който трябва да следваме, за да постигнем единство и по-тясно единение с Христос не винаги се вижда ясно. В нашите искрени усилия, за да изградим самите ние единство, уви е твърде лесно да изпуснем от поглед основното послание на Писанията: Бог не изоставя Своя Народ, дори при провал и разделение. Това е едно послание за надежда не само за християните, но и за целия свят. Както ни го припомня историята за Мъдреците, благодарение на блясъка на тази звезда Бог ни води всички, които и да сме, към Христос, светлината на света.
Бог изпраща Свети Дух, чиято светлина ни позволява да видим с очите на вярата истината за Божественото Детенце и да чуем призива за единство и помирение на всички неща в Него. Този Дух ни води от мрака и болката към светлината на Христос и към живота.
Молитва
О, Боже, Господи, Отче наш, Ти, Който изпрати звездата, за да води Мъдреците към Твоя Единороден Син. Увеличи нашата надежда в Теб и ни дай да почувстваме във всеки момент, че Ти вървиш до нас, че Ти бдиш над Твоя Народ. Научи ни да се оставим да бъдем водени чрез Твоя Свети Дух, колкото и странен да е пътят, за да ни отведе към единство в Исус Христос, светлината на света. Отвори ни очите към Твоя Свети Дух и ни утвърди във вярата, за да можем да изповядваме, че Исус е Господ, и да можем да Го обожаваме и да се радваме в Него, както Мъдреците го направиха във Витлеем. Дай ни тези благословии в Името на Твоя Син, Исус Христос. Амин.
Шести Ден
«Те видяха Младенеца с Майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха» (Мт 2,11)
Събрани в обожаване около самия Господ
Четива
Изх 3,1-6 Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога
Пс 84 Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите!
Откр 4,8-11 Покланяха се на Живеещия вечно
Мт 28,16-20 Като Го видяха, поклониха Му се
Размишление
Когато Царете Мъдреци пристигнаха от далечните страни във Витлеем и видяха Младенеца с Майка Му, наведоха се до земята и Му се поклониха. В присъствието на Божието Откровение сред нас, ние свеждаме очи и коленичим. По същия начин Мойсей при вида на горящия храст закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. Когато учениците видяха Възкръсналия Христос на планината в Галилея, те бяха изумени и смутени. Въпреки това те се поклониха. В небесното поклонение двадесет и четири старейшини обожават Този, който седи върху престола. Влизайки в присъствието на Бога, такъв е нашият отговор: ние виждаме, ние сме обхванати и изпадаме в обожаване.
Въпреки това, виждаме ли? Обхванати ли сме? Наистина ли изпадаме в обожаване? Колко пъти гледаме без да видим, а нашите очи остават слепи за присъствието на Бог? Как можем наистина да обожаваме, ако първо не сме видели? В нашето тясно виждане, доста често ние усещаме, че нашите объркани разногласия забравят, че един Господ само даде на всички Своята спасяваща благодат и че ние сме част от уникалния Дух, който ни води към единството. Често оставаме глухи, заради нашето високомерие, подчиняваме се на нашите собствени закони и човешки традиции, а пренебрегваме любовта, която сме призвани да споделяме като народ изкупен чрез Кръвта на Христос, в общата вяра в Исус, нашият Спасител.
В качеството си на общности водени от Светия Дух, нашите Църкви ни канят да поемем заедно пътя към Детенцето Исус, за да Му отдадем почит като един народ. Духът на състрадание ни води едни към други и така обединени, води всички ни към нашият единствен Господ. Само следвайки този водач ние ще можем да «обожаваме в дух и истина». Нашето бъдеще в Бог е бъдеще на единство и любов, нашето пътуване към тази цел трябва да отразява същата тази истина за единство в Христос.
Молитва
Боже на състраданието, Ти, Който даде на слепите да Те разпознаят като техен спасител, дай ни да се покаем. В Твоето милосърдие отвори очите ни и дай да Те обожаваме, Тебе, Ти, Който си нашият Бог и Изкупител. Въпреки нашата болка и бремето на нашите грехове, дай ни да Те обичаме с цялото си сърце. Нека да можем да вървим заедно, водени чрез Твоята светлина, с едно сърце и един дух, както го правеха първите ученици. Нека благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде над нас, за да можем заедно да възпяваме Твоята слава в общението на Светия Дух и да свидетелстваме за Теб на всички, които са около нас. Амин.
Седми Ден:
«След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха
дарове- злато, ливан и смирна» (Мт 2,11)
Дарове за общение
Четива
Ос 6,1-6 Защото Аз искам милост, а не жертва
Пс 99 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори с хваление
Деян 3,1-10 Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам
Мт 6,19-21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви
Размишление
В нашето поклонение към Витлеем, градът на хляба, ние съзерцаваме Мъдреците дошли да отдадат почести на Детенцето Исус. Те отвориха своите съкровища и поднесоха на Младенеца Цар – злато, тамян и смирна.
Нашите исторически деления, нашето сляпо спазване на правилата и ритуалите, нашият интерес към нещата от света, ни разделиха. И така какви дарове впрочем сме приготвили да поднесем на Царя, който идва да освети живота ни и да ни води към благодатта на единството? Ние знаем, че Бог не желае нашите богатства или нашите жертви за холокоста, но че Неговата мощ действа чрез нашата бедност: «Сребро и злато аз нямам». Господ желае сърцата ни да туптят и да обичат: сърца пълни с любов към Него и към нашите братя и сестри в Христос, от които сме разделени; сърца преливащи от милосърдни дела, наистина покаяни сърца, желаещи промяна.
Тогава нека подготвим за Него дар от едно сърце изпълнено с любов. Да коленичим за обожаване това изисква сърца разкаяни за греха, който ни разделя и покорни на Този, на Когото служим. Това послушание съживява, изцелява и помирява всичко, което е пречупено и наранено в нас, около нас и между християните.
Христос вече даде единството на Своята Църква. Нашето общение нараства, когато споделяме благодатите получени от различните ни традиции и когато признаваме, че Господ е единственият извор за всички наши дарове.
Молитва
О, Боже на Тебе отдаваме възхвала слава и благодарност. Ти, Който се разкри в Богоявлението на Твоя Син на тези, които от дълго време се надяваха на Твоето пришествие и на онези, които не Те очакваха. Ти позна страданието, което ни заобикаля, болката причинена от нашите разделения. Ти видя света, който се бори, както и влощаващата се ситуация днес в Близкия Изток – място, в което Ти избра да се родиш и което бе осветено от Твоето присъствие. Молим Те, дай на сърцата и умовете ни да Те познават. Докато се присъединяваме към Мъдреците дошли от далечни страни, ние Те молим да отвориш сърцата ни към Твоята любов и към любовта на нашите братя и сестри около нас. Дай ни волята и средствата да действаме за преобразяването на този свят и взаимно да си поднасяме дарове, които могат да подхранват нашето общение. Дарявай ни Твоите дарове и Твоите Благословии до без край. Приеми нашата молитва в Името на Твоя Син Исус Христос, който живее и царува с Теб и със Свети Дух през всички векове на вековете. Амин.
Осми Ден
«Те заминаха за страната си по друг път» (Мт 2,12)
Отвъд обичайните пътеки на разделението, по новите пътища на Бога
Четива
Йер 31,31-34 Ще сключа с дома Израилев нов завет
Пс 15 Ти ще ми посочиш пътя на живота
Eф 4,20-23 да обновите вашето сърце и ум, да облечете новия човек
Мт 11,25-30 Прославям Те, Отче, Господарю, на небето и земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци
Размишление
Ние не знаем какво мислеха Мъдреците – тези, които са били експерти по астрономия и навигация – когато са били предупредени да се завърнат в страната си по друг път. Може би са били объркани, но същата тази светлина, която озаряваше техните стъпки им показваше, че има друг път, друга възможност. Те бяха призовани да променят посоката.
Ние често пъти сме затруднени чрез нашите обичайни начини на действие и от нашето виждане за света. Когато тези пътеки, тези «пътища» са неприложими, ние се питаме как да продължим напред, за да продължим пътуването си. Божието Провидение винаги е там, за да ни покаже, че един друг път е отворен за нас. Бог е тук, за да обнови Своя съюз и да ни помогне да преодолеем недоумението, което изпитваме, когато се натъкнем на препятствие. Просто трябва да се доверим на Бога, който ни даде светлината и винаги можем да намерим начин да продължим напред, когато познатите ни пътища са неприложими. Едно ново начало винаги е възможно, когато ние сме предразположени и отворени за действието на Духа. Миналото на Църквите може да бъде просветляващо и ние гледаме към бъдещето в търсене на нови начини, които да ни позволят да продължим да отразяваме светлината на Евангелието с обновено дръзновение и да се приемаме едни други, както Христос ни е приел за слава на Бога.
По старите пътища християнските общности са се отдалечили едни от други. По новите пътеки, по които Бог ги води, християните са призвани да вървят заедно и да станат спътници в поклонението. Намирането на тези нови пътища изисква разграничаване, смирение и смелост. Сега е моментът за обръщане на сърцето и за помирение.
Молитва
Боже милостиви, когато познаваме само един път и си мислим, че трябва да поемем по този път отново, защото вярваме, че всички други са блокирани, а ние се подаваме на отчаяние, Ти си винаги тук. Ти си Бог на новите обещания. Ти си тук и откриваш нов път пред нас, един неочакван път за нас. Ние ти благодарим, защото Ти надминаваш нашите очаквания. Ние сме признателни за Твоята премъдрост, която надминава нашето разбиране. Благодарим Ти, защото ни откриваш пътища богати на нови непредвидени възможности. Ако търсим в маршрутните си карти и не открием нашия път, ние винаги откриваме Тебе, Ти който ни водиш по съвършения път. Чрез Исус Христос, нашият Господ и в общението на Светия Дух, нека винаги да може да ни води отново към Тебе. Амин.
Превод г-жа Йорданка Гьокова
