Мюнхенският доклад и борбата на Ратцингер срещу насилията

АНДРЕА ТОРНИЕЛИ

Думите, използвани по време на пресконференцията за представянето на доклада за злоупотребите в епархията на Мюнхен, както и седемдесет и двете страници от документа, посветени на краткия баварски епископат на кардинал Йозеф Рацингер, през последната седмица изпълниха страниците на вестниците и предизвикаха много остри коментари. Почетният папа, с помощта на своите сътрудници, не се отклони от въпросите на адвокатската кантора, назначена от епархията на Мюнхен да изготви доклад, разглеждащ много дълъг период от време, от епископата на кардинал Михаел фон Фаулхабер до този на сегашния кардинал Райнхард Маркс. Бенедикт XVI отговори с 82 страници, след като е успял частично да разгледа документацията на епархийския архив. Както се очакваше, именно четирите години и половина, през които Рацингер е начело на Баварската епархия, монополизираха вниманието на коментарите.

Някои от обвиненията се вече известни от повече от десет години и бяха вече публикувани в големи международни медии. Четири са днес оспорените случаи пред Ратцингер, а неговият личен секретар, монсеньор Георг Генсвайн, обяви, че почетният папа ще публикува подробно изявление, след като приключи разглеждането на доклада. Междувременно обаче може със сила да се повтори осъждането на тези престъпления, винаги изказвано от Бенедикт XVI, и да бъде проследено наново това, което е направено в Църквата през последните години, започвайки от неговия понтификат.

Насилието над деца е ужасно престъпление. Насилието, извършено над непълнолетни от духовници, е вероятно още по-отвратително престъпление и това беше неуморно повторено от последните двама папи: вик за отмъщение в очите на Бог, че малките страдат от насилие от страна на свещеници или религиозни лица, на които родителите си ги поверили, за да бъдат възпитани във вярата. Неприемливо е те да се оказват жертви на сексуални хищници, скрити зад църковната одежда. Най-красноречивите думи за това са тези, произнесени от Исус: който съблазни един от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Не може да се забрави, че Ратцингер, който като префект на Конгрегацията за доктрината на вярата се бори с явлението в последната фаза на понтификата на Свети Йоан Павел II, на когото той беше близък сътрудник. След като стана папа той обнародва много строги норми срещу насилниците от духовенството, истински специални закони за борба с педофилията. Освен това Бенедикт XVI свидетелства, със своя конкретен пример, за спешността на онази промяна на манталитета, която е толкова важна за борбата с явлението на насилията: изслушване и близост с жертвите, от които винаги трябва да се иска прошка. Твърде дълго малтретираните деца и техните роднини, вместо да бъдат считани за ранени хора, които да бъдат приети и придружени по пътя на изцелението, са били държани на разстояние. За съжаление, те често са били отхвърляни и дори посочвани като „врагове“ на Църквата и нейното добро име.

Самият Йозеф Рацингер беше първият папа, който няколко пъти се среща с жертвите на насилие по време на апостолическите си пътувания. Именно Бенедикт XVI, дори против мнението на много самозвани „рацингерианци“, предложи, в разгара на бурята от скандали в Ирландия и Германия, лицето на една каеща се Църква, която се унижава в искането на прошка, която изпитва ужас, разкаяние, болка, състрадание и близост.

Сърцето на посланието на Бенедикт се крие именно в този каещ се образ. Църквата не е компания, тя не се спасява само с добри практики или с прилагането, макар и наложително, на строги и ефективни правила. Църквата трябва да поиска прошка, помощ и спасение от Единствения, който може да ги даде, от онзи Разпнат, който винаги е бил на страната на жертвите и никога на палачите.

С изключителна яснота, по време на полета, който го отведе до Лисабон през май 2010 г., Бенедикт XVI призна, че „страданията на Църквата идват именно от лоното на Църквата, от греха, който съществува в Църквата. Това също винаги е било известно, но днес го виждаме по наистина ужасяващ начин: най-голямото преследване на Църквата не идва от външни врагове, а произтича от греха в Църквата и затова Църквата дълбоко трябва да се научи отново на покаяние, да приеме пречистването, да се научи от една страна на прошка, но и на нуждата от справедливост. Прошката не замества справедливостта“. Думи, предшествани и последвани от конкретни факти в борбата срещу бича на педофилията от страна на църковни служители. Всичко това не може нито да се забрави, нито да бъде заличено.

Реконструкциите, съдържащи се в Мюнхенския доклад, който - трябва да се припомни - не е съдебно разследване или окончателна присъда, ще помогнат в борбата с педофилията в Църквата, ако не се свеждат до търсенето на лесни изкупителни жертви и обобщени присъди. Само избягвайки тези рискове, те могат да допринесат за търсенето на справедливост в истината и за колективен изпит на  съвестта относно грешките от миналото.