Почина монсеньор Алдо Джордано, апостолически нунций в Европейския съюз
Ватикан Нюз
Кротък и добър човек, с голяма уравновесеност и интелигентност, в служба на Църквата и народа, въпреки трудната дипломатическа дейност. На 67 години, на 2 декември, в Льовен, Белгия почина монсеньор Алдо Джордано, в Льовен, Белгия, където беше хоспитализиран с Сovid. През последните няколко седмици състоянието му бързо се влоши и той влезе в интензивно отделение. На 8 май т.г. папата го назначи за апостолически нунций в Европейския съюз след почти осем години, прекарани начело на папското представителство във Венецуела.
Многобройни са съболезнованията за смъртта на монсеньор Джордано. Те включват тези на Венецуелската епископска конференция. Именно на 30 април т.г. нунцията предстоятелства литургията за беатификацията на Хосе Грегорио Ернандес, известен като лекаря на бедните, в Каракас. Сега – бе казал тогава прелатът – Григорио вече не принадлежи само на венецуелците, но от Венецуела се отдава на Универсалната църква и на целия свят“, подсказвайки ни, че „Венецуела е и винаги ще бъде благодатна земя“.
Роден на 20 август 1954 г. в Кунео, ръкоположен за свещеник през 1979 г., монсеньор Джордано получава бакалавърска степен в Богословския факултет на Северна Италия в Милано и магистърска степен по философия в Папския Григориански университет. Докторските си изследвания посвещава на Ницше. По време на обучението си в Рим сътрудичи като заместник-енорийски свещеник в енорията на Пресветото Тайнство на Вия Пренестина.
От 1982 до 1996 г. е професор по философия в Междудиоцезалния богословски Институт и Висшето училище за религиозни науки във Фосано (Кунео). На епархийско ниво той преподава в продължение на няколко години история на философията в класическата гимназия към семинарията, водейки също курсове по етика в Богословската школа за миряни и сътрудничи като заместник-енорийски свещеник в енорията „Свети Пий X“ в Кунео , където следва епархийската душепастирска грижа в областта на политиката, икономиката, медицината и културата. Той посвещава изследвания и публикации по-специално на съвременната философия, етика и темата за християнството и Европа.
На 15 май 1995 г. е избран за генерален секретар на Съвета на европейските епископски конференции, премествайки се в седалището на секретариата в Санкт Гален, Швейцария. Той изпълнява тази роля в служба на общението и сътрудничеството с европейските епископи в продължение на 13 години. През 2008 г. е постоянен наблюдател на Светия престол в Съвета на Европа в Страсбург, а през 2013 г. нунций във Венецуела, годината, в която е ръкоположен за епископ. През септември 2013 г. издава книгата: „Възможна е друга Европа, християнски идеали и перспективи за Стария континент”, в която събира опита и разсъжденията от почти 20-годишното си служение на Църквата в Европа.
„Църквата – бе подчертал монсеньор Джордано в интервю за радио Ватикана – се интересува от факта Европа да бъде по-обединена“, но „винаги в световна перспектива“, защото „Църквата винаги има много широк хоризонт, интересът е за цялото човечеството и за всички страни. Искаме по-обединена и по-стабилна Европа, защото по този начин тя е по-способна да даде своя принос за други региони на земята, в своеобразна размяна на дарове“. „Когато съставяме списъка с ценности, ние лесно се съгласяваме, че достойнството на човешката личност, свободата, братството, равенството, правата на малцинствата са признати като ценности. Вярвам, че Църквата и християните могат да дадат голям принос за основаването, тълкуването и съдържанието на ценностите. От глобална гледна точка имаме много спешна нужда от универсални ценности, които надхвърлят релативизма на отделните култури или дори правителства, законодатели или дори религии. Това – потвърди той – ми се струва един важен принос на Църквата”.
