Държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин. Държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин. 

Паролин на Корейския глобален форум: „Няма мир без диалог и прошка“

„Нова визия“за диалога между двете Кореи: цитирайки Конфуций и трима папи, държавният ватикански секретар Пиетро Паролин предлага различен от традиционния подход: „без да се пренебрегват различията“, но и „без да надделява само нашата позиция над тази на другите".

Салваторе Чернуцио – Димитър Ганчев - Ватикана

„Докато справедливостта изисква да не нарушаваме правата на другите и да даваме на всеки дължимото, милосърдието ни кара да чувстваме нуждите на другите като свои и насърчава плодотворното сътрудничество. В противен случай, ние ще продължим да изграждаме „негативен мир“, без войнственост или липса на война. Мирът трябва да бъде разбран положително, като насърчаване на нещата, които ни обединяват. Можем да кажем, че мирът е приятелство”. Това е един от ключовите пасажи в изказването на  държавниа ватикански секретар, кард. Пиетро Паролин, на „Корейския глобален форум за мир“( “Korea Global Forum for Peace”), който се провежда от 31 август до 2 септември. Събитието се организира всяка година от Министерството на унифицирането на Република Корея, за обсъждане на мира и обединението на полуострова. В него участват експерти, изследователи и държавни служители от над двадесет държави. Темата на тазгодишното събитие е „Нова визия за междукорейските отношения и общността. За мир, икономика и живот". Поради ограниченията от пандемията, тридневният форум се провежда в онлайн формат. Във видеопослание, кардинал Паролин се фокусира по -конкретно върху ролята на Църквите за установяване на мира на Корейския полуостров и вижданията за мира на последните папи.

Трите условия за мира

Кардинал Паролин подчерта в изказването си, че мирът е процес от три действия: приемане, придружаване и вслушване. Приемането,  обясни Паролин, позовавайки се на папа Франциск,  се превежда в „близост, отвореност към диалог, търпение и вежливост, която не осъжда“. "Първата стъпка към истинското приемане на другите е да се доближим до тях, да им направим място в живота си, да сме готови да споделим радостите и скърбите си и да изградим истински отношения". В същия дух, вслушването е ключът към разрешаването на конфликти, културното посредничество и умиротворяването в общностите и групите. Оттук вслушването се превръща в диалог, който „е чудесен знак на уважение, тъй като помага на хората да разберат и оценят нуждите на другите“, „без да пренебрегват различията“, но „без да надделее нашата позиция над позицията на другите“.

Мирът е нещо повече от липсата на война

Припомняйки Втория Ватикански събор, по -специално документа Gaudium et Spes, кардинал Паролин отбелязва, че „мирът е повече от отсъствието на война“: „той не може да се сведе до поддържане на баланс между противоположните сили, нито се ражда от деспотично господство, а е подходящо наречено „ефект на справедливостта“ ... Твърда решимост да се зачита достойнството на другите индивиди и народи, заедно с непреднамерена сърдечност, са абсолютно необходими за постигането на мира”. Мирът също е приятелство и доброжелателност - казва кардиналът, цитирайки Конфуций - като не желаещ да налагаш на другите това, което не искаш за себе си. Принцип, близък до християнската заповед да обичаш ближния си като себе си“.

Йоан XXIII и ценностите, които обединяват

Говорейки за „нова визия“ в отношенията на Корейския полуостров, държавният секретар припомни фигурата на Йоан XXIII и голямото му внимание към всеобщите ценности, които обединяват хората. „Папа Ронкали винаги е търсил доброто у всеки човек и във всяко общество, и е установил диалог, основан на взаимно уважение и признание, който е преодолял тесния манталитет, създал разделения". "Вярвайки, че във всеки човек има добро, той търси първо това, което обединява, а не това, което разделя". Точно този принцип беше в основата на тогавашния Папа, за да помогне за мирното разрешаване на кубинската криза.

Йоан Павел II и значението на прошката

Кардиналът се спря и на „прошката“, припомняйки мисълта на Йоан Павел II, който в своето послание за Световния ден на мира през 2004 г. заяви: „Помирението е ключовата дума за разкриване на нови перспективи за бъдещето и общ поглед към зората, в която децата от едно и също семейство могат да поемат по общ”. Но „помирението не се случва само“, защото е нужен „принципа на рецпрочност“, според който „двете страни трябва да са съгласни в желанието си да се помирят и да приемат да получат прошка на другия ...“. „Няма мир без прошка!“, коментира Паролин, отново цитирайки полския папа. "Само общество, в което цари" цивилизацията на любовта", ще може да се радва на истински и траен мир".

Бенедикт XVI и креативността за мир

„Международната общност трябва да стане по -креативна в разработването на инициативи, които насърчават този мирен процес и зачитат правата на всяка страна“, добави кардиналът, като припомни словото на Бенедикт XVI пред Дипломатическия корпус през 2012 г.

Папа Франциск и социалното приятелство

В края, кардинал Паролин се позова на учението на папа Франциск  и неговата енциклика Fratelli tutti, наричайки го „ръководство за диалог“, разбиран като приближаване, разговор, гледане в очите на другия в търсене на обща основа и установяване на онова "социално приятелство“, основано на солидарност и взаимност. Именно онова, което Франциск имаше предвид, когато в разгара на пандемията от Ковид, на обезлюдения площад „Свети Петър“ на 27 март 2020 г. каза: „Всички сме в една и съща лодка, крехки и дезориентирани, но всички в нужда един на друг, тъй като никой не се спасява сам”.

31 Август 2021, 19:33