Vatican News
Професор Еманюел Мари Шарпентие Професор Еманюел Мари Шарпентие 

Нобелов лауреат по химия стана член на Папската академия на науките

Папа Франциск назначи за член на Папската академия на науките Мари Шарпентие, университетски преподавател, основателка и директорка на отдела за изследване на патогените съм „Макс Планк“, която миналата година спечели Нобеловата награда за химия.

Андреа де Анджелис – Светла Чалъкова – Ватикана

Папската академия на науките има нов пълноправен член, който е носител на Нобелова награда. Става въпрос за професор Еманюел Мари Шарпентие, основателка и директорка на Отдела за изучаване на патогените към „Макс Планк“ в Берлин, която бе назначена от папа Франциск. Родена на 11 декември 1968 г. в Жувиси-сюр-Орж, френската учена специализира биология, микробиология, биохимия и генетика в университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж. Тя е почетен професор по микробиология в Institut für Biologie на Humboldt-Universität zu Berlin и преди това преподава в университета Umeå, Швеция.

Нобелова награда за химия

Новият член на Папската академия на науките вече е част от Академията за технологии и Академията на науките във Франция. Миналата година, заедно с професор Дженифър Ан Дудна, тя бе удостоена с Нобелова награда по химия за откриването на един от най-острите инструменти на генната технология: генетичните ножици CRISPR/Cas9. С тяхната помощ учените вече могат да променят ДНК на животни, растения и микроорганизми с изключително висока точност. Метод, който Стокхолмската академия признава за революционен, тъй като чрез модифициране на ДНК на растения, животни и микроорганизми с изключителна прецизност, „той има голямо влияние върху науките за живота, допринася за нови терапии за рак и може да сбъдне мечтите за лечение на наследствени заболявания".

Папската академия на науките

Така Еманюел Мари Шарпентие се присъединява към Академия, чиято особеност се състои в това, че е единствената наднационална в света в областта на науките. Основана в Рим от Федерико Чези, Джовани Хек, Франческо Стелути и Анастасио де Филис на 17 август 1603 г., с името Linceorum Academia, на който Галилео Галилей е съдружник от 25 август 1610 г.,; тя е основана отново през 1847 г. от Пий IX с името на Папската академия на Новите Линчеи. Седалището ѝ се премества на сегашното си място, Casina Pio IV във Ватиканските градини, през 1922 г., а Пий XI през 1936 г. ѝ дава настоящото име и статут. Нейната мисия е да почита чистата наука, където и да се намира, да гарантира нейната свобода и да насърчава научните изследвания за нейния напредък. Академията се ръководи от президент, подпомаган от Съвет. Неговите 80 папски академици са назначени доживотно от Светия Отец въз основа на предложенията на академичния орган и избрани, без никаква форма на етническа или религиозна дискриминация, измежду най-изтъкнатите учени и изследователи на математическите и експерименталните науки от всички краища на света.

11 Август 2021, 09:30