Монс. Галахър: Църквата осъди антисемитизма още през 1919 г.
Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана
По-добро взаимно разбирателство в богословски план, „но също и на социално и политическо ниво". Това са направените стъпки напред през последните години между Светия престол и държавата Израел и посочени от архиепископ Пол Галахър, секретар за отношенията с държавите на Ватикана, както е видно от двустранното споразумение, с което са установени дипломатическите отношения. По случай Възпоменателния ден на Холокоста, Йом Ашоа, който се отбелязва на 27-ия ден от еврейския месец Нисан, бе организирана кампанията #StopAntiSemitism, популяризирана от израелското посолство при Светия престол, в контекста на 55-та годишнина от декларацията Nostra aetate (В нашето време), документ на Втория ватикански икуменически събор.
Атмосфера на мир и спокойствие
Във видеопосланието си прелатът подчерта, че именно този документ благоприятства за отношенията между народа на Израел и Католическата църква, „исторически процес на помирение и взаимно разбирателство, резултат именно на онзи диалог, за който се говори в Nostra Aetate". Монс. Галахър посочи, че „такава съпоставка винаги е необходима и тя „трябва да бъде отворена и уважителна, за да бъде ползотворна". „Зачитането на човешкото право на живот и физическа неприкосновеност, на основни свободи, т.е. свобода на съвестта, на мисълта, на изразяването и на религията, ни позволява да изградим заедно атмосфера на мир и братство, както многократно припомня папа Франциск в своята енциклика Fratelli tutti.
Осъждане на антисемитизма
В посланието си ватиканският секретар за отношенията с държавите потвърди „осъждането на антисемитизма, във всичките му форми и видове“, съдържащо се в Nostra Aetate. Прелатът поясни, че това осъждане „не се появи внезапно“, а бе „плод на поведение, узряло през годините“. Като потвърждение на тази мисъл, бе откритата „малка перла“ в историческия архив на раздела за връзки с държавите на Държавния секретариат. Става дума за кореспонденция от 1919 г. между Съвета на равините ашкенази в Йерусалим и Светия престол. Съветът искаше помощ от Бенедикт XV, той да използва „цялото си влияние и духовна сила, за да се сложи край на актовете на нетърпимост и на антисемитските мерки“, на които бяха жертва еврейските общности в Източна Европа.
Братството да не се потъпква
Монс. Галахър поясни, че „следователно още през 1919 г., сред тези наши стени, витаеше твърдото убеждение, че принципът на братството не може да бъде потъпкан от антисемитската враждебност, с пожеланието правото на религия да бъде зачитано“. По думите на прелата, написаното е пример за „капка вода в морето“, което ясно показва, че очевидно, „не може да се толерира никаква форма на антисемитизъм“ и че е необходимо да се предприемат действия за борба с него. Решително действие, като това, предприето от тогавашния апостолски нунций в Унгария, монс. Анджело Рота, признат за „Праведник сред народите" от Яд Вашем, за неговия ангажимент да спаси евреите от Холокоста. Усилна и внимателна дейност, която бе възможна, подчерта Галахър, благодарение и на помощта на монс. Дженаро Веролино.
