Кардинал Сандри: „Мец Йегерен“, петно в историята на човечеството

Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова – Ватикана

На литургията, предстоятелствана от архиепископ Рафаел Минасиан, арихиепископ на арменците католици за Армения, Грузия, Русия и Източна Европа.,в присъствието на арменските посланици при Светия престол, но също и на монсеньор Нунцио Галантино, председател на Администрацията на недвижимото имущество на Светия престол, кардиналът припомни болката на този народ, влязъл в историята като първата нация получила Христовото Кръщение през 301 г.,  който въпреки, че претърпява „огромно насилие до смърт“, успя да се вдигне отново. „Трудолюбив и интелигентен народ, създател на изкуство и култура; народ на светци, като Григорий от Нарек, провъзгласен от папата през 2015 г. за Църковен Учител на Универсалната църква, който „просвети човечеството далеч извън границите на арменска територия“.

Голямото зло предизвиква малките ежедневни злини

В душата на тези хора все още тежи случилото се преди век. Самото определение „Мец Йегерн“ - подчерта кардиналът, припомняйки казаното от папа Франциск по време на литургията на 12 април 2015 г. във Ватиканската базилика - „ни принуждава всеки ден да си задаваме въпроса за злото в човешката история, но преди всичко в нашата лична история, когато се поддаваме на компромисите на изкушението, когато престанем да слушаме Божието Слово, когато сме безразлични към братята си или, още по-лошо, се опитваме да им навредим, вместо да умножаваме благословиите и доброто за тях“.

„Голямото зло предизвиква малките ни ежедневни злини, защото големите негативни събития винаги са предшествани от предистория на прогресивно упойване на съвестта“, каза префектът от Конгрегацията за Източните църкви, спирайки се на настоящата ситуация с пандемията. Това е „драма“, каза той, „но също възможност да се замислим върху смисъла на съществуванието, което не може и не трябва да се мисли като самотен акт, а винаги подкрепящ и братски, както ни напомни Светият отец в Енцикликата „Fratelli tutti”.

Арменците, свидетели на вярата

Именно това братство помогна на населението на Армения да тръгне отново по пътя на живота: „Трагедията отпреди 106 години бе петно ​​в историята на цялото човечество, не само на онези, които бяха отрицателните действащи лица от онези дни или на тези, които са мълчали поради безразличие или съучастие. Онези, които претърпяха насилието, чрез своите потомци, не загубиха съкровището на вярата и са все още тук, както сме ние днес, за да го провъзгласяват и честват“.

„Подобно на еврейския народ при Холокоста, който в лагерите за унищожение питаше къде е Бог, така също ние - добави кардиналът - можем да се запитаме същото пред системно планираното страдание на арменския народ. Въпреки това, преди да дадем някакъв отговор, ние сме призовани да добавим още един въпрос, валиден, както тогава, така и днес: „Къде е човекът? Къде си човеко, къде е сърцето ти, създадено за добро, но толкова способно да таи в себе си чувството на омраза до степен да иска да унищожи братята си и да го направи наистина?“.

Жертвите на опита за унищожение са "приятели на Бога"

Над тези мъчителни въпроси божественото милосърдие се излива като елей: „Евангелието ни дава утеха, мислейки си, че синовете и дъщерите на арменския народ, жертви на опита за унищожение преди 106 години, са„ приятели на Бог“, уподобени на същия живот на Исус”, отбеляза префектът „Животът на нашите братя и сестри – завърши той - беше като този на Исус, житно зърно, паднало на земята, което чрез смъртта даде живот на целия свят, като го спаси: плодовете им остават и ние сме тези, които по света честваме този ден с вяра“.