Франциск и исляма, трите крайъгълни камъка в учението на папата
Андреа Торниели
Има една свъзрваща нишка между три важни слова на папа Франциск относно междурелигиозния диалог и по-специално този с исляма. Това е учение на папата, което като пътна карта посочва три основни опорни точки: ролята на религията в нашите общества, критерият за автентична религиозност и конкретния начин да вървим като братя и изграждаме мира. Намираме ги в словата, които епископът на Рим произнесе в Азербайджан през 2016 г., в Египет през 2017 г. и сега по време на историческото си пътуване в Ирак, на незабравимата среща в Ур на халдеите, града на Авраам.
Първото слово бе отправено към азербайджанските шиити, но също и към останалите религиозни общности в страната, второтото бе адресирано главно до египетските мюсюлмани-сунити и третото бе отправено към по-широка междурелигиозна аудитория, макар и с мюсюлманско мнозинство - християните и представителите на древните месопотамски религии. Това, което Франциск предлага и прилага, не е подход, който забравя различията и идентичността, за да изглади всичко. Това е призив за вярност към собствената религиозна идентичност, за да се отхвърли всяка манипулация на религията, разпалваща омраза, разделение, тероризъм, дискриминация, и в същото време да се свидетелства във все по-секуларизираните общества, че имаме нужда от Бог.
В Баку, пред шейха на мюсюлманите в Кавказ и представителите на другите религиозни общности на страната, Франциск припомни „голямата задача“ на религиите: „да придружават хората в търсене на смисъла на живота, помагайки им да разберат, че ограничените възможности на човешкото същество и благата на този свят никога не трябва да се абсолютизират”. В Кайро, говорейки на Международната мирна конференция, организирана от великия имам на Ал Азхар Ал Тайеб, Франциск каза, че Синайската планина "ни напомня преди всичко, че един автентичен съюз на земята не може да бъде отделен от Небето, че човечеството не може да постигне мира, изключвайки Бог от хоризонта, и дори не може да се изкачи на планината, за да заеме мястото на Бог”. Съвсем актуално послание за това, което Папата нарече „опасен парадокс", тоест, от една страна, тенденцията религията да се изолира само в частната сфера, „без да се признава като съзидателно измерение на човешкото същество и на обществото"; а от друга - объркването между религиозната и политическата сфера.
В Ур, събота 6 март, Франциск припомни, че ако човекът „изключи Бог, в крайна сметка се прекланя пред земните неща“, като прикани да издигнем „очи към небето“, определяйки като „истинска религиозност“ онази, която обожава Бога и обича ближиня. В Кайро, папата обясни, че религиозните лидери са призвани „да разобличат насилието, което се маскира като предполагаема сакралност, предупреждавйки за опасността от абсолютизирането на егоизма, а не на автентичната отвореност към Абсолюта“. Също така „да разобличават нарушенията срещу човешкото достойнство и човешките права, както и всички форми на омраза в името на религията, осъждайки ги като идолопоклонническо фалшифициране на Бог”.
В Баку папата изтъкна задачата на религиите да помогнат „за разпознаване на доброто и да го приложат на практика с дела, с молитва и с умората от вътрешна работа; те са призвани да изграждат културата на срещата и мира, съставена от търпение, разбиране, смирени и конкретни стъпки". Във време на конфликти, религиите трябва да бъдат „зора на мира, семена на възраждане сред опустошенията на смъртта, ехо от диалог, който неуморно отеква, пътища за среща и помирение, за да достигнат и там, където опитите за официална медиация нямат ефект". В Египет обясни, че "нито едно насилствено подстрекателство няма да гарантира мира" и че "за предотвратяване на конфликти и изграждане на мира е нужно да се работи за премахване на бедността и експлоатацията, където екстремизмът пуска корени". Думи, които отекнаха и в словото му в Ур: „Няма да има мир без споделяне и приемане, без справедливост, която да гарантира равенство и развитие за всички, започвайки от най-слабите. Няма да има мир без народи, които да подадат ръка на други народи”.
И трите папски слова показват ролята на религията днес, в свят в който преобладава консумацията и отхвърлянето на свещеното и се правят опити вярата да бъде изолирана в частния сектор. Нуждаем се от автентична религиозност, обясни Франциск, която не разделя преклонението пред Бога от любовта към братята и сестрите. И накрая, папата посочва един начин религиите да допринасят за благото на нашите общества, като припомня необходимостта от ангажираност към каузата на мира и да се отговори на конкретните проблеми и нужди на най-малките, на бедните, на беззащитните. Предложението е да вървим рамо до рамо, „всички братя“, за да бъдем конкретни градители на мира и справедливостта, отвъд различията и зачитащи съответната идентичност. Като пример за този път, Франциск посочи помощта на младите мюсюлмани към техните братя християни в защита на църквите в Багдад. Друг пример бе даден от свидетелството в Ур на Рафах Хюсеин Бахер, иракчанка от религията саба-мандеан, която припомни жертвата на Наджай, мъж от саба-мандейската религия в Басра, който е загубил живота си, за да спаси този на своя съсед мюсюлманин.
(dg/vatn)
