Търси

Vatican News
Папа Франциск с патриарх Кирил в Куба Папа Франциск с патриарх Кирил в Куба 

Пет години от историческата среща между папа Франциск и патриарх Кирил

„Църква и пандемия: предизвикателства и перспективи“. Това бе темата, избрана тази година за честването на петата годишнина от историческата среща в Хавана през 2016 г. между папа Франциск и патриарх Кирил. Конференцията се проведе онлайн и бе организирана съвместно от Папския съвет за насърчаване на християнското единение и Департамента за външноцърковните отношения на Московската патриаршия. Конференцията бе открита от встъпителнте слова на кардинал Курт Кох, префект на Папския съвет, и Волоколамския митрополит Иларион , ръководител на Департамента.

На срещата се изказаха също представител  на Синодалния отдел на Московската патриаршия за църковна благотворителност и милосърдно служение, който представи дейността на Московската патриаршия за задоволяване нуждите на населението, засегнато от пандемията и монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация. Срещата в Хавана се отбелязва всеки път на различно място: през 2017 г. се проведе във Фрибург, Швейцария, през 2018 г. във Виена и бе посветена на ситуацията на християните в Близкия изток, през 2019 г. в Москва и бе обсъден въпроса за края на живота, в 2020 г. в Рим на тема „Светиите - знаци и семена на единството“.

„Само ако като Църква, изхождайки от вярата, търсим и намираме полезни отговори на пандемията,  ще можем да дадем своя принос за преодоляване на многобройните социални, психологически, здравни, икономически и политически предизвикателства, които пандемията доведе със себе си“. Това изтъкна в словото си кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за християнско единение. Кардиналът обясни, че пандемията Covid-19 не е поместена в съвместната декларация от Хавана, защото „никой не би могъл да предвиди такова глобално предизвикателство“. „Въпреки това - добави той - има много въпроси и много проблеми свързани с пандемията, които също са разгледани в съвместната декларация“, като проблеми, свързани със социалното сближаване,  изолацията в резултат на ограниченията, наложени от правителствата, икономическата криза. Не трябва да се забравя също – продължи Кох - че вследствие на епидемията „много хора загубиха работата си и разликата между богатите и бедните отново се увеличи“. Пандемията повлия и на живота на Църквата, поставяйки важни предизвикателства пред „вярата на нас, християните“. Огромният брой смъртни случаи по света поставя под въпрос „добротата на Бог, неговата всемогъщество“, в някои случаи дори самото Му съществуване. „Пандемията - каза Кох, позовавайки се на предстоящите Велики пост – ни накара всички да се завърнем, по нов начин, към времето на пустинята, време, в което имаме същите реакции като народа на Израил. Но трябва също така да помним, че по-късно Израил, с ретроспективен поглед, разбра четиридесетте години на своето скитане в пустинята като времето на първата любов на Бог към Израил и на Израил към Бог. По същия начин можем да се надяваме и да се молим това кризисно време да се превърне във време на обръщане за всички нас, в което отново се обръщаме към Бог, като този обичащ живота. Сега нашата задача е да превърнем карантината, във време на пост и милосърдие, време на благодат и молитва“.

„Всички сме в една лодка, но имаме също отговорността да бъдем присъстващи и да сме близо, за да дадем думи на надежда и утеха. Както се казва в Декларацията: „Светът очаква от нас не само думи, но и конкретни жестове“. Поради тази причина нашето пастирско действие се нуждае от синтеза на прогласяването, но също така и конкретността на знаците, които го правят достоверно за нашите съвременници“. Това каза от своя страна монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация.

„Наложително е - отбеляза монсеньор Физикела - в този момент да се възстанови  духовното измерение, което ни позволява да предложим смисъл на това, което човечеството преживява“. „Опитът от пандемията постави пред тежко изпитание нашите традиционни форми, с които живеем християнския живот, а нашите вярващи се нуждаят от един отговор, който да бъде едновременно пълен с интелигентност и способен да отговори на безпокойството и страховете, породени от пандемията. За да се случи това, на първо място е необходимо да имаме пълното съзнание, че сме чеда на нашето време. Само по този начин е възможно да се действа отвътре на проблемите, които вдъхновяват безпокойството на евангелизацията“, изтъкна Физикела

За монсеньор Физикела „не може да се поставим над феномена, а трябва да го живеем интензивно, за да можем да доловим освен ограниченията, също положителните аспекти, които той може да донесе”. Според ръководителя на ватиканското ведомство, „евангелизацията във време на Covid предлага също възможност да се провери колко положителен опит е натрупан през последните месеци. Можем да потвърдим, че голяма част от нашето население – изтъкна той – реагира с голямо чувство за отговорност, проявявайки често непозната до сега креативност. Има безброй свидетелства за доброволчески труд, който имаме пред очите си: лекари, медицински сестри, богопосветени мъже и жени, обикновени хора, млади и стари, съседи, семейства, принудени да живеят в апартаменти от няколко квадратни метра ... накратко, изпитахме голямата сила на вътрешния ресурс, който позволи да се живее времето на пандемията ”.

svt/ vatn

12 Февруари 2021, 18:42