Ломбарди: мисията на Радио Ватикана в служба на папата

Федерико Ломбарди

На 12 февруари 2021 г. се навършват точно 90 години от деня, когато Пий XI откри новата радиостанция на Ватикана с прочутото радио послание - „Чуйте о небеса ...“ - изградена по негова воля от Гулиелмо Маркони и поверено на грижите на отеца йезуит Джузепе Джанфранчески като първи директор. „Мисията“ на Ватиканското радио беше ясна от самото начало: да бъде инструмент в служба на папата за неговото служение за провъзгласяването на Евангелието по света и водач на универсалната общност на Католическата църква. Тази мисия се запази във времето и многократно бе потвърждавана от папите, гарантирайки силна идентичност на институцията.

Гласът на папата

Радио  Ватикана [...] се ражда през 1931 г. в контекста на бързото изграждане на новата Държава-Град  Ватикан [...]. Радиостанцията, построена от Маркони, е в челните редици на тогавашната технология и е в състояние да предоставя телеграфна и радио услуга по напълно независим начин от Италия. Благодарение на късите вълни, в „пространство“, все още не преизпълнено с безброй предавания, с доста намалена мощност, радиото можеше да се чуе и на други континенти. В началото на своето съществуване Радио  Ватикана е инструментът, благодарение на който католиците по света за първи път могат да чуят гласа на папата директно. [...]

Тридесетте години бяха години на тоталитарна власт. Позициите на Пий XI са смели и при сгъстяването на облаците, на Църквата се гледа с увереност. Търсенето на предавания на различни езици за насочване и подкрепа на вярващите в европейските страни нараства бързо. Филипо Сокорси, назначен да ръководи Радиото през 1934 г. (на 34 години!), след преждевременната смърт на отец Джанфранчески, не само се бе посветил на усъвършенстването на техническите структури - като новата антена, която се откроява над ватиканските градини, наречена „пръстът на папата“, но незабавно долавя очакванията Радиото да нарасне дори в програмното си съдържание. По този начин ватиканският оператор бива приет в Международния съюз за радиоразпръскване през 1936 г. с признанието за неговия особен характер, който му позволява да упражнява радио дейности без географски ограничения. Поради недостига на наличните средства, отец Сокорси моли събратята йезуити от различни държави за сътрудничество при за изготвянето и представянето на текстовете. Особено важни са несъмнено предаванията на немски език.

В трагедията на войната: за мира и солидарността със страдащите

[...] В навечерието на войната, през 1939 г., имаше редовни предавания на италиански, френски, английски, немски, испански, португалски, полски, украински, литовски, и Радиото можеше да бъде отправна точка за Църквата в огромната трагедия, изпълнявайки ролята си на разобличител на насилието, подкрепа на жертвите и съпротивляващите се и насърчаване на надеждата. „Радиосъобщенията“ на Пий XII по време на войната са очаквани с нетърпение и слушани с изключително внимание в цяла Европа. Това беше най-високият и авторитетен глас, който се издигна над воюващите страни в онези ужасни години, за да се призова справедливостта и мира.

Но по време на войната Радио Ватикана се прочу и с друго служение: бе основно средство за големия ангажимент, пожелан от Пий XII с „Информационния отдел на държавния секретариат“, създаден през 1939 г. за издирване на изчезналите цивилни, войници и затворници, информирането на семействата и евентуалното възстановяване на връзката между тях поне с поздрав, спомен. [...]

Радиот Ватикана посвети специфични програми за новини за изчезналите и разпространението на кратки съобщения от семействата до затворниците, чиито имена бавно биваха произнасяни от „металния“ глас на говорителите. Тези предавания биваха излъчвани 70 часа седмично, с пикове от 12-13 часа на ден. Между 1940 и 1946 г. са предадени общо 1 240 728 съобщения за 12 105 часа действително предаване. В някои случаи предаванията се излъчват по високоговорители в затворническите лагери. Свидетелствата за благодарност за това служение са многобройни и трогателни. Това е една от най-красивите страници в историята на Ватиканското радио.

Глас за „Църквата на мълчанието“

С края на войната Радио Ватикана придружава със своите предавания климата на морално и духовно възстановяване на опустошените от конфликта страни, докато тече подготовка за Голямата Света Година 1950 г., време на подновена жизненост за Църквата.

Но междувременно по-голямата част от Източна Европа попада под потисничеството на комунистическите режими и Католическата църква става обект на тежки преследвания в много страни. Това е историческо предизвикателство за Ватиканското радио, което на практика е единственият начин, чрез който вярващите могат да подхранват връзката си с папата и универсалната църква и да получат подкрепа за своята вяра. Въпреки ограничените ресурси, програмите на езиците на страните от Източна Европа стават все по-многобройни и с по-дълго времетраене. В края на 40-те години към програмата на полски - която заедно с италиански, английски, френски, испански и немски винаги е била един от основните излъчвани езици - се присъединяват и тези на чешки, словашки, унгарски, литовски, латвийски , руски, хърватски, словенски, украински, румънски, български, беларуски и малко след това на албански. В продължение на десетилетия, през цялото време на потисничеството, предаванията на Ватиканското радио предлагат редовна и сигурна среща на лишените от свобода верни, богопосветени, свещеници, епископи, за да могат да изразяват и живеят своята вяра.

Има безкрайни истории, които могат да бъдат разказани тези години. В някои страни и в определени периоди на най-тежки преследвания слушането на Радио Ватикана беше абсолютно забранено и наистина рисковано: можеше да доведе до строги наказания, до затвор и дори - в някои случаи - до смъртни присъди. За някои езици, като полски или словашки, аудиторията беше висока, докато за други, където католиците бяха малцинство, слушателите не бяха много, но принципът, който ръководеше отците от радиото, според намерението на папата, не беше размера на аудиторията, а нуждата на слушателите. По тази причина езиците, предаващи към източните страни винаги са били над половината от езиците, използвани от Ватиканското радио. Когато, най-накрая стените паднаха, благодарността на верните и народите можа да се изрази в много и различни трогателни форми, като например над 40 000 писма, получени от Украинската секция през първата година след падането на съветския режим, или присъждането на висока почест от албанската Държава за работата на Ватиканското радио. [...]

Комуникация за общението

През 1970 г. редакциите и студията на Ватиканското радио се преместват в Палацо Пио, пред Castel Sant’Angelo, осигурявайки достатъчно място в това, което ще стане основното седалище на Радиото в продължение на десетилетия. През 1973 г. отец Роберто Тучи [...] наследява отец Мартегани в управлението на Радиото. Намираме се в навечерието на Светата 1975 г. и Радиото е изцяло мобилизирано. Не става въпрос само за излъчване на папски литургии, аудиенции и събития на живо и за предоставяне на адекватна информация на всички езици, така че универсалната Църква да се чувства обвързана, а също за служение към поклонниците, идващи от всички краища на света  до Рим. [...].

За допълнителното разрастване на Радиото, от втората половина на седемдесетте години на миналия век, ще допринесат също две нови попълнения: отец  Паскуале Боргомео, който ще бъде динамичен и креативен програмен директор; и отец. Феликс Хуан Кабасе, ръководител на «Централна редакция», по-късно «Служба за документация». Първият ще развие значително ценните международни отношения на Радиото, по-специално с Европейския съюз за радио и телевизия ( UER - EBU); вторият ще остави трайна следа в организацията на документацията и редакционното планиране.

Така Радио Ватикана достига своята зрялост с нарастващо професионално и журналистическо качество, което от Рим го превръща в туптящото сърце на ежедневната комуникация в универсалната  Църква - „комуникация за общението“, както пожела Събора, но също така и активен действащо лице в по-широкия свят на католическата и светска комуникация за живота на Църквата. [...]