Паролин: Радио Ватикана, крайъгълен камък за възвестяването на Словото

Ватикан Нюз

На олтара на Свети Петровия престол във Ватиканската базилика, Ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, предстоятелства тази сутрин литургията за 90-годишнина от създаването на Радио Ватикана. Заедно с него съслужиха кардинал Марчело Семераро, префект на Конгрегацията за процесите на светците и член на Ведомството за комуникацията, отец Федерико Ломбарди, бивш генерален директор на радиото и многобройни свещеници от общността на радиото, в присъствието на негови служители.

В проповедта си кардиналът благодари за тези деветдесет години на Радио Ватикана и за всички онези, които в този значителен период от време предложиха и продължават да предлагат с щедрост своя принос за предаването на гласа на папата по света. „Днес повече от всякога има нужда да се разпространяват полезни послания, в комуникативен контекст, който често изглежда е насочен повече към полезното отколкото към човешкото и трябва да бъде изцелен“.

Спирайки се на Евангелският откъс предложен от днешната литургия, говорещ за изцелението на един глухоням човек, който отново може да комуникира, да говори и да слуша, кардиналът откри три ключови думи, които са тясно свързани с мисията да се комуникира.

Отвореност (Мк. 7, 34). Още от самото си начало – каза кардиналът - Радио Ватикана е знак за отвореност към света, не само от „географска“ гледна точка, достигаща до най-отдалечените географски ширини, но и от „историческа“ гледна точка, превръщайки се в крайъгълен камък в комуникативните иновации . Изобретението на Гулиелмо Маркони представлява технологичен авангард. Също днес – изтъкна кардиналът - е от съществено значение да се отворим с един нов поглед към променящите се нужди на времето: това е не само необходима стратегия, но преди всичко нужда на вярата. Светият отец често ни напомня – каза Паролин - че истинската вяра ни кара да се отворим, да се борим срещу затвореността и сковаността, които парализират сърцето и ни затварят в „винаги е правено така“. Пример за това са първите християни, които Духът отведе до преодоляването на религиозния легализъм, в който бяха вкоренени, за да не бъде по никакъв начин възпрепятствано разпространението на Евангелието.

Това е и послание, съдържащо се в историята за изцелението на глухонемия от Евангелието. Той бе човек, който не можеше да говори добре - буквално беше „заекващ“ - тъй като не можеше да чува.

Но значението на чудото надхвърля чистото физическо изцеление и се корени в историята на спасението. Преди Исус, в целия Стар Завет няма нито едно изцеление на глухонеми. Често обаче се говори за глухота, винаги по метафоричен начин, за да се обозначи мудността на човешкото сърце при приемането на Божието послание. „Слушайте, глупави и безсмислени хора, които имат уши, но не чуват“ (Йер 5: 21), провъзгласява пророк Йеремия, укорявайки народа за тяхното коравосърдечие.

Това е опасност и за нас – каза кардиналът – всеки един от нас рискува да остане глух за повика на Бог и ням да Му отговори. Сами не сме в състояние да поддържаме отворена комуникацията с Бог. И тук стои дълбокото значение на чудото, извършено от Исус: изцелявайки за първи път глухотата и мълчанието на човека, ни открива, че само Той е в състояние да отвори отново едновременно нашите затворени уши и да ни реабилитира в комуникацията с Него.

В началото на своя християнски живот – изтъкна кардинал Паролин – всеки един от нас е получил тази „комуникативна отвореност с Бог“. При Кръщението, „ритуала на Ефата (отвори се)“ е финалния жест, който запечатва новия живот в Христос, чрез благославянето на ушите и устата. Така бяхме направени слушатели и вестители на Словото. Това е изначалния призив, който ни прави „усилватели“ на новостта на Бог в света и ни напомня, че християнският живот не може да се задоволи с управлението на получената благодат, а е призован да заложи своите таланти, в нагласа на творческа откритост, насочена към въплъщаването, във всяка епоха, на новостта на Евангелието

Универсалност. Радио Ватикана създаде мрежа, която се разпространи навсякъде, израз на универсалността на Католическата църква и свети Петровото служение. Освен това то накара хората, намиращи далеч едни от други на хиляди километри, да се молят в един глас. Неговото послание, модерно отражение на древната Петдесетница, се установи на различни езици в далечни народи под знака на Духа, който достига и обединява всички. Радио Ватикана проби дори Желязната завеса, внасяйки присъствието на Бог в тоталитаризмите, които отричаха съществуването му.

В Евангелският откъс откриваме едно послание за универсалност, което е въведено детайлни географски указания: „из пределите Тирски и Сидонски, Исус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.“ (Мк. 7, 31). Всичко това ни казва, че се намираше в изцяло езическа територия. Изцелението на глухонемия бележи по този начин един вид повратна точка в Евангелието, тъй като учениците на Исус не бяха склонни да възвестяват извън пределите на Израил.

Това изкушение принадлежи и на нас днес: със сигурност е по-малко трудно и по-удовлетворяващо да останем сред нашите, отколкото да се впуснем в предизвикателството на мисията в чужди места. В това отношение е интересно да се отбележи как в откъса, в сравнение с предишния разказ, глаголите са спрегнати в сегашно време. Чухме ги в минало време, но в оригинала те са в сегашно, сякаш искат да откроят постоянната актуалност на разказаното. Във всяка епоха християните трябва да бъдат изцелени от ограниченията на своите специфични особености.

Това е един спасителен универсализъм, който приканва и нас да разширим границите на нашето свидетелство, защото Господ, опазва близките, но желае пламенно да стигне до далечните.

Контакт. По време на Втората световна война Радио Ватикана беше активно ангажирано като „оперативното рамо“ на Информационното бюро на Държавния секретариат, създадено за проследяване и връзка със семействата на изчезналите и затворниците. Формира се мрежа за солидарност, която разпространи повече от един милион съобщения и успя да свърже много хора с техните близки.

Комуникацията е насочена към живия и директен контакт, както ни припомни Светият отец в последното послание за Световния ден на комуникациите, подчертавайки важността „да общуваме, срещайки се хората, където и да са и такива каквито са“. Всъщност, „думата“ е ефективна само ако се  „вижда“, само ако обвързва в един опит, само ако докосва живота.

И в този случай Исус ни дава пример, извършвайки някои конкретни жестове, които може да изглеждат излишни, но в действителност предават онова, което иска да реализира. „Вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му (ст. 33). Това са жестове, които открояват волята на Господ не да остане на повърхността, а да докосне живота на този човек. По това време слюнката се е смятала за своеобразен „кондензиран дъх“, който идва отвътре, от душата. Исус докосва езика на болния със слюнката си, сякаш за да предаде собствения си жизнен дъх, Светия Дух.

Ние също трябва да влезем в осезаем контакт с Исус, за да бъдем дълбоко изцелени. В противен случай връзката с Господ рискува да се превърне в навик и да се сведе до поредица от външни практики. Христос иска ние сами да отидем при Него, започвайки от нашите болни части; да преоткрием близостта с Него, без да се страхуваме да Му представим нашите нищети, да Му разкажем да нашите лъжи, да поставим пред Него слабостите, от които се срамуваме.

Може би образът, който може да ни помогне, е този на най-известния контакт в свещеното изкуство: на пръстите на Бог и на Адам, които се докосват в свода на Сикстинската капела. Без да се спираме на еволюцията на стенописа, можем да доловим една особеност от това, което изглежда днес: Божият пръст е опънат и насочен към човека, но този на Адам не е удължен, той е свит: следователно може да се повдигне малко, за да докосне божествения показалец или да се отдръпне и свие върху себе си. Този образ откроява колебанията на нашите взаимоотношения с Бог. И все пак Исус, новият Адам, Словото, станало плът, окончателно ни свърза с небесния Бог. От нас зависи дали ще поддържаме жива връзката с него, единственият, който може да ни изцели от нашата посредственост и да ни накара да се докоснем до тайната на Бог, смисъла и края на нашето съществуване.

Затова, скъпи братя и сестри, ви насърчавам, та в неизбежните ежедневни трудности да основавате служението си на прозрачния контакт с Господ. Това ще ви позволи да имате открит поглед към нуждите на времето и да подхранвате универсалното измерение, което ви характеризира. Като подновявам сърдечната си благодарност, уверявам ви в молитвите си за вас и за тези, които се възползват от вашата работа, за да бъдат докоснати чрез думите, които предавате, от Словото, което спасява.