Мъченик от Втората световна война ще бъде обявен за блажен
Историята на един енорийски свещеник, подобна на тази на много други, дарили се всеодтайно на своето паство, въпреки ежедневния ужас на войната. Главният герой на тази история е отец Джовани Форназини, свещеникът, на когото папа Франциск призна мъченичество и постанови неговата беатификация. Но заедно с него призна – по време на аудиенция с кардинал Марчело Семераро, префект на Конгрегацията за процесите на светците - героичните добродетели на осем Божии Раби.
В служба на нуждаещите се в ада на войната
Отец Форназини, диоцезален свещеник, е роден на 23 февруари 1915 г. в Пианачо ди Лицано ин Белведере, провинцията на Болоня. Като енорийски свещеник отваря, в центъра на Спертикано и в трудните години на Втората световна война, енорийски дом за множество разселени, посвещава се на затворниците и е близо до осъдените на смърт. На 13 октомври 1944 г. след като научава за масовото убийство в гробището на Сан Мартино ди Капрара, отива за да занесе Тайнствата на умиращите. От този момент неговите следи се губят, до деня, 24 април 1945 г., когато бива намерено неговото тяло, подложено на ужасни мъчения.
Новите Божи Раби
В подписаните от папата декрети се признават и героичните добродетели на Божия Раб, отец Микеле Арканджело Мария Антонио Винти, починал на 17 август 1947 г. Човек на вярата, неговото свещеническо служение е запомнено заради неуморимата му дейност на изповедник и за неговото евхаристийно милосърдие.
Не по-различна е историята на Божия Раб Руджеро Мария Капуто, диоцезален свещеник роден през 1907 г. в Барлета, където и умира на 15 юни 1980 г. Отличава се като духовен ръководител преди всичко сред младежите, на които предава своята любов за Евхаристията, същата, която му помага да понася страданията на една силно болезнена болест.
Сред новите Божи Раби е и Мария Джузепина на Исус, със светското име Елизабета Прут, основателка на Конгрегацията на сестрите на Пресветия Кръст и на Страданието на нашия Господ Исус Христос, която живее в Англия през периода 1820-1864 г.
На ХІХ в. принадлежи и историята на Джакомо Мазарнау Фернандес, мирянин викентинец, апостостол на милосърдието, който посвещава своя живот на бедните и нуждаещите се в Испания през онова време.
От италианската област Абруцо е Божия Раб Паскуале Канции, семинарист: роден на 6 ноември 1914 г. Базенти, и умира в Пене, провинцията на Пескара на 24 януари 1930 г. Разболява се от туберкулоза, приемайки с вътрешен мир волята Божия.
Сред новите Божи Раби е и французина Жером Лежен, мирянин; роден на 13 януари 1926 г. Монруж (Франция) и умрял на 3 април 1994. Той бе лекар, много ценен от папите свети Павел VІ и свети Йоан Павел ІІ. Той е също първия председател на Папската академия за живота, длъжност, на която е назначен когато е вече тежко болен.
Накрая се признават героичните добродетели на Божията Рабиня Аделе Бонолис, мирянка, основателка на Асоциация за Социално подпомагане и изкупление, родена и живяла в Милано през миналия век.
