Кръщение Кръщение 

Кръщението, извършено с произволно променени формули е невалидно

Това заяви Конгрегацията за доктрината на вярата в отговор на два въпроса за Кръщението, извършено с формулата „Ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух“.

VATICAN NEWS

Тайнството на Кръщението, извършено с произволно променена формула, не е валидно и тези, които са го получили по този начин, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма“, т.е. да се повтори обредът според литургичните норми, установени от Църквата. Това потвърждава Конгрегацията за доктрината на вярата, като отговаря на два въпроса относно валидността на Кръщението, извършено с формулата „В името на татко и мама, на кръстника и кръстницата, на баба и дядо, на членове на семейството, на приятелите и на общността, ние те кръщаваме в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух”. Отговорът на Конгрегацията бе одобрен от папа Франциск.

В обяснителната доктринална бележка, Конгрегацията отбелязва, че „умишлената промяна на формулата на тайнството” е въведена, „за да се подчертае общностната ценност на Кръщението, да се изрази участието на семейството и присъстващите и да се избегне идеята за концентрацията на свещената власт в свещеника, в ущърб на родителите и общността, което формулата, присъстваща в Римския ритуал, е задължително да се използва”. В действителност – припомня бележката, цитираща съборната Конституция Sacrosantum Concilium – „когато някой кръщава, кръщава самият Христос“, той е „главният герой на събитието, което се отбелязва“. Със сигурност, в обряда „родителите, кръстниците и цялата общност са призовани да играят активна роля, една истинска литургична служба“, но това, според съборните норми, означава, че „всеки, свещенослужител или верен, изпълнявайки службата си, трябва да извършва само и всичко това, което според характера на обряда и литургичните норми е в неговата компетентност” (Sacrosanctum Concilium, № 28).

„Появява се отново тук – продължава бележката – със съмнителни причини от пастирски характер, древното изкушение да се замени формулата, предадена от Традицията, с други текстове, смятани за по-подходящи“, но „позоваването на пастирски мотиви замаскира, дори неволно, една субективистична промяна и една манипулативна воля“. Вторият Ватикански събор, след Третския събор, обявява „абсолютната липса на въздействие над седемте Тайнства от страна на действието на Църквата“, като установява, че никой „дори де е свещеник, да не се осмелява по своя инициатива да добавя, премахва или променя каквато и да е било в литургичната сфера“. Всъщност, „изменението на обредната форма на Тайнство по собствена инициатива не представлява обикновена литургична злоупотреба, като нарушение на една човешка норма, а е една рана, нанесена както на църковното общение, така и на разпознаването на действието на Христос, което в най-тежките случаи прави самото тайнство невалидно, тъй като естеството на свещеническото действие изисква вярно да се предава полученото”.

При отслужването на Тайнствата – обяснява бележката – общността не действа „колегиално“, а „служебно“ и служителят „не говори като длъжностно лице, което извършва поверена му роля, а действа служебно като знак-присъствие на Христос, който действа в Неговото Тяло, давайки Своята благодат”. В тази светлина трябва да се разбере „Трентската норма относно нуждата на свещенослужителя да има намерение поне да прави това, което прави Църквата: намерение, което не може да остане „само на вътрешно ниво “, с риск от субективизъм, но то също се изразява във „външен акт“, извършен „не от собствено име, а в личността на Христос“.

„Промяната на формула на Тайнствата – завършва бележката – означава също неразбиране на самата природа на църковното служение, което винаги е служба на Бог и неговия народ, а не упражняване на власт, достигаща до манипулирането на това, което е поверено на Църква с акт, който принадлежи на Традицията. Следователно във всеки служител на Кръщението не само трябва да се вкорени съзнанието, че трябва да се действа в църковно общение, но също и убеждението, което св. Августин приписва на Предтечата, който „е разбрал, че в Христос ще има такова свойство, че въпреки множеството служители, светци или грешници, които биха кръщавали, светостта на Кръщението трябва да се приписва само на Онзи, върху когото гълъбът е слязъл и за когото е казано: „Този е, Който кръщава с Дух Светий“ (Йн 1, 33)”. Тогава, коментира Августин: „Дори и да кръщава Петър, Христос е този, който кръщава; дори и да кръщава Павел, Христос е този, който кръщава; дори и Юда да кръщава, Христос е този, който кръщава”.

Още през 2008 г. Конгрегацията за доктрината на вярата отговори на два въпроса за валидността на Кръщенията, извършени с произволно модифицирани формули: „Кръщавам те в името на Създателя и на Изкупителя, и на Осветителя“ и „Кръщавам те в името на Създателя и на Освободителя, и на Утешителя”. Отговорът тогава беше като днес: това Кръщение не е валидно и тези, които са били кръстени с тези формули, трябва да бъдат кръстени „в абсолютна форма”.

(превод отец Йоан Хаджиев)

09 Януари 2021, 11:16