Отговорът за пандемията в един свят на неравенства

Алойзиус Джон

COVID-19 преобрази нашите общества, разрушавайки икономиките, общностите, семействата и хората. Вече е на хоризонта ваксина, но готови ли сме да я използваме честно и правилно?

Пандемията показа, че цялото човечество е взаимосвързано и че всичко, което се случва на едно място, засяга цялото човечество. Северната и южната част на света вече не могат да се разглеждат като реалности сами по себе си. Освен това пандемията днес не е просто здравен проблем, а сложен политически, социален, икономически, културен и глобален феномен.

В този контекст ваксината не е опция, а един от основните инструменти за излизане от тази пандемия. Следователно дебатът за ваксинацията трябва да бъде цялостен, ориентиран към хората и да се основава на многостранността и политическата воля за насърчаване на прозрачен достъп до ваксинацията.

Възприемането на логиката на „ваксина за хора“ ще помогне да се избегне естественото изкушение за печалба от ваксините. Във време, когато цялото човечество бе изненадано и изпадна в паника, милиарди долари бяха инвестирани във фармацевтични компании, за да се намери бързо решение на пандемията и да се завърнем към нормалността. Но общественото финансиране на научните изследвания, предоставено без никакви условия, означава, че страните инвеститори са поискали ваксини изключително за собственото си население. На този етап е необходим глобален регулаторен механизъм, но многостранността отстъпи място за национализма и националните интереси, оставяйки глобалната солидарност на заден план.

Достъпът до ваксината е морален и глобален проблем, който не може да бъде решен с националистични решения. Още повече, защото в контекста на глобалната взаимосвързаност изключването на най-бедните страни от достъпа до ваксините ще застраши десетилетия икономически напредък и ще създаде риск за напредналите икономики. Ако правим разлика между Север и Юг, без да се интересуваме от страните, в които пребивава по-голямата част от световното население, това решение ще се върне като бумеранг към най-богатите държави, защото глобалната икономика не може да бъде рестартирана и нашите общества възстановени, ако липсата на достъп на ваксините осъжда някои страни на изолация като потенциални вектори на предаване на COVID-19.

Никой не трябва да бъде изоставен. Ваксините са основно човешко право и трябва да бъдат достъпни за всички, както многократно подчерта папа Франциск. Вместо това се изчислява, че правителствата на страни, в които живее едва една шеста от световното население, вече са резервирали повече от половината от ваксините за националното си население.

Сега лидерите на тези нации са изправени пред две възможности: могат да гледат само в собствените си граници и да определят приоритетите на финансовите интереси на фармацевтичните компании, или могат да се откажат от „национализма на ваксините“ и да търсят иновативни решения в полза на най-уязвимите в света ...

Тази глобална извънредна ситуация може да бъде разрешена само ако съществува политическата воля да се направи ваксината COVID-19 достъпна във всички краища на земята и на достъпни цени. Време е да се даде приоритет на живота пред патентите чрез спиране на правата на интелектуална собственост върху производството на ваксини.

В Южната част на света постигането на стаден имунитет ще бъде ключово предизвикателство, особено предвид липсата на ресурси за управление на обема на необходимите ваксини. Това се дължи на липсата на съоръжения, инфраструктура и квалифициран персонал. В много страни хората страдат от недохранване и лоши санитарни условия и здравето им е застрашено да се влоши в резултат на ваксинацията. Следователно ще е необходимо внимателно да бъдат проследени всички, които ще бъдат ваксинирани.

В по-бедните страни съхранението и транспортирането на ваксините също ще представляват важен логистичен проблем, който ще изисква големи инвестиции. Диспансерите в земеделските селища имат лош достъп до електричество, липсват хладилници и необходимата компетенция за възможните странични ефекти от ваксината.

Освен това е необходимо също систематично да се информира общността, за да се мотивират хората да посещават центрове за ваксинация. За тази цел осъзнаването на значението на ваксината трябва да бъде включено в проектите за развитие. Също така ще бъде от съществено значение да се включат националните здравни комисии на Католическите епископски конференции и местните Каритас, за да могат да упражнят подходящ натиск върху местните власти и да предоставят църковни диспансери за процеса на ваксинация.

В развиващите се страни COVID-19 днес също представлява уникална възможност за устойчиво укрепване на цялата здравна система.

Проведеното изследване трябва да се разглежда като общо благо и трябва да е от полза за всеки човек. Следователно е наложително западните правителства да поставят условия за публичното финансиране, отпускано на фармацевтични компании за изследвания, за да се гарантира, че ваксината срещу COVID-19 ще бъде глобално обществено благо.

Освен това, спешно е необходима и наднационална координация, която трябва да включва Съвета за сигурност на ООН, с цел създаването на независим международен орган и да се популяризира организирането на международна конференция за ваксините срещу COVID-19, която включва участието на събеседници от южното полукълбо и на организации от гражданското общество.

Успоредно с това, което вече бе казано, работата за анулирането и преобразуване на дълга на най-слабо развитите страни трябва да продължи, тъй като без инвестиции пандемията ще доведе до продължителна и трудно контролируема криза.

Накрая, не трябва да се забравят онези групи от неселението, изложени на най-голям риск, като мигрантите и бежанците, които са приоритет за Каритас. Тези хора са силно уязвими, особено в конфликтните райони, и не трябва изобщо да бъдат изключвани от процеса на ваксинация.