Над 50 католически агенции обсъдиха кризата в Сирия и Ирак

От пресцентъра на Светия Престол

„Всяко усилие – малко или голямо – направено за улесняване на мирния процес, е равносилно на поставяне на тухла за изграждането на справедливо общество, отворено за прием, където всеки може да намери място, за да живее в мир“. Това е насърчението, което папа Франциск отправи във видеопослание към участниците в срещата за сирийската и иракската хуманитарна криза, организирана от Дикастерията за насърчаване на цялостното човешко развитие. В срещата, която се проведе онлайн, в съответствие със здравните препоръки заради пандемията Ковид-19, участваха около петдесет католически благотворителни организации, представители на местните епископати и на църковните институции и религиозни конгрегации, които действат в Сиря, Ирак и съседните страни, както и апостолическите нунции в региона.

Четвъртата среща на католическите агенции бе открита от архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар за отношенията с държавите на Светия престол, който прочете изказването на държавния секретар кардинал Пиетро Паролин, възпрепятстван да присъства лично .

Във встъпителното слово на  кардинал Паролин се посочи, че общата ситуация в региона „се характеризира с икономическа криза, утежнена от политическата блокада или дори от институционната криза,  а напоследък и от пандемията Ковид-19". Изправени пред тази „твърде тежка ситуация“, която „предизвиква сериозна загриженост", кардиналът насърчи всички да продължат с „проектите за Ирак, Йордания и Турция", но поиска и конкретен ангажимент в Сирия и Ливан. Най-вече Сирия, разтърсвана от военния конфликт вече почти десет години, задържа вниманието на държавния секретар. Той изтъкна, че  „днес, повече от всякога, не трябва да отместваме вниманието си  от нуждите на населението, като Църква, трябва да подновим благотворителния си ангажимент за най-крехките и нуждаещи се, като насърчаваме и иновативни действия, без да забравяме подготовката на нашите оператори, както професионална, така и духовна“. Но и Ливан е „засегнат от срива на финансовата система, от социално-икономическата криза и от експлозията в пристанището в Бейрут“, където „спешно е необходим силен ангажимент не само за възстановяването, но и за подкрепата на католическите училища и на болниците, две опорни точки на християнското присъствие в страната и в целия регион ”.

По време на четирите сесии на срещата: политико-дипломатическата ситуация; Църквата в Сирия и Ирак; въпросът за връщането на мигрантите и разселените лица; католическите агенции – от извънредна ситуация до развитието,  бяха направени изказвания и проведени  дебати.

Първата сесия бе открита от монсеньор Галахър, който направи обобщена картина на социално-политическата ситуация в Близкия изток, с особен поглед към Ирак, Сирия, Ливан, Турция и Йордания. Предвид „напрежението и конфликтите“ в региона, прелатът пожела „скорошните Аврамови споразумения“ да могат да благоприятстват за „по-голяма стабилност“; и различните местни предизвикателства, „от хуманитарните до политическите“, да „бъдат посрещнати с истина и смелост“. Всеки път, когато епархиите, енориите, асоциациите,  доброволците или отделни лица полагат грижи, за да подкрепят изоставените или нуждаещите се, като гарантира постоянния ангажимент на Светия престол в полза на мира, отбеляза архиепископ Галахър, Евангелието придобива нова привлекателна сила". В този контекст, кардинал Марио Дзенари, апостолически нунций в Сирия, предостави за пореден път личното си свидетелство за човешките и материалните последици от кризата в страната, драма, която според източници от ООН все още вижда 11 милиона хора, нуждаещи се от помощ.

Положението на християнските общности, живеещи в страните, засегнати от войната, бе в центъра на изказването на кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви. Като говори за „раната“ на емиграцията, която засяга особено младите хора, кардиналът пожела да се направи всичко възможно, за да се избегне „монохромен Близък Изток, който изобщо да не отразява своята богата човешка и историческа реалност“. В този обширен регион има мъже и жени, които искат да се „върнат в земята си“, за да „изградят отново мечтите си“, дори възползвайки се от евентуалните възможности на настоящата криза. Кардинал Сандри добави, че и християните, като всички граждани, „са призовани да допринесат за раждането на нова Сирия, нов Ирак, според собствената си идентичност, изложена в принципите за ненасилие, диалог, зачитане на човешкото достойнство, на човешките права и на основните свободи, плурализъм, демокрация, гражданство, правова държава, разделяне на религията от държавата”. Въпросът за мигрантите и разселените лица бе разгледан  от Върховния комисар на ООН за бежанците (Unhcr), Филипо Гранди.

Срещата завърши с изказване на кардинал Питър К.А. Търксън, префект на Дикастерията за насърчаване на цялостното човешко развитие, който говори за ролята на католическите агенции и за това как те могат да насърчат прехода от етапа на извънредна ситуация, към етапа на интегралното развитие, както и с изказване на генералния секретар на „Каритас Интернационалис“, Алоизиус Джон. Кардиналът подчерта, че „е необходимо да се даде на хората знак на конкретна надежда, за да им се позволи да се завърнат в техните страни и да могат да живеят в безопасност". От своя страна, генералният секретар на „Каритас Интернационалис“ информира за материалната помощ, която организацията предоставя, „за да подкрепя, придружава и защитава невинните жертви" на конфликтите, особено „огромен брой християнски малцинства, които са най-уязвимите". Ангажимент, който не се ограничава само до даване на отговор на извънредната ситуация, но е и придружаване към бъдещето, към автономията и към достоен живот. Три са предложенията, направени от „Каритас Интернационалис“: незабавно отменяне на санкциите, за облекчаване на страданията на местното население и за да се позволи на хуманитарните организации да отговорят на спешните нужди, свързани с наближаването на зимата и с пандемията Ковид-19; увеличаване на финансовите ресурси, които да бъдат предназначени за подпомагане на възстановяването на социалната тъкан и за да се отговори на нуждите на местните общности; по-голяма подкрепа за програмите на организациите на гражданското общество, насочени към предоставяне на хуманитарна помощ и насърчаване на възстановяването и развитието.

man / VatNews