Светият престол публикува Инструкция за църковните Факултети
„Присъединяването на един институт – уточнява Конгрегацията – което се различава от агрегирането и от сливането, е връзката му с един църковен Факултут с цел постигането, чрез Факултета, на съответната академична степен от първия цикъл на обучение, като бакалавърска степен“.
„Присъединяването – посочва чл. 6 - не може да бъде дадено в случай, в който Института не притежава необходимите реквизити за получаването на академичната степен от първия цикъл на обучение. Трябва да се обмисли внимателно необходимостта и поне реалната полза от създаването на Института. Броят и качеството на преподавателите трябва да бъдат такива, че да могат да отговарят на условията на първия институционален цикъл на обучение. Необходимо е всички преподаватели да имат подходяща докторска степен или поне магистърска степен и да бъдат свободни от други несъвместими задължения. Изисква се също достатъчен брой редовно записали се студенти. Институтът трябва да разполага с подходящи научни, информационни и аудиовизуални технически средства, на първо място библиотека, която отговаря на академичните нужди на първия цикъл. Седмичните часове на лекциите, упражненията и семинарите, допълнени от личното обучение и работа, трябва да са достатъчни, за да се постигне достатъчен брой образователни кредити за една година редовно университетско обучение“.
„Присъединяването – продължава Инструкцията – може да бъде дадено на онези Институти, които са се оказали подходящи за подходящ период от време и са получили положителна оценка както от местния Ординарий/Йерарх, така и от Епископската конференция/Източна Йерархична структура. Молбата за присъединяване трябва да бъде представена на Конгрегацията за Католическото възпитание от Великия канцлер на Факултета, към който ще се присъедин Института“.
По-конкретно, „предложението за създаването на присъединен институт трябва да бъде формулирано от местния ординарий, архиерей или главен настоятел, където се намира Институтът, който трябва се обърне към църковен факултет, който поема академичната отговорност на самия институт. Приемащият Факултет трябва на първо място да провери, чрез посещения на място, дали присъединяващия се Институт отговаря на изискванията. Ако резултатът е положителен, Великият канцлер трябва да предаде на Конгрегацията за Католическото възпитание, заедно с неговото мнение и доглад, с преценката на Факултута за академичното състояние, установено в присъединяващия се Институт; Статутите на присъединяващият се Институт съставени по начен подобен на този на Факултета; организацията на обучението през първия цикъл от обучението, разделена на отделни години, с общ брой сравними образователни кредити; автобиографията, обучението и научните трудове на всички преподаватели, редовни и не, на Института; прогнозата за броя на студентите в отделните години“.
От своя страна Конгрегацията за католическото образование има следните задачи: „присъединяването обикновено се отпуска ad quinquennium Experimi gratia (за пет годишен пробен период). След като този период отмине с положителен резултат, той се подновява ad alterum quinquennium (за още пет години). В случай на по-нататъшен положителен резултат, присъединяването се предоставя ad aliud quinquennium (за други пет години). Ако академичните условия на Института, по-специално по отношение на броя на студентите и преподавателите, както и на научното качество, не отговарят на необходимите изисквания,присъединяването може да бъде спряно или отменено от Конгрегацията за католическо възпитание“.
Предвидени са специфични норми относно Богословските факултети, тези по Каноническо право и Философия.
Що се отнася до Факултетите по Каноническо право е забранено присъединяването на Институт за висше образование към Факултет по Каноническо право“.
Публикуваната Инструкция заменя всички до сега в сила документи.
svt/ vatn
