Новите религиозни институти ще бъдат одобрявани единствено от Светия престол

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Всяка харизма, дори да е процъфтявала в специфичен териториален контекст, по своето естество притежава универсален характер и следователно, както посочва папата в Писмото до богопосветените от 2014 г., всеки богопосветен живот „като дар за Църквата, не е изолирана или маргинална реалност, а дълбоко приндалежи на нея, тя е в сърцето на Църквата като решаващ елемент от нейната мисия”. Това е хоризонтът, в който се помества решението на папа Франциск да промени Кодекса по канонично право в канон 579, чрез Апостолическото писмо под формата на Motu proprio „Authenticum charismatis“.

Новият канон 579

Въпреки че оставя на отделният епархиен епископ правото да „издига чрез официален декрет институти за богопосветен живот“ на собствена територия по компетентност, сега новата норма изисква решението на епископа да бъде направено „след писмено разрешение от страна на Апостолическото седалище“. До този момент канон 579 посочваше, че това може да стане „при условие, че е била проведена консултация с Апостолическото седалище“.

Избягване на неразумни одобрения

„Ясен знак за автентичността на една харизма – посочва Франциск в Апостолическото писмо – е нейната еклесиалност, нейната способност да се помести хармонично в живота на Светия Божи народ за доброто на всички“. Затова „разпознаването на еклесиалността и достоверността на харизмите е църковна отговорност на пастирите на поместните Църкви. Но същевременно – подчертава папата, цитирайки Съборния декрет Perfectae caritatis – трябва да се избягне неблагоразумната поява на ненужни или лишени от достатъчна сила институти“.

Разпознаване и преценка

Ето защо – продължава папата – „Апостолическото седалище има отговорността да придружава пастирите в процеса на разпознаване, водещ до църковното признаване на един нов Институт или на едно ново Общество с диоцезално право“. Папата припомня и Апостолическото насърчение „Богопосветения живот“, което потвърждава, че жизнеността на новите институти и общества „трябва да бъде проучена от Църковната власт, която е отговорна както за проверка на автентичността на вдъхновяващата цел, така и за избягване на прекомерното умножаване на подобни помежду си институции, с последващия риск от вредната фрагментация на твърде малки групи“. Папата завършва, като отбелязва, че новите институти за богопосветен живот и новите общества за апостолски живот „трябва да бъдат официално признати от Апостолическото седалище, което единствено има последната дума“.