Кои са тринадесетте бъдещи кардинали номинирани от папа Франциск
Ето и някои биографични данни за тези прелати.
Монсеньор Марио Грех: роден в Кала (Малта) в епархията Гозо на 20 февруари 1957 г. След свещеническото си ръкополагане на 26 май 1984 г., той продължава образованието си в Рим, като получава диплома от Латеранския университет и докторска степен по каноническо право в университета „Angelicum“. Служил е като съдебен викарий на своята епархия, член на Митрополитския съд на Малта, професор по канонично право в семинарията и член на Колегията на консултантите, Свещеническия съвет и на други епархийски комисии. На 26 ноември 2011 г. Бенедикт XVI го назначава за епископ на Гозо. На 2 октомври 2019 г. папа Франциск го назначава за заместник-главен секретар на Синода на епископите, преди да заеме поста генерален секретар от 15 септември 2020 г.
Монсеньор Марчело Семераро: роден в Монтерони ди Лече на 22 декември 1947 г. Ръкоположен за свещеник на 8 септември 1971 г., той учи в Папската регионална семинария „Пий ХI“ в Пулия, град Молфета, след което продължава да изучава теологичните науки в Папския Латерански университет (ПЛУ) в Рим, като започва да преподава догматично богословие в Богословския институт в Пуля и еклезиология в Богословския факултет на ПЛУ. Назначен е за епископ на крайградската епархия Албано на 1 октомври 2004 г., а на 15 октомври 2020 г. папа Франциск го назначава префект на Конгрегацията за каузите на светиите. Освен това е член на Секретариата за комуникация и консултант на Конгрегацията за източните църкви. На 13 април 2020 г. е назначен за секретар на Съвета на кардиналите, като помощник на Светия Отец в ръководството на Универсалната Църква.
Монсеньор Антоан Камбанда, архиепископ на Кигали (Руанда), е роден на 10 ноември 1958 г. в същата архиепархия. Семейството му е убито през войната през 1994 г., с изключение на един брат, който в момента живее в Италия. Учи в Бурунди, Уганда и Кения, и се завръща в Руанда, след като завършва философия и две години теология. Ръкоположен е за свещеник на 8 септември 1990 г. от Свети Йоан Павел II по време на пастирското му посещение в Руанда. От 1990 до 2005 г. е професор и префект на Малката семинария в Ндера (Кигали); получава докторска степен по морално богословие в Рим, заемайки, наред с другото, длъжностите директор на Епархийския Каритас в Кигали, на Епархийската комисия за справедливост и мир. На 7 май 2013 г. той е назначен за епископ на епархията Кибунго до 19 ноември 2018 г., когато Светият отец Франциск го назначава за архиепископ на Кигали.
Монсеньор Уилтън Грегъри: роден е на 7 декември 1947 г. в Чикаго, Илинойс. Учи философия в колежа Niles College и теология в семинарията Saint Mary of the Lake. След това получава докторска степен по литургия в Папския университет „Сант'Анселмо“ в Рим. Ръкоположен е за свещеник на 9 май 1973 г. за архидиоцеза Чикаго и след това е заемал различни длъжности, включително тази на професор по литургия в семинарията Saint Mary of the Lake в Мънделейн, член е на Архиепископската служба за литургия и е церемониалмайстор на кардиналите Коди и Бернардин (1980-1983). Той е назначен титулярен епископ на Олива и помощник-епиескоп на Чикаго през 1983 г., след това и за митрополит архиепископ на Атланта през 2004 г. Той е бил президент на Американската епископска конференция от 2001 до 2004 г. На 4 април 2019 г. папа Франциск го назначава за архиепископ митрополит на Вашингтон.
Монсеньор Хосе Ф. Адвинкула, архиепископ на Капис, Филипините. Роден е в Думалаг на 30 март 1952 г. Ръкоположен е за свещеник в архидиоцеза Капис на 14 април 1976 г. и след това за духовен директор на семинарията „Свети Пий X“, изпълняващ задълженията си като професор и декан. Учи психология и канонично право в Манила и Рим, като получава диплома по канонично право. Завръщайки се в родината си, служи в семинарията във Виган, Нуева Сеговия, а след това в регионалната семинария в Джаро. През 1995 г. е назначен за ректор на семинарията „Св. Пий X" в Капис, като става защитник на брачната индтитуция, промоутър на правосъдието и накрая съдебен викарий в Капис, а на 15 юли 2001 г. е назначен за епископ на Сан Карлос. Бил е член на Комисията за доктрината на вярата и на Комисията за коренните народи.
Монсеньор Селестино Аос Брак, от Ордена на Малките Братя Капуцини, архиепископ на Сантяго де Чили, е роден в Артаис, Испания, на 6 април 1945 г. Изпратен през 1983 г. в Чили, освен назначенията му в енорията, той е бил провинциален иконом на Капуцините в страната и промоутър на правосъдието на Църковния съд на Валпараисо, съдия в Трибунала на Архидиоцеза Консепсион и отговорник за трезора на Чилийската асоциация по канонично право. През 2014 г. е епископ на Копиапо и получава епископско ръкоположение на 18 октомври следващата година. На 23 март 2019 г. е назначен за апостолски администратор на „Sede vacante et ad nutum Sanctae Sedis“ на архидиоцеза Сантяго де Чили. На 27 декември 2019 г. папа Франциск го назначава архиепископ на Сантяго де Чили.
Монсеньор Корнелиус Сим, епископ на Пуция в Нумидия и апостолски викарий на Бруней, е роден в Серия в Бруней на 16 септември 1951 г. Той става свещеник след като завършва инженерство. На 20 октомври 2004 г. св. Йоан Павел II го издига в ранг апостолски викарий в Апостолическата префектура в Бруней в ранг и го назначава за първи апостолски викарий, като го определя за титуляр на епископското седалище в Пуция, Нумидия.
Монсеньор Аугусто Паоло Лойодиче, архиепископ на Сиена – Коле Вал д’Елза – Монталчино, е роден в Рим на 1 юли 1964 г., след ръкополагането – на 6 май 1989 г. – изпълнява редица възложения и длъжности за столичната епархия. Духовен баща в Римската Папска Голяма Семинария (2005-2014), от 2014 до 2015 г. е енорийски свещеник в енорията Сан Лука ал Пренестино. На 6 март 2015 г. е назначен в титулярното седалище на Алба Маритима и избран за помощен епископ на Рим. Ръкоположен е за епископ на 23 май същата година. Той е секретар на епископската комисия при Епископската конференция на Италия по въпросите за миграцията. На 6 май 2019 г. папа Франциск го назначава архиепископ на архидиоцеза Сиена – Коле Вал д’Елза – Монталчино.
Фра Мауро Гамбети, Кустод на Свещения манастир в Асизи, е роден на 27 октомври 1965 г. в Кастел Сан Пиетро Терме (Болоня). След като завършва машинно инженерство през септември 1992 г., започва своя път в Ордена на Малките Братя Конвентуалци и след една година новициат, той окончателно прима живота и правилото на 20 септември 1998 г. След бакалавърската си степен по теология, получава диплома по теологична антропология във Флоренция. Ръкоположен е за свещеник на 8 януари 2000 г. в Лонджано (Форли – Чезена) и през пролетта на 2009 г. събратята от болонската провинция „Свети Антоний от Падова“ го избират за свой главен настоятел, длъжност, която напуска на 22 февруари 2013 г., когато е извикан да заеме поста главен Кустод на Генералната кустодия на Свещения манастир „Свети Франциск от Асизи“, за четиригодишния период 2013 – 2017 година. Избран е за председател на Междусредиземноморската федерация на провинциалните настоятели на Братята Конвентуалци и е потвърден отново за генерален Кустод в Асизи за четиригодишния период 2017 – 2021 година.
Монсеньор Фелипе Арисменди Ескивел, почетен епископ на Сан Кристобал де лас Касас, Мексико, е роден на 1 май 1940 г. в Чилтепек, община Коатепек Харинас (щат Мексико, тогава архидиоцез на Мексико, а понастоящем епархия на Толука). Ръкоположен за свещеник на 25 август 1963 г. в Толука, той заема множество длъжности на епархийско ниво. През тригодишния период 1986 – 1989 г. той председателства "Organización de Seminarios de América Latina", а по-късно работи като експерт в CELAM (Епископски Латиноамерикански съвет), в отдела за призванията. На 7 февруари 1991 г. е назначен за епископ на Тапачула, а на следващия 7 март получава епископски сан. Това е периодът, в който той заема длъжността генерален секретар на CELAM. На 31 март 2000 г. Йоан Павел II го назначава за епископ на Сан Кристобал де Лас Касас, назначение, което той изпълнява до 3 ноември 2017 г.
Монсеньор Силвано Мария Томази, титулярен архиепископ на Азоло, апостолски нунций, е роден на 12 октомври 1940 г. в Казони ди Мусоленте, провинция Виченца. Ръкоположен за свещеник на 31 май 1965 г. в Религиозната конгрегация „Мисионери на Сан Карло“ (Скалабрински мисионерски орден), той получава образованието си в Италия и САЩ. През 80-те години заема длъжността главен директор на Службата за пастирска дейност за мигрантите и бежанците (PCMR) на Конференцията на Католическите Епископи на САЩ (NCCB / USCC). От края на 1989 г. до юни 1996 г. е секретар на Папския съвет за пастирска дейност за мигрантите и бежанците. На 27 юни 1996 г. е назначен за титулярен архиепископ на Черчиния и за апостолски нунций в Етиопия, Еритрея, както и наблюдател към Африканския съюз. На 24 април 1999 г. става архиепископ на Азоло, а на 23 декември 2000 г. е назначен за апостолски нунций в Джибути. От 2003 до 2016 г. заема постовете постоянен наблюдател на Светия престол към ООН и специализираните институции в Женева, и постоянен наблюдател в Световната търговска организация (СТО). На 9 април 2016 г. папа Франциск го избира за за член на бившия Папски съвет за справедливост и мир, сега Дикастерия за насърчаване на интегралното човешко развитие.
Отец Раниеро Канталамеса от Ордена на Малките Братя Капуцини, проповедник в папския дом, е роден в Коли дел Тронто, в италианския регион Марке, на 22 юли 1934 г. Завършва теология във Фрайбург, Швейцария и класическа литература в Католическия университет в Милано. Бивш редовен професор по история на християнски произход и директор на Департамента по религиозни науки към Университета „Сакро Куоре“ в Милано, той става член на Международната богословска комисия от 1975 до 1981 г. и в продължение на 12 години е член на Католическата делегация за диалог с Петдесятните църкви. През 1979 г. напуска преподаването, за да се отдаде на напълно на учението за Божието Слово. Той е назначен от Йоан Павел II за проповедник в папския дом през 1980 г. и след това е потвърден на тази длъжност от Бенедикт XVI през 2005 г. и от папа Франциск през 2013 г. В това си качество той прави катехизисно размишление всяка седмица, през Адвента и Великите пости, в присъствието на папата, на кардиналите, епископите, прелатите и висшите настоятели на религиозните ордени. Неговите многобройни книги са преведени на около двадесет езика.
Монсеньор Енрико Ферочи, енорийски свещеник на „Санта Мария дел Дивино Аморе“ в Кастел ди Лева, Рим, е роден на 27 август 1940 г. в Пицоли. Той постъпва в Папската римска малка семинария на единадесет години и след гимназиалното си обучение в Римската голяма семинария, е ръкоположен за свещеник на 13 март 1965 г., а след това асистент и заместник–ректор в Римската малка семинария. В продължение на много мандати той е префект на IX префектура, член на Съвета на префектите, на Свещеническия съвет, на Съвета по икономически въпроси, на Колегията на консултантите на епархията, участва и сътрудничш тясно за осъществяването на всички епархийски църковни събития през онези години, като Синода на Римската църква (1987-1992), Градската мисия, предшествала Юбилея от 2000 г. Назначен е за свещеник на Негово Светейшество на 13 октомври 1995 г. От 2017 г. е ректор на светилището „Дивино Аморе“ и от 2018 г. е ректор на Семинарията „Мадона дел Дивино аморе“. На 1 септември 2019 г. е назначен за енорийски свещеник на енорията „Санта Мария дел Дивино Аморе“ в Кастел ди Лева.
man /VatNews
