Братята като дар: опитът на Франциск от Асизи

Алесандро Джизоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Франциск от Асизи отново бе извор на вдъхновение за папата, първия в историята, носещ неговото име. Ако преди пет години, бе възхвалата към Бог за Творението, Химна на Творението, което даде живот на Енцикликата Laudato sì, този път браството (и социалното приятелство) е в центъра на вниманието на новия документ с учителната власт на папата, който именно в земята на Бедняка, ще подпише на 4 октомври. Но какво са, или по-добре кои са „братята“ за свети Франциск? Съкровен и разкриващ отговор на този въпрос намираме в началото на неговото „Завещание“, там където, след като разказва за срещата с прокажените – при които го отвежда Христос, защото Франциск изпитва погнуса към тях – посочва: „И след като Господ ми даде братя, никой не ми показваше, какво трябва да правя, но сам Всевишният ми откри, че трябаше да живея според формата на светото Евангелие“.

Братята следователно се представят на Франциск преди всичко като дар Божий. Един неочакван дар, и честно казано, не безболезнен, защото носят една нова ситуация, която го „принуждава“, да поиска помощ от Господ, защото никой не му казва какво да прави. Братята не са наше „завоевание“, нито са както ние ги желаем. Те са живо дело на Твореца, свободно предложено на всеки един от нас. Те са дарени и следователни не можем да си ги избираме, нито да ги притежаваме, а само да ги приемем и обичаме такива каквито са, с техните слабости и различия. Тези различия (и понякога разногласия), които в крайна сметка само Господ може да обедини, защото, както ще каже папата, хармонията не я изграждаме ние, а Светия Дух.

Онова, което се откроява крансоречиво при свети Франциск, и, което намира потвърждение в този изключителен текст от последните моменти от неговия земен живот е, че братството за него не е една идея, една абстрактна теория, а конкретен факт, опит, който променя живота. Наред с този факт и все по-актуален, защото това е неговия източник, ние откриваме, че за Франциск не съществува братство, ако не се разпознае (и приеме) общата синовност от небесния Отец. Ние всички сме братя, защото сме чеда на един и същи Отец. Ето защо, никой не е по-чужденец от другия. Една своеобразна революция на перспектива, която в живота на Франциск, ще доведе до изненадващи решения, обобщени в известната визита при египетския Султан. Това е ядрото на обръщането на светеца от Асизи и с него можем да кажем на всеки мъж и жена, които истински срещат Исус Христос. Ако не се разпознае общия промисъл на любов на Отца за нас, няма да е достатъчно да бъдем братя и сестри. Дори биологически. Един брат по кръв убива Авел. И го убива, защото омразата затвори очите на Каин, който не виждаше вече любовта на Отца, не признаваше дори брата си, като такъв.

Братството за Франциск от Асизи обаче не е „статичен“ дар, самоцелен. Той се подхранва и укрепва от милосърдието. И носи винаги мира. Връзката с братята начертава пътя, дава началото на един процес, който се развива в едно общностно измерение. Именно след срещата с неговите братя, Господ му открива, че трябва да живее Евангелието буквално, дори повече: че трябва да се уподоби на него, да преме самата форма на „светото Евангелие“. И трябва да го направи по радикален начин, „без успокоително“, цитирайки силния образ, предложен от папа Франциск.

За покровителя на Италия, да се грижеш за другите, като за себе си, се превръща в привилегирован начин и пространство за евангелизация. Поради това не може да съществува един брат, който се отегля в изолация. Това би било противоречие, противосвидетелство. Всъщност за светецът любовта към Отца нараства дотоклова, доколкото се укрепва тази към брата, в чиито лице намираме чертите на Твореца. Една любов, която във Франциск се разширява, ставайки космическа, защото братството обгръща всяка твар: също Слънцето е наречено брат и Луната сестра. Осем века по-късно, въпреки нарастването на егоизмите и издигането на бариери от всякакъв вид, светът все още се нуждае от братство и бащинство. Той дори ги търси постоянно. Свидетелството на Бедняка от Асизи, който иска да бъде „брат на всички хора“ е повече от всякога актуално и ни призовава, заедно с един друг Франциск, да вървим по пътя на братството.