Защитата на религиозната свобода, приоритет за ватиканската дипломация

Сестра Бернадет Мери Рейс - Ватикана

В симпозиума, който се проведе на 30 септември, участваха държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин, държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео и Архиепископ Ричард Галахър, ватикански секретар за Отношенията с държавите.

Споделен приоритет за САЩ и Светия престол

В обръщението си, посланика на САЩ при Светия престол, Калиста Гингрич подчерта, че „насърчаването и защитата на универсалното право на религиозна свобода е споделен приоритет за САЩ и Светия престол“. Именно това сътрудничество запазва това право в „критично време“, в което религиозната свобода трябва да се насърчава и защитава на международно ниво.

Морално свидетелство

В изказването  си, държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео сподели размисли за Втората световна война, отбелязвайки 75-годишнината от нейния край тази година. Той припомни историята на отец Бернхард Лихтенберг, арестуван от нацисткия режим заради неговата откровеност и за публичната му молитва „за евреите и другите жертви на нацистката жестокост“. Припомни също и „фундаменталната роля на Йоан Павел II за запалването на онази революция на съвестта, която свали желязната завеса“. Държавният секретар на САЩ разкритикува Китай по въпроса за религиозната свобода. Това – подчерта Помпео - зависи от християнското ръководство и моралното свидетелство на онези, които се съпротивляваха на преследванията.

Религиозната свобода е важна за Светия престол

Архиепископ Галахър предаде поздравите на папа Франциск към участниците, подчертавайки, че папата „е в течение на тази среща по тема от голямо значение за Светия престол, по-специално по отношение на неговите дипломатически дейности на двустранно и многостранно ниво".

Правото на религиозна свобода

Съзнанието за ролята, която религиите играят по въпроси като международния мир, сигурността и съжителството нарастна, каза още монс. Галахър. Предвид тази реалност, защитата на религиозната свобода "е един от основните политически приоритети на Светия престол“. Това е важно с оглед на вроденото достойнство на човешката личност, създадена по образ и подобие на Бог, и е „основата на идентичността на всеки човек“, на неговото интегрално развитие и на обществото, изтъкна ватиканския представител.

Различни форми на религиозно преследване

Преследването на религиозните свободи не се ограничава до физическо преследване. Идеологическите тенденции и мълчанието в името на „политическата коректност“ са също форми на агресия срещу религиозната свобода, обясни монс. Галахър. Особено неприемлив и оскърбителен е натискът за отказ от религиозната свобода и възражението по съвестта с цел насърчаване на други „така наречени човешки права“.

Светият престол в служба на преследваните

Светият престол възнамерява да продължи диалога, подчерта секретарят за Отношенията с държавите. Този диалог се води днес от "учението и ангажираността" на папа Франциск и подчертава "важността на диалога и взаимното разбирателство между хората и обществата" и "между различни" "религиозни" убеждения. Две кръгли маси последваха изказването на монс. Галахър: едната на тема „Дипломатически инструменти за идентифициране на зони на внимание, в които религиозната свобода е застрашена“, а другата на тема „Дипломация и международно сътрудничество“.

Свободата на съвестта и индивдуалната свобода

Симпозиумът завърши с изказване на държавния ватикански секретар, който заяви, че защитата и насърчаването на религиозната свобода е "отличителен знак за дипломацията на Светия престол". Това право, придружено от „неприкосновеното право на живот“, е основата на всички други човешки права. Ако тази свобода бъде нарушена, се поставя под въпрос възможността за „ползване на всички права“. Затова свободата на съвестта е тясно свързана със свободата на религията, защото тя е „sancta sanctorum“ („светиня на светините“), в която можем да открием закон, който „не сме изковали сами“, но на който „трябва да се подчиняваме“.

Кардинал Паролин също заяви, че нарушенията на религиозната свобода днес имат корени в неразбраната свобода на човека. Нетолерантността се проявява не само като пречи на хората да практикуват религията си, но и чрез „нетолерантни гласове на политическата коректност“, които от своя страна са нетолерантни към религиозните вярвания на другите. Когато върховното благо, към което трябва да се стремим, е премахването на всяка пречка пред свободата на избора на индивида, което води до изострена лична свобода, общото благо е застрашено. Този тип свобода се корени в самата себе си, отколкото в Създателя и не търси доброто на другия.

Свободата да се търси истината

В заключение кардиналът посочи, че разбирането на религиозната свобода единствено като „свобода по принуда“ представлява само частично разбиране. Положителният аспект на тази свобода е „свободата да се търси истината“, „свободата на убежденията“. Това е свободата да се открие „най-голямата истина за съществуването на човека, неговия произход и съдба, дар от Твореца“. Това е „инструментът“ - каза той - който трябва да се даде на вярващите. Докато вярващите не разберат причината, поради която са създадени, „край, който съществува отвъд себе си“, не можем да се надяваме на друго, освен да намерим общество в криза, в което всеки от нас не е способен да прегърне другите, а само себе си".

Отношенията между Светия престол и Китай

В края на Симпозиума, отговаряйки на въпроси на журналисти за отношенията с Китай, кардинал Паролин каза, че Светият престол вярва в политиката на малките стъпки и че споразумението за назначаването на епископи е стъпка напред за по-голяма религиозна свобода. Според него, „не е подходящо да се използва темата на споразумението между Светия престол и Китай за изборни цели в САЩ“.

(dg/vatn)