„Виртуалната“ литургия не замества личното участие в нея

Ватикан Нюз

Където обстоятелствата го позволяват е наложително завръщането към нормалния християнски живот с физическото присъствие на литургията: нито едно медийно предаване на литургията не може да се сравни или да замести личното участие в нея. Това посочва кардинал Роберт Сара, префект на Конгрегацията за Божествения Култ и Тайнствата, в писмо за отслужването на литургията по време и след пандемията от Covid-19, със заглавие „Да се върнем с радост към Евхаристията!“. Текстът, адресиран към председателите на Епископските конференции на Католическата църква, бе одобрен от папа Франциск на 3 септември т.г.

Общностното измерение на християнския живот

Пандемията, дължаща се на новия коронавирус – пише кардинал Сара – предизвика „сътресения“ не само в социалната и семейната динамика, „но и в живота на християнската общност, включително литургичното измерение“. Кардиналът припомня, че „общностното измерение има богословско значение: Бог е взаимовръзка на Личности в Пресветата Троица и се поставя във връзка с мъжа и жената и ги приканва на свой ред към връзка с Него“. Така, „докато езичниците изграждаха храмове, посветени на едно единствено божество, до които хората нямаха достъп, християните се ползваха от свободата на култа, изграждайки веднага места, който да бъдат domus Dei et domus ecclesiae (Дом Божий и дом на Църквата), където вярващите да могат да се разпознават като Божия общност“. Затова, „домът Господен предполага присъствието на семейството от чедата Божии“.

Сътрудничеството на Църквата с гражданските власти

„Християнската общност – се чете още в текста – никога не е преследвала изолацията и никога не направи от Църквата град със затворени врати. Формирани в ценността на живота в общността и в търсенето на общото благо, християните винаги са търсели приобщаването в обществото. Също в пандемичната криза се откри голямото чувство на отговорност: вслушвайки се и сътрудничейки с гражданските власти и експертите, Епископите бяха готови да вземат трудни и болезнени решения, до продължителното преустановяване на участието на вярващите в отслужването на Евхаристията".

Спешна необходимост от завръщането към нормалния християнски живот

„Но веднага щом обстоятелствата го позволяват - потвърждава кардинал Сара - е необходимо  спешно да се върнем към нормалния християнски живот, в който църковната сграда е дом и отслужването на литургията, особено Евхаристията, е кулминацията, към която се стреми действието на Църквата е в същото време източникът, от който произтича цялата ѝ сила “(Sacrosanctum Concilium, 10). Съзнаващи факта, че Бог никога не изоставя човечеството, което сътвори, и, че също най-тежките изпитания могат да донесат плодове на благодат, приехме отдалечеността от олтара Господен, като време на Евхаристиен пост, полезен ни, за да преоткрием нейната жизнена важност, красота и неизмерна ценност. Но възможно най-скоро е необходимо да се върнем към Евхаристията, с повишено желание да се срещнем с Господа, да бъдем с Него, да го приемем, за да Го занесем на братята със свидетелството на един живот, изпълнен с вяра, любов и надежда“.

Необходимостта от личното участие в литургията

Кардиналът подчертава, че „макар средствата за комуникация да вършат едно безценно служение към болните и онези, които са възпрепятствани да отидат на църква, и да са били безценни със своето велико служение в предаването на Светата литругия във време, в което нямаше възможност за нейното колективно отслужване, нито едно медийно предаване на литургията не може да се сравни или да замести личното участие в нея. Нещо повече, тези предавния, сами по себе си, рискуват да ни отдалечат от личната и съкровена среща с въплътения Бог, който ни се дари не в един виртуален свят, а реално, казвайки: „Който яде моята плът и пие от моята кръв, пребъдва в мен и Аз в него“ (Йоан 6, 56). Този физически контакт с Господ е жизненоважен, необходим и незаменим. Ето защо, след като бъдат идентифицирани и приети конкретните практически мерки за свеждане до минимум на инфекцията с вируса, е необходимо всеки да възстанови мястото си в асамблеята на братята, „насърчавайки обезсърчените, уплашените, от дълго време отсъстващи или разсеяни".

Предложения за звръщането към отслужването на Евхаристията

Писмото предлага „някои линии на действие за насърчаването на бързото и безопасното завръщане към отслужването на Евхаристията. Надлежното внимание към хигиенните норми и стандартите за безопасност - казва той - не може да доведе до стерилизация на жестовете и ритуалите”. Освен това, се изразява пълно „упование в благоразумните, но непоклатими действия на Епископите, за да не бъде участието на вярващите в отслужването на Евхаристията класифицирано от публичните власти, като „струпване“, и да не бъде смятано за сравнимо или дори подчинено на развлекателните форми на агрегация. Литургичните норми не са въпроси, по които гражданските власти могат да законодателстват, а само компетентните църковни власти (вж. Sacrosanctum Concilium, 22).

Спазване на литургичните норми

Писмото призовава да се улесни „участието на вярващите в литургиите, на без импровизирани ритуални експерименти и в пълно съответствие с нормите, съдържащи се в литургичните книги, които регулират провеждането на литургията. Но също да се признае на вярващите „правото да получават Тялото Христово и да обожават присъстващия в Ехаристията Господ по предвидените вече начини, без ограничения, които дори надхвърлят предвиденото от хигиенните норми, издадени от публичните власти или от епископите“.

Един сигурен принцип: послушание към епископите

По този въпрос кардиналът заявава недвусмислено: „Един сигурен принцип, за да не се сгреши, е послушанието. Послушание към нормите на Църквата, послушание към Епископите. В трудни времена (например можем да си помислим за войните и пандемиите) Епископите и Епископските конференции могат да издадат временни нареждания, които трябва да се спазват. Послушанието и подчинението съхранавят съкровището, поверено на Църквата. Тези мерки, продиктувани от Епископите и Епископските конференции, изтичат при нормализирането на ситуацията.

Обществено здраве и вечно спасение

Църквата – завършва кардинал Сара – „пази човешката личност в нейната цялост и към дължимото безпокойство за общественото здраве, прибавя възвестяването и придружването към вечното спасение на душите“.