Vatican News
Разходка сред природата във Финландия Разходка сред природата във Финландия  (Lehtikuva)

Ватикана, цялостна екология: закрилата на Творението е отговорност на всички

Ориентир за действията на католиците и призив за разумно отношение с Творението: тези са целите на междуведомствения документ „На път за грижата за общия дом“, който бе публикуван в петата годишнина на Енцикликата „Laudato sì“, подписана от папа Франциск на 24 май 2015 и публикувана на 18 юни същата година.

Изабела Пиро – Светла Чалъкова – Маня Кавалджиева – Ватикана

Тектът е плод на съвместната работа на  „Междуведомствената група на Светия престол за цялостната екология“, създадена през 2015, за да анализира как да насърчи и приложи цялостната екология. Част от тази група са институции, свързани със Светия престол, които са най-ангажирани в тази област, някои Епископски конференции и Католически организации. Въпреки, че изготвен преди пандемията от Covid-19, документът откроява основното послание на Енцикликата Laudato sì: всичко е свързано, не съществуват отделни кризи, а по-скоро една единствена и сложна социално-екологична криза, която изисква истинско екологично обръщане. Тръгвайки от „Духовно обръщане и възпитание“, в първата част, за да стигне до „Човешко развитие и цялостна екология“ във втората, междуведомствения документ подчертава важността от диалога и конфронтацията между всички заинтерисовани страни и предлага, както примери за конкретно приложение на принципите на Laudato Sì в различните Църкви по света (т.нар. „добри практики“), така и някои „писти за действие“, оперативни предложения, които да се приложат цялостно и според принципа на субсидарност. Една трета част, накрая, е посветена на екологичния ангажимент на Държавата-град Ватикана, докато многобройни са препратките към основните учителни документи по темата.

Първа част: екологично възпитание и промяна

Първата част започва с позоваването на необходимостта от екологичен обрат, промяна на начина на мислене, който да доведе до грижата за живота и Творението, до диалог с другия и до съзнателността за дълбоката връзка между проблемите в света. Затова се препоръчва да се оценят инициативи като „Времето на Творението“, но също и монашеските традиции, които учат на съзерцание, молитва, труд и служение. Всичко това, за да се възпитава в познаване на връзката между персонално, социално и природно равновесие.

 Закрила на живота и насърчаване на семейството

Документът подчертава след това ценралното място на живота и човешката личност, защото „не може да се защитава природата, без да се защитава всяко човешко същество“. Бедният, ембрионът, инвалидът (само част от примерите) са всички важни и всички трябва да бъдат защитавани, защото „слабостта принадлежи на човешкото същество и не съществува екология без подходяща антропология“. Оттук и насоката да се развие понятието за „грях срещу човешкия живот“ сред новите поколения, също като противодействие чрез „културата на грижата“ на „културата на шкартото“, на ефективността и еднократната употреба. Силен акцент е поставен и на семейството, като „главно действащо лице в цялостната екология“: базирано на основните принципи на „общение и плодовитост“, то може да се превърне в „превилигировано възпитателно място, в което се научава почитта към човешките същества и Творението, солидарността, вежливостта, прошката, приемането на живота и отговорността“. Затова, държавите са призовани да „насърчават интелигентни политики за семейно развитие“.

Новото „централно място“ на училището и университета

В същото време се поощрява училището да придобие „ново централно място“, тоест да стане място не толкова на предаване на знания, колкото на развиване на способностите за разграничаване, за критично мислене и за отговорни действия. Да се възпитава в хармония между ум (знание), сърце (чувствителност) и ръце (действие), означава да се насърчи цялостното човешко развитие. По-конкретно, две са препоръките в този смисъл: да се улеснят връзките дом – училище – енория и да стартират проекти за възпитаване в „екологично гражданство“, тоест да се разпространява сред младежите „нов модел на взаимоотношения“, който да преодолее индивидуализма в полза на солидарността, отговорността и грижата.  Университетът също е извикан да участва: неговата тройна мисия да образова, да върши изследователска дейност и да служи на  обществото, трябва да се върти около носещата ос на интегралната екология, като окуражава студентите да се ангажират с „професии, които да улесняват положителните промени на околната среда“. Затова е и конкретната препоръка „да се изучава теологията на сътворението, във взаимоотношението на човешкото същество с околния свят“, със съзнаването на факта, че полагането на грижи за Творението изисква „постоянна подготовка“, истински „възпитателен пакт“ между всички участващи организации. Главният път в този смисъл е „културата на срещата“, която се отваря за „различията, за глобализацията, за мирното съжителство и за взаимното вслушване“.  Практически примери за това са Скаутското движение и папската фондация „Scholas Occurrentes“.

Вероучение, икуменически и междурелигиозен живот

Документът подчертава освен това, че „ангажиментът за закрилата на общия дом е неразделна част от християнския живот, а не вторичен вариант“. Оттук призива да се направи така, че също веручението да се фокусира над екологията, превръщайки се по този начин в „повод за първо възвестяване на християнската вяра, на онзи, който не вярва“. След това се препоръчва да се валоризира връзката с литургията, която е „място, където вярващия осъзнава себе си като творение пред Твореца“ и се откроява „Душепастирската грижа за новите стилове на живот“, насърчена от някои италиански църковни организми. Но не само: „грижата за общия дом е „превъзходна сфера за диалог и сътрудничесво, както икуменическо, така и междурелигиозно“. Документът припомния също инициативи като „Световния молитвен ден за грижата за Творението“, към който се присъединяват различни християнски Църкви, и откроява как диалога между религиите може да допринесе за разрешаването на екологичната криза, тъй като „по-същество тя е духовен проблем“. Със своята „мъдрост“, религиите могат да насърчат един „съзерцателен и скромен“ стил на живот, който да доведе до „преодоляването на влошаването на планетата“ с оглед на „всеобщата солидарност“.

Комуникация

Първата част на документа завършва с глава, посветена на комуникацията и нейната „дълбока аналогия“ с грижата за общия дом: и двете, наистина, се базират на „общение, взаимни отношения и връзка“. В контекста на една „медийна екология“, следователно, средствата за комуникация се насърчават да наблягат на връзките между „човешка съдба и природна среда“, правейки отговорни гражданите и борейки се с така наречените „fake news“ (фалшиви новини). По този начин, комуникацията означава развитие на „глобално екологично гражданство“ чрез произвеждането, предаването и разпространението на добрите практики, опит и знание на народите, практики, които призовават за „влизане в общение“ с Творението. Затова е важно „у журналистите да се развие „култура на истината“, за борба с подвеждащите новини, които отричат съществуването на криза на околната среда и за да се даде глас на безгласните.    

Втора част: цялостна екология и развитие. Защита на правото за храта и вода

Втората част на документа започва с темата за прехраната и припомня думите на Франицск: „Храната, която се изхвърля, сякаш е открадната от бедните“ (LS, 50). Оттук, се осъжда разхищението на храната, като акт на несправедливост и се призовава за насърчаване на „диверсифицирано и устойчиво земеделие“, закрила на малките производители и природните ресурси, и спешната нужда от възпитание в здравословно хранене, както в количествено, така и в качествено отношение. Силен е също апелът за борба срещу феномени като land grabbing, големите агро-индустриални замърсяващи проекти, и закрилата на биоразличието. Отзвук от този апел се среща и в главата, посветена на водата, достъпът до която е „основно човешко право“. Също в този случай се призовава да се избягва разхищението и да се преодолеят утилитаристичните критерии, които водят до приватизацията на това природно благо, в ущърб на човешкото право за достъп до нея. Ето защо, от съществено знаечение е намаляването на употребата на еднократни пластмасови продукти, борбата със замърсяването на подземните води и прилагането на Международните и национални конвенции, защитаващи достъпа до водните ресурси.

Да се инвестира в чиста и възобновяема енергия, да се опазят моретата и океаните

На същата плоскост се поставя и призивът за намаляване на замърсяването, за декарбонизация на енергийния и икономическия сектор и за инвестиране в „чиста и възобновяема енергия“, достъпна за всички и по този начин да се отговори „на нуждите на най-бедните населения и да се ограничи глобалното затопляне“. В тази връзка се цитира добродетелният пример на диоцеза Маасин във Филипините, първият в света, снабдил всички енории със слънчеви панели. След това се припомня въпросът с „екологичния дълг“, исторически натрупан от северните страни по отношение на южните страни в света, поради непропорционалната употреба на природните ресурси и използването на развиващите се страни като „сметище за токсични отпадъци“. Изчерпването на биологичното разнообразие, обезлесяването, водното замърсяване, опустошаването на пейзажите, „тежат на съвестта на онези, които експлоатират нашия общ дом“. Обратно, междуведомственият документ насърчава да се разпространяват устойчиви стилове на живот и модели на потребление, които „да зачитат екосистемите и ограничеността на природните ресурси“, защитавайки и традиционните общности, и коренните народи. Положителна оценка по-специално се дава на „Фондация Йоан Павел II за страните от Сахел“, както и на Апостолата по море. Моретата и океаните също са в центъра на интегралната екология: бидейки „Синята планета“, те представляват многобройни предизвикателства, свързани с управлението на ресурси, енергия, туризъм, миграция, пиратство, борба с пластмасата, покачването на водите… Затова тяхната администрация, „предвестник на геополитически критични въпроси“, изисква управление, насочено към общото добро на цялото човешко семейство и към субсидиарността. Да се прилага правото на морето, да се защитава работата и живота на моряците, да се намали водното замърсяване и да се ликвидира пиратството, са някои от препоръките, посочени в документа.   

Насърачаване на кръговата икономика

Текстът подчертава също спешната необходимост от насърчаването на „кръговата икономика“:  алтернатива на една линеарна система, базирана върху продукция-употреба-изхвърляне, тя не цели прекомерната експлоатация на продуктивните ресурси, а по-скоро тяхното дългосрочно поддържане, така че да могат да бъдат употребени повторно. „Трябва да се преодолее самото понятие за „отпадък“, защото всичко притежава една стойност“, се чете в текста. Но това ще бъде възможно само благодарение на взаимодействието между технологична иновация, инвестиции в устойчиви инфраструктури и растежа на производителността на ресурсите. Частният сектор също е призован да работи прозрачно във веригата на доставки и се изразява надежда за реформата на субсидиите за изкопаеми горива и данъчното облагане на емисиите на CO2. Тясно свързана с икономическата тема е тази на труда, който според Laudato Sì, трябва да бъде разбран като опазване на онова, което ни е дадено и затова трябва да го култивираме в сътрудничество с Бог. В този контекст се изразява надеждата за насърчаването на устойчиво социално-икономическо развитие за изкореняването на бедността; изисква да се подобрят социално-професионалните пътеки в полза на маргинализираните; настоява се за достоен труд, справедлива заплата, борба срещу детския и черния труд; изразява се надеждата за приобщаваща икономика, за насърчаването на стойността на семейството и на майчинството; призовава се за предотвратяването и премахването на „новите форми на робство“, като търговията с хора.

Финансите да се насочат към общото благо; градовете да се преквалифицират

И финансовият свят трябва да даде своя дял, залагайки на „приоритета на общото благо“ и стремейки се да сложи край на бедността. В текста се казва, че самата пандемия с Covid-19 показва, че трябва да се постави под въпрос системата, която намалява благосъстоянието или позволява големи спекулации дори и в нещастията, което се отразява на най-бедните“. Затова се изказва положителна оценка за онези, които не инвестират в компании без определени етични критерии (като възбрана на детския труд, опазване на околната среда…). Затваряне на данъчните убежища, санкциониране на финансовите институции, участващи в незаконни операции, преодоляване на разликата между имащите и нямащите достъп до кредит, са някои от посочените препоръки, наред с поощрението да се разпространява „управление на активите на Църквата, базиращо се на прозрачност, праволинейност и смелост“, в перспективата на цялостното устойчиво развитие. Друга главна точка на документа е урбанизацията – явление, което се разраства в цял свят. Но ако от една страна населението в градовете се увеличава, от друга страна има недостиг на услуги, на ресурси, на инфраструктури, което се отразява на околната среда и на социалната кохезия. Затова е важно да се подобри живота в народните квартали, да се залесят компрометираните зони, да се предпочетат по-малко замърсяващи транспортни средства, както направиха някои апостолически нунциатури в света.  

Примата на гражданското общество, борбата с корупцията и правото на здраве

В сферата на институциите, документът подчертава „примата на гражданското общество“, в служба на което трябва да се поставят политиката, правителствата и администрациите. Документът призовава към глобализацията на съществената, социална и с правото на участие демокрация, към една дългосрочна визия, базирана на справедливостта и моралността и към борба срещу корупцията. Ще бъде важно да се подготвят гражданите за демокрация, да се насърчи достъпът до правосъдието за всички, дори за бедните, маргинализираните и изключените; да се преосмисли благоразумно затворническата система за спомагането на реабилитацията на затворниците, особено на младите при първа присъда. Текстът се спира след това на здравето, определяйки го „като въпрос на равнопоставеност и социална справедливост“ и, подчертавайки важността от правото на лечение. „Едновременно с деградацията на екологичните мрежи – се чете в текста – също социалните мрежи се влошават и в двата случая най-бедните заплащат последствията“. Грижите за човешкото тяло и връзката с природата са взаимосвързани: здравата антропология е необходима за цялостната екология и всички биоетични последици, които произтичат от нея. Сред направените предложения е да бъдат проучени „опасностите, свързани с бързото разпространение на вирусните и бактериални епидемии“, насърчаването на палиативните грижи и правото на медицински грижи, като „основно човешко право“.

Значението на въпроса с климатичните проблеми

Документът накрая обръща внимание и на проблемите с климата, със съзнанието, че те „имат огромно етично, икономическо, политическо, социално и за околната среда значение, оказвайки влияние най-вече върху бедните“: парадоксално, „бедните са най-малко отговорни за глобалното затопляне, но страдат най-много от неговите последици, защото нямат възможност да се предпазват. Затова на първо място е необходим „нов модел на развитие“, който да обвързва борбата срещу климатичните промени и борбата с бедността, в хармония със социалната доктрина на Църквата“. Като се съзнава фактът, че не „можем да действаме сами“, в документа се апелира за полагане на усилия за устойчиво развитие „с ниско съдържание на въглерод“, за да се намалят емисиите на газове с парников ефект. Сред направените предложения в тази сфера, са залесяването на райони като Амазония и подкрепа на международните действия, насочени към определяне на категориите „бежанец / климатичен бежанец“, за да им се гарантира „необходимата правна и хуманитарна защита“.

Усилията от страна на Държавата-град Ватикана

Последната глава от текста е посветена на усилията на Държавата-град Ватикана. Четири са оперативните области, в които се прилагат насоките на Laudato sì: закрилата на околната среда (напр. деференцираното събиране на отпадъци във всички ведомства и офиси); закрилата на водните ресурси (напр. затворената циркулация на водитите за фонтаните); грижата за зелените площи (напр. прогресивното намаляване на вредните продукти за растителна защита); потреблението на енергийните ресурси (напр. през 2008 бе инсталирана фотоволтаична система на покрива на ватиканската аула „Павел VІ“, докато новите енергоспестяващи осветителни системи в Сикстинската капела, площад „Свети Петър“ и ватиканската базилика са намалили разходите със съответно 60, 70 и 80 процента).

Документът завършва, съзнавайки колко е „неоходимо и неотложно“ обръщането на настоящия модел на глобално развитие в една по-зачитаща Творението и всички народи, настоящи и бъдещи, посока, с оглед на „един само свят и общ проект“. Отговорността за защитата на нашя общ дом и на нашия ближен „близък или далечен в пространството и времето“ е на всички: всички сме призовани към „екологично обръщане“ и всички трябва да променим нашия стил на живот.

11 Август 2020, 09:27